Нормален период или време за раздяла?

Здравейте! Намирам се на кръстопът в живота си и усещам как започвам да влизам в депресивно състояние. С годеника ми сме заедно от три години, но наскоро решихме да се разделим. Аз съм на 30, той е няколко години по-голям. Причината - крайно различни сме. Аз съм човек на технологиите, на модерните неща, искам да взема максимално много от живота, жадна съм за книги, знания, развитие, пътувания, развивам се кариерно, имам всестранни интереси. Той е много добър човек, доста наивен и лесно манипулируем от обкръжението си, няма особени амбиции за развитие, да види света и т.н., живее в зоната си на комфорт, занимава се със строителство и работи нон-стоп - отделно от работата си взима и странични обекти за уикенда. Което ме постави в крайно неприятна ситуация да бъда сама в 90% от времето. Когато си е вкъщи се занимаваме с чистене, оправяне на нещо по къщата и т.н. За него трябва първо тези неща да са в ред и чак тогава да мислим за почивки, пътувания и т.н. Бих казала, че общо имаме доста добри доходи и можем да си позволим доста неща, но за него винаги има нещо по-важно. Разговорите ни ги няма никакви - съжалявам, че ще го кажа така, но неговата обща култура е доста по-ниска от моята и рядко проявява интерес към теми, които подхващам. Тези, които той подхваща пък в общия случай са доста ежедневни и имам чувството, че в един момент стигнахме до задънена улица и се чувстваме като пенсионери, които цял живот живеят заедно и просто са свикнали. Вечер като се прибере от работа е скапан, ляга на дивана, гледа телевизия и заспива. По някое време се събужда и иска секс, като за него това означава директно на въпроса, без предварителни заигравки и се сърди, че не мога да му го дам и да съм в настроение 100%, тъй като не виждам никаква взаимност, която да ме провокира. Обвинява ме, че съм асексуална, а то е точно обратното, но с него не усещам това пламъче, което да ме кара да го желая вече. В това състояние на духа не се чувствах готова да започна да организирам сватба и да мисля за семейство. Сексът между нас отдавна е загубил чарът си, а и с времето осъзнах, че той е голям егоист в тази област и най-вероятно не е наясно как да достави пълно удоволствие на жената, но и не иска да вземе съвет, а се сърди като му кажа, че не е ок това, което прави. Това, че не мога да говоря с него на теми, които са ми интересни, допълнително убива желанието.
От друга страна във всички останали области винаги е бил много грижовен и възпитан. Може би ако имахме дете нещата нямаше да се стекат по този начин, но преди година разбрахме, че има сериозен проблем при него и това няма как да стане. Бях готова да се изправим срещу него и да се борим заедно, но виждам, че той не проявява никаква инициатива и винаги очаква от мен да организирам прегледи, разговори с лекари, изследвания. Едно-единстевно нещо се изискваше от него и това беше да спре напълно алкохола и цигарите. Направи го за няколко месеца и след това започна с нови сили и в притеснителни количества.
Всеки, който го познава, ми казва, че е страхотен човек и съм хванала шестица от тотото. Пред дилема съм дали бъркам и това е само някакъв период, през който минават всички връзки, или това всичкото означава, че тотално не си пасваме и трябва да си търсим щастието по отделно?...