С какво ви дразнят свекървите? – 143

Тя не е ли тук всъщност сега?

Заради една проклета (или прекалено привързана към сина си жена), вие я съветвате да се откаже от любовта си и да остави още нероденото си дете без баща!?
Нещо не ви разбирам! За мен, това не е в интерес на момичето, не е никакво решение, а абсолютно поражение! Доброволна абдикация.

Отделен въпрос, че както обикновено, не вярвам в така нарисуваната картинка! Толкова сгъстени краски! Кога успя за половин година да сплете рога със свекървата и развие такава непоносимост към нея 🙂 И не само отишла при мъжа си от 6 месеца, ми вече се и връщала тук, неизвестно защо!? Освен ако става дума за комшиите?
Турци ли са въпросните мама и син? За да живеят "от години в чужбина" заедно!? При това майката да не работи!?

По добре доброволна абдикация, отколкото цял живот война.

И късане на нерви. Ще получи тиквен медал накрая.
Тази "проклета или прекалено привързана към сина си жена" ще я превърне в третото колело в двойката.

Много лесно се отказвате 🙂
На думи. И за другите!

И какъв е смисълът да си тровиш живота, след като може и да не го правиш?
П.П. Птица, писала съм н-пъти. Когато бяха драмите да живеем при свекърите, казах, че предпочитам сама и спокойна, отколкото със свекъри и непрекъснато на нокти. Това е мазохизъм някакъв. Животът е един и няма смисъл да се пилее с такива хора.

То да  си заслужаваше, да се бориш. Ама няма причина да се бориш и майка и син са хвани единия, удари другия. Защо ти е такъв за баща на детето ти? Да го научи, че единственото което може да направиш в този живот, е да се дължиш здраво за полата на майка си и да няма нищо по-важно

Не и пак не.
Като млада точно поради подобна причина зарязах едно гадже. Като държа да подчертая, че не се е стигало до ексцесии и накрая той твърдо ме подкрепи. Единственото, за което съжалявам е, че не го направих по-рано. Мъже бол, нервите са ми кът.

Принципно съм съгласна с тезата "мъже бол", обаче не се знае с какъв процент ще си допаднете, а може и да се окажете сами накрая.
Животът е пъстър с две думи и непредсказуем.

Любовта нали е слята и проглеждат влюбените пост фактум  - най-ужасни свекърви, съм забелязала, са жени без партньор и работа. А ако са и в чужда държава , където най-вероятно не са на ниво с езика и не преливат с познати , обсебеността към децата им мога да си представя как  избуява. Тази жена се е впила в сина си , после в семейството му и изобщо не виждам как ще се променят нещата. Ако историята е истинска , казусът наистина е тежък. Трябва любов и кураж да има младежът , за да очертае периметъра на майката. Но обикновено е трудно, направо невъзможно, защото му е втълпявано, че тя е негова грижа и проблемите ѝ със самота , финанси , са и негови.
 Лошото е, че подтиквайки новата майка да остави детето без баща, вероятността след 20-30 г. да се повтори модела   е голям. Малко хора се учат от лошия си опит. Стигмата с повторението е много силна .
  Да зарежеш гадже млада и небременна е едно. С дете на път, да зарежеш бащата  - е различно. Но ако остане, много сила ще ѝ трябва да раздаде ролите.

Милена, точно теб и някои други тук имах предвид!
И ти си имала проблеми, които не вярвам да са се решили отраз. Имало е период на борба, изясняване на отношения, недоволство и фасони и от двете страни. Но не си се отказала, нали!
Защо тогава нея я съветвате така? Лесно е да си тръгне, трудно е да се пребори!

И нещо друго - лесно било да си отиде при техните, да роди дете без брак и баща... Ми не, не е лесно!
Не я знам на колко години е, от кой град, какви етнос, среда и професия, но голата истина е, че и днес, в 21 век, извън София и по-големите градове, това не е никак лесно!

Не, Птица, отказах директно и категорично такова съжителство, като казах на мъжа ми, че изборът дали да бъде с техните и да се разделим или да е с мен, е изцяло негов. Бях напълно готова за раздяла и я предпочитах пред съжителство със свекъри.
Този период с недоволство както го наричаш, продължи няколко дни. След това мъжът ми взе решение и за мен въпросът приключи.

Птица, пак четеш избирателно. Авторката сама каза и в първия си пост и после го уточни конкретно и го повтори, тя може да си гледа детето сама, включително и финансово.
Според мен, за детето е много по-лошо да живее в такъв модел, отколкото само с майка си. Второто изобщо не е изключение и нещо необичайно, необичайното вече е мама козириваща и на мъж и на свекърва, чудейки се на кого по-напред да угоди, същевременно гледайки дете и обслужваща къщата. Години в този вреден модел, ще му нанесат много повече вреди, отколкото да израсне само с майка си, при положение, че у нас например, поне 1/3 от децата растат по този начин

Много съвети се дадоха, истината е че това се случва в живота. Дадоха ги хора, които са ги преживели тези неща или случки с техни познати и приятели. Не казвам, че е лесно да водиш такава битка. Все пак това момиче очаква дете. Нека тя си избира битките. Приемаме, че си роди сама детето и се грижи за него. Представям си след време как тя се превръща в тази свекърва или тъща. Имам такива примери с мои познати. Моя позната казва аз се отказах да имам семейство, грижих се за детето ми, бащата от както сме се развели не е полагал грижи. Това ли заслужавам сега да живея сама и на ден да говорим по три минути. Разговорът е пи ли си лекарствата, как си и това е. Майката гледа по колко секунди са говорили всеки път. Нима никой от вас не е водил битка в своя живот с роднини, било то тъщи, бащи, свекъри и свекърви. Когато си спечелил битката е много лесно да даваш съвет. Това, че ти си успял, не значи че друг ще успее. Това, че при теб се е получило лесно, или избираш мен или майка си и партньорът е избрал бъдещата си жена, не значи че при друг ще се получи. Пък и в живота сигурно ще изкарате много примери в които партньорите са обещали едно, но дефакто се е случило друго. Мило момиче желая ти да намериш верният път, дано успееш да се пребориш за любовта си и детето си. Желая ти от все сърце да изкараш спокойна бременост от тук нататък. Съжалявам, че когато трябва да си позитивно настроена в очакване на новият човек ти се налага да преминеш през всичко това. Но не си единствената, много хора са минали през този ад. Преди всичко прояви разум, претегли си плюсовете и минусите. Нека чашата да бъде винаги наполовина пълна. Вярвам в доброто у хората.

Преживяла съм го. Връщам назад и се чудя на себе си. Бях много млада, в чужд град, студентка  и с бясно ревнива свекърва. Много бързо живота ми стана ад. Стигна се до там, че влачех със себе си едногодишно дете на изпити, колегите го гледат, аз си взимам изпита  и обратно по рейсове и влакове до вкъщи. Тя не искаше да го гледа и секунда,  а ММ в командировка. Мечтата й беше  да ни разведе. Останах. Чиста проба инат,  реших, че ако иска война,  ще й я дам. Последваха безумни години на открити битки или подмолни действия, та така цели 15 години,  докато си построим къщата. Тогава нещата приключиха рязко. Изнисохме се от другото жилище, което беше нейно и само на 5 метра от апартамента, в който тя живееше и цирка приключи. Съвсем откровено ви казвам не знам дали си струваше. Това е много трудно решение и всеки трябва да го вземе сам за себе си. Губих много битки, спечелих войната, но често си задавам въпроса какво щеше да бъде,  ако бях впрегнала тази енергия в нещо друго. Години наред изпитвах само омраза, това беше движещата ми сила,  струваше ли си?