


Цялата работа, защото ѝ казах, че не желая да поддържам никакъв контакт с нея. Според нея съм дошла, за да ги тровя (главно нея) и съм злобна, отмъстителна, "много зле", искам да я отделя от сина ѝ. Тя имала труден характер, но пък моят бил страшен и синът ѝ с мен нищо хубаво нямало да види. Изслушах я, съгласих се с нея, но отново си казах, че просто не искам да имаме нищо общо. Ейй, страшно нещо - изобщо не допуска, че може да е сгрешила някъде. Аз, че не съм китка - не съм, ама пък сякаш бих се замислила в такава ситуация защо така се получава. ММ пък като видя, че нещата въобще не са добре, защото до момента на него съм казвала, че имам проблем, но в открит конфликт с майка му не съм влизала, взе, че се мобилизира и почти стегна новия апартамент, така че и местене ни предстои тази седмица или следващата. Обяснила съм му, че маминка няма работа в новото жилище всеки ден, както и че не съм съгласна изобщо да остава там. Нямам проблем да си поддържат контакт, майка му е все пак, но да ходи да си я вижда предимно той, не тя да ми се мъкне постоянно. Не му е хубаво, ама само слуша и уж се съгласява. Като не стана с хубаво, сега ще пробвам с лошо. Ако пак не се получи, стягам си багажа и си тръгвам. Препоръчани теми