Време за родителите ни

Тогава ще започне да дава идеи как най-добре да живеят, как да си организират времето, за какво да си харчат парите и т.н. Все неща, които й влизат в работата

Леле, леле, как ги измисляте тези неща, не знам Разкажете какво още ще стане в чуждия дом.
Жалко, че няма да разберем вие на тези години какви ще сте манипулаторки. Поредният ужасен развой на тема тук.

Защо да е манипулатора майката? Възрастна самотна жена, която иска малко внимание. Според мен е сгрешила, че се е върнала тук, очаквайки единствената й дъщеря и семейството й да се вижда често с нея. Или може е нямала финансова възможност да остане в чужбина. Ти проблем не е майката, а съпругът на авторката.

Не знам каква ще съм, ако остана сама, но е много немайчински егоизмът, с който товари дъщерята, особено като вижда, че не е особено желана от зетя. Да сложиш детето си между чука и наковалнята, за да е удобно за теб...
Вижда се всеки ден с нея, колко по-често се очаква?! И мъжът на авторката не е длъжен да я приема, не знаем предисторията на отношенията.

Не си лоша дъщеря, омъжила си се за недобър човек.

Ма, разбира се, че не е длъжен има обаче нещо, което се нарича обич, уважение и грижа...и това не се вмества в моите представи за 5-10 минутен "дзак" в обедната почивка, за да пазим "рахатлъка" на мъжО.
Изобщо този форум учи на безценни неща...жалко, че живота много често ги/ ни опровергава....
Нали знаете, че не сме завинаги млади, здрави и активни... и не дай Боже, този така скъпоценен мъж, да има нужда от помощ именно от тази "манипулаторка"...защото живота е непредвидим...

Ако майката беше свекървата, на същото мнение ли щяхте да бъдете? Нали и тя е майка?

Аз пък си представям, ако историята беше наобратно. Съпругът се вижда с майка си всеки ден в обедната почивка, но тъй като на свекървата това й се струва недостатъчно, той се замисля да почне да се виждат и през уикендите.
Много ме съмнява, че коментарите щяха да са толкова подкрепящи.

Истината е, че всеки е егоист и търси начин да задоволи потребностите си. Майката да не е самотна, дъщерята - да не се чувства виновна, мъжът - защото, да речем, не харесва тъщата и т.н. Най-трудно е намирането на баланс и поставянето на граници, защото обикновено жената в стремежа да угоди на всички, накрая е с изгърмяла нервна система.

Според мен, няма нищо лошо във това някой от родителите, останал самотен да живее със нас. Дори бих приела свекървата, нищо че не съм и фенка, а и тя на мен. Това са НАШИТЕ родители, каквито и недостатъци да имат, каквито и спречквания да сме имали, никога не бих ги изоставила, нито нашите, нито свекърите. Винаги има една стая за тях, винаги има едно парче хляб, това са хората, които са ни дали живот, които са се мъчили за и със нас. А и с малки деца, баби винаги са полезни. Мое мнение. Мъжът просто е кофти.

Ами ние й дадохме вариант как хем да не е самотна бабата, хем на авторката и мъжа й да им е добре - да й оставят внуците за уикендите. И малкото да го гледа бабата по-често вместо ясла или като е болно. Така всички ще са щастливи.
Авторката да каже дали това е вариант.

Не, не си лоша дъщеря! Моята е далеч, с баща ми са заедно, но обсебваше по 2-3 часа на ден в телефонни разговори! Ами сори ама не се издържа. Вечер задължително час за да ми разкаже целият си ден по минути/секунди, обстоен разказ на пазара в лидъл по продукти и цени и всичко останало! Това се случваше до след 23.30, след това да се изкъпя да легна и то минава 1.30 и на другият ден в 7 гледах като вампир. Отделно и през деня още един дълъг разговор около час. Седнах и директно, викам не мога, 90% от нещата които ми говориш просто не ги слушам, не ме вълнува какво си гледала по телевизията, какви са били новините и какво си си купила от лидъл. И лидъл има при нас и телевизор имаме, ако искам да гледам нещо ще си го пусна. Подхваща за някакъв сериал да ми обяснява който бил страхотен, ама защо не сме го гледали, какво сме правели, Еми не сме пенсионери, ходим на работа, занимаваме се с хлапето, готвене …Чуваме се всеки ден, но вече е за по-кратко. Случи се на няколко пъти аз да имам да споделя нещо, но тя сменя темата и дори не ме изслуша, нещо и излезе неотложно! Викам така ли … сега само ми казва ако искаш ми звънни вечерта, но аз не го правя. Дори не знам и мъжа ми как изтърпя всяка вечер в нашето време аз да го отделям на нея, ами сега ми е младостта и най-хубавите години. Виждаме се макс 2 пъти в годината, най-често по веднъж, но ни е абсолютно достатъчно. Наречете ме лоша дъщеря, но това е положението, не издържам, не мога да остана сама със себе си. Докато легне детето няма Спирка, като си легне ме подхваща тя, мъжа ми ако се вреди.

За да не се докарвате до истерии, слагайте си границата преди да се стигне до 2-3 часови разговори и просташко поведение към жената, която ви е родила.

Преди свекърите ми да починат, мм ги виждаше абсолютно всеки ден, когато той и те бяха в София. И през ум не ми е минавало да му държа сметка за това - винаги съм се радвала, че сме в добри отношения с родителите и семействата си. Това аз него или той мен да ме дистанцира от родителите ми е в графата патология.

Не издържам такива разговори с когото и да било. Майка ми също се опита така, но не става.

Бабата предлагала ли е помощта си за децата? Въпросът ми е към авторката.

Наскоро почина баба ми и дядо ми остана сам. Баща ми ходи при него всяка сутрин да му занесе сготвено за деня и вечер да му качи дърва и малко да си поприказват или погледат заедно телевизия. И е абсолютно нормално за всички в семейството ни. Правеше това и преди, но сега просто прекарва повече време и уикенда. Понякога през деня успяват и кафе да пият заедно.
Все пак единият е загубил човек, с който е прекарал 60г от живота си и сутрин вече няма на кого да каже “добро утро” и вечер “лека нощ”, или да седнат да обядват заедно, да гледат някой сериал, та дори да се скарат. Нормално е да търсят повече децата, да имат нужда да споделят какво са прочели във вестника или каква е цената на яйцата в магазина.
Питайте жената дали иска да помага с децата, помогнете й да си намери хоби или просто да ви върши някакви дребни задачки. Вие сте й семейство, трябва да сте й най-близките. Проблем аз в нейното държание не виждам, единствено в отношението на мъжа ви. Аз лично вярвам в кармата и че нещата се връщат в живота и отношението, което той има после може да го изпита на свой гръб.