Здравейте, моята история е следната: майка ми и баща ми живееха в чужбина, но баща ми почина и мама се върна в бг. И за мен и за нея загубата на татко още я преживяваме, но колкото и грубо да звучи аз имам две деца, съпруг и ходя на работа и нямам възможност да отделям на майка ми необходимото време. Тя се чувства самотна и постоянно говори за това. Съответно постоянно се чувствам виновна, че не съм добра дъщеря и не се грижа достатъчно за нея. Виждам я всеки ден в обедната почивка, а събота и неделя, когато почивам прекарвам времето с децата и мъжа ми и рядко й гостувам тогава. Тя ми се обажда с някакви предложения, но аз все нямам време...все съм с нещо ангажирана и някак си е самотна, а на мен това ми тежи и се чувствам зле, че не й отделям нужното внимание! А вие какво мислите, искам да разбера според вас лоша дъщеря ли съм или неоправдано се чувствам гузна. А вие колко често виждате самотните си родители?
Моите съболезнования за загубата ви. Според мен се виждаш достатъчно често с майка си, но ключовия момент тук е, че се чувстваш гузна. Направи така, че да не се чувстваш гузна. Всеки определя сам колко време дължи на родителите си и ако Иванка смята, че е достатъчно да вижда майка си 1 път месечно, не значи, че за Стоянка това е достатъчно.
Загубата на съпруг е една от най-тежките загуби в живота на човек. Някои хора се възстановяват бързо, други са самотни и скърбят дълго, трети това ги вкарва в гроба - извинете ме, че съм толкова директна - това са факти.
Майка ти на това отгоре е сменила и всичко останало в живота си - върнала се е от чужбина, т.е. нищо в живота й не е такова, каквото е било преди тъжното събитие. Аз бих поработила в няколко направления - едното - да я включа да помага с децата, както е подходящо за семейството ви. Другото, да направя така, че все пак да се чувства включена и във Вашия живот. Няма ли възможност да излизате - ти, децата и тя, дори и само на разходка? След време, когато я загубиш и нея, тези моменти ще са ти много важни. Когато почина татко, след няколко месеца отидохме на почивка в Турция, като взехме и мама с нас - целта беше да се почувства обичана и не самотна (живея в чужбина и не съм при нея). Водили сме я и на други по-кратички почивки с нас. Сега ми се ще да съм имала още повече време да съм повече с нея. Разбирам, че мъжът ти е чешит, но бих се постарала да му обясня как това е важно за мен. Моят също не е от най-общителните, но родителите са нещо свято - казваше на майка ми - "ние двамата с Мила имаме останала една майка - ти" - мама се разтапяше от тези думи. Не можем да искаме всеки да има такова отношение към нашите родители, но можем да му обясним как това е важно за нас. Важно е и да покажем на децата как е редно да се отнасят с родителите си - с нас. Един ден ние ще сме старите, те ще са децата, на които ще стига време или няма да стига време.
И като пиша всичко това - майка ти не бива да разчита само на вас, за да не е самотна. Това не е само твоя отговорност. Говори с нея да си намери нови приятелки (ако няма връзка със старите), да си намери нови интереси, хоби. Това си е нейния живот и трябва да бъде нейн, решенията да са нейни. Ти трябва да си до нея и да я подкрепяш. Колкото си й дъщеря, толкова тя не е дете или немощна, за да разчита изцяло на теб - виждам, че ти идва в повече. Обясни, че правиш всичко възможно да прекарвате повече време заедно, но трябва да обръщаш време на мъжа и децата си. Би било идеално, ако може част от нещата да ги съвместявате - съвместни разходи, де да знам - сладолед, кино, театър, каквото обичате да правите заедно.
