С какво ви дразнят свекървите? – 144

  • 34 677
  • 741
# 360
Tова винаги ми е било много смешно - то ще остане за тях.
Добре, обаче в немалко случаи възрастните доживяват до дълбока старост и междувременно младите (които вече си остаряват бавно) са толкова съсипани, че не могат да се понасят. В случай, че са останали заедно, защото повечето се развеждат/разделят. И дори детето, което в крайна сметка е наследило апартамента е с пропилян живот и разбито семейство. Да не говорим за по-екстремни случаи като загуба на жилището - хазарт, продажба от собствениците, земетресение (само вижте как падаха сгради в Турция), да не дава Господ.
Та затова млади хора, живейте тук и сега!
И не гледайте в чуждата паничка.
Интересувайте се само от своята. Така е по-добре и повярвайте, по-евтино.
Защото само изхабените нерви и отчуждението струват много скъпо. Толкова, че накрая се оказва, че не можете да им платите цената. Което прави много повече от един апартамент, къща, или дори дворец!

Виж целия пост
# 361
И къде ще отиде тази къща! Нали пак тяхна ще е един ден. Заедно с другата, от която уж са избягали.
Това пък на живи хора да се смята какво наследство ще оставят винаги ми е било грозно. Ми може да продадат имотите и са изхарчат парите примерно свекърите. Даже по така актуалните в темата круизи.

Два примера имам. Родителите на бившия ми съпруг му бяха прехвърлили апартамента, горд собственик, има жилище. Помогнали с пари на двете му сестри, разбрали се тяхното жилище да е за него. В деня преди сватбата ни той им го прехвърлил обратно.
Другото е - баба ми и дядо ми оставили на майка ми, единствено дете, вила в Бояна плюс голям апартамент в центъра на София. За няколко години продава, заменя, пак продава, сега е произволно избрано село на майната си в порутена къща. Никой от нас не е получил абсолютно нищо и няма какво да получи.
Виж целия пост
# 362
Проблемът на Жабчето, ако историята е истинска, е в "господинът" , както тя нарича партньорът си.Не ММ, приятел, годеник, скъпия....
Виж целия пост
# 363
Проблемът на Жабчето, ако историята е истинска, е в "господинът" , както тя нарича партньорът си.Не ММ, приятел, годеник, скъпия....

Да, това е  много показателно. Пак добре че не е "господинчото" Smiley
Виж целия пост
# 364
Tова винаги ми е било много смешно - то ще остане за тях.
Добре, обаче в немалко случаи възрастните доживяват до дълбока старост и междувременно младите (които вече си остаряват бавно) са толкова съсипани, че не могат да се понасят.
Абсолютно права си. Моят пример - след седмица правя 30 години семеен живот, а допреди 8 месеца нямах н-и-щ-о  на мое име като недвижим имот или част от него. И като по-млада имах проблеми със собствениците на жилището ми, т.е. собствените ми родители, за което аз съм си виновна, че не тропнах с крак.
"То ще остане за него" е бъдеще неопределено, а животът си минава.
Виж целия пост
# 365
Леле,Жабче,хубаво си помисли!
Това,което чета е идентичен случай на нашия,та развода чука на вратата.😒
Щом приятелят ти е мекушав и не поставя граници за своите родители,в частност за майка си,това не е добре.
Моят човек казва,че е между чука и наковалнята ,мълчи,няма доблестта да ме защити и обясни на родителите си,че е редно да се държат с мен нормално.Но те са и дебили,казвам го напълно осъзнато.Хора без всякакъв морал и ценности,за които е важно само да се хранят и спят.Та мълчанието на моя мъж и трупаното негодувание в мен ни доведоха до тук.Нещата  ескалираха все повече и повече във времето,станала съм бомба със закъснител...Затова ,не мисля,че е хубаво да се стига до там,но щом не те чува твоя приятел,постави му ултиматум и ще разбереш дали държи на теб .Малко е нож с две остриета,защото когато човек е притиснат да направи избор може да действа емоционално и после да съжалява,но пък мъжът ти може да се нуждае точно от това,за да бъде малко по-категоричен.
Случката с 24.12 мисля е показателна и говори много....
Виж целия пост
# 366
Аз пък съм  правила 2 къщи и нито една не е  моя.Приписани са на синовете ми. Имам им пълно доверие,че винаги там ще  е и моят дом.
Виж целия пост
# 367
Не знам какво си меря с тази жена ,че не може да си седне на гъза и да си гледа мъжа , къщата и т.н .
И с бебе пак не вярвам господина да постави някакви граници ,които да устройват всички .
Мойте варианти не са много , но накрая може да се прибера в моята къща и ако иска да идва ... Да идва . Ако не ще си разпределим дни за бебето и до там .
Виж целия пост
# 368
Дано доверието бъде оправдано.И аз съм дарила на сина ми,но имам и едно жилище за нас.
Виж целия пост
# 369
Аз да питам - каква е разликата с преписан имот. Обикновено се преписва с условия за ползване и дори гледане. Пък и да няма условия пак някак не звучи морално да казваш "Това е мое" след като си го получил даром.
В моето семейство имотите се наследяват, защото може да имам цялото доверие на земята на детето си, ама никога не се знае.... Пък и за самите деца така е по-възпитателно.
Виж целия пост
# 370
А за мен не звучи морално да твърдиш, че подаряваш нещо без да поставяш условия, пък после да се получи "твое е, но леко те излъгах". Или поставяш условия честно и навреме, или не даваш.
Виж целия пост
# 371
milenaka, това не са условия, а очаквания.
Родителите мислят, че като са дали жилището, е нормално детето да изпитва благодарност.
Ти ще се радваш ли, ако дадеш някому 5 лв., а той ти набие шамар? Така де, да си поставила условието предварително...
Виж целия пост
# 372
А детето си мисли, че като са му дали нещо, то може да разполага с него.
За мен, не е възпитано след като си дал жилище на някого и да ходиш когато си поискаш там. Това е моето очакване – за възпитание.
Виж целия пост
# 373
Има ли изобщо такова правно действие – приписване? Моля знаещите за разяснение.
Доколкото знам, имоти или се даряват (като дарението може да се развали от другите наследници), или се продават – без или със допълнителни условия от рода на право на ползване и издръжка.
А, и завещанията у нас не са като тези по филмите.
Виж целия пост
# 374
За ходенето съм съгласна, но невинаги случаите са такива.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия