Нашето тържество на 8 март беше много зле.
През цялото време рева и се гушка в медиц.сестра, защото не ме видяла, не съм била на първия ред Ама и аз съм патка, бях забравила, че и в яслата беше така. После ме видя, но не можа да се успокои, а тя трябваше да открие тържеството, понеже е една от най-големите и най-говорещите в групата й бяха дали най-голяма роля: на кокичето, един месец правиха репетиции, песни, стихчета, танци от групата за модерни танция и накрая рев. А я бяха облякли в една бяла рокля до земята, със зелено венче на главата, прелестна, като извадя снимките ще ви я покажа. Много ми стана мъчно. На всичкото отгоре ги снимаха от Телевизия Варна, утре ще ги дават от 17:30ч. Ама няма какво да ги гледам, нея я няма. То и рожденния ни ден е утре.
Относно лягането, към 21ч.почваме с миене, приказки и лягане и гледам до 22ч. да е заспала, сутрин я будя в 7:30ч., но е много крива и сънена. Почивните дни си ляга не по-рано от 23ч. и то със зор