Красив ум

Аха, хубаво. Щото на мен ми се случва да ми направят лошо, докато ми мислят добро. И онази приказка за непоисканото добро - и нея я знаете всички. Дори тогава не удрям печат - лош. Тук все хубави хора, има на какво да се учи човек…..

Ми хубаво, но си се влюбила в мъжа ти, а не в чудесните, емпатични, донякъде успешни в живота хора. Никой не ти пречи да се разбираш и да си говориш с всички тези хора, но явно никой подобен типаж не е могъл да ти се хареса дотолкова, че да го избереш за съпруг.

Има и друго - въпросните хора ги виждаш навън и за малко време. Ако беше живяла с тях, колкото си живяла със съпруга ти, можеше и да ги разлюбиш и сега да бълваш змии и гущери по тях, а да хвалиш мъжа ти, който е Бог по теми като спорт, музика и има стотици обучения. Всеки е склонен да цени това, което няма в момента .

Каквото и да ти внушат родителите и отглеждащата среда, можеш да го отхвърлиш или в твоята ценностна система то да получава по-малко тежест. Образованието и интелекта, знанията и културата са били много важни за да успее човек във времената без интернет, с дефицит на кадри в професии, за които се изисква дълго учене и в условия на многодетни семейства, в които родителите не са могли да отглеждат и дондуркат отрока си до пенсия. Неговата пенсия имам предвид.

За моите родители образованието е дало възможност да се отделят от родителите, да имат собствена стая или жилище, да ходят по гаджета, да пътуват. За дядовците ми е било единствената възможност да имат добре платена работа и редовен секс, което тогава е означавало брак.

Бракът отдавна не е необходимост в Европа. Живеем в свят, в който няма да умрем голи, боси и гладни ако работим за минималната, а някъде може и изобщо да не хванем работа и пак ще имаме подслон и минимален доход. За знания имаме интернет, даже и безплатно. Много от нас изобщо не си говорим с партньорите или само за битовизми. Затова и отдаваме все по-голяма значимост на физика, здраве, външен вид, възраст, харизма.


Нещо повече са за жени, които искат дете и съпруг. Все повече жени не искат. Някои искат дете, но без мъж, който да им се бърка. Добър съпруг и грижовен баща са разтегливи понятия.

Хареса ми това изказване. Всъщност все още мисля, че по-доброто образование, по-тренираният ум дават един по-широк кръгозор и много повече възможности за оцеляване, а защо не и по-добър живот. Имаш повече възможности за избор, както казвам на децата ми.

А аз харесах най-вече това, че всеки цени най-много това, което няма в момента. Абсолютно вярно.

Това е напълно вярно, но само за определен тип хора. Които според мен далеч не са мнозинството (и добре че не са). За жалост сякаш факторите които карат хората да се чувстват така се увеличават и засилват, което естествено води до-ниско качество и удовлетвореност от живота цялостно.

Доброто изисква съзнание и пак може да не стане. Но си има хора за печат лош, няма да спорим, стискаме палци да не ги срещаме. Останалите сме умерено ту добри, ту глупави, то лоши...

Ако обърнем темата на добри и лоши хора, аз по принцип подхождам към хората, с мисълта че са добри. Даже леко наивно. Някъде след третия път като ми направят лошо, започвам да се замислям що за човек е този и защо прави така, а не иначе. Айде единия път глупост, втория път нещо аз да съм виновна, ама третия вече....

Добро за един е лошо за друг и обратното. Няма добри и лоши хора. Има подходящи и неподходящи един за друг в даден момент. Параметърът време обяснява защо големи любови се развеждат или хармонични в началото връзки се разпадат.

Обаче ги срещаме, колкото и да не искаме, колкото и да стискаме. За такива случаи си имам любима думичка - влияние.
За “тренирания” ум - също, но друг път.

Напротив,има. Лошият човек си е такъв , именно защото прави лошо. Лошото например си е лошо ,няма как за някой да е добро. Връзките пък нямат нищо общо с това защо се разпадат. Дори и между двама добри хора.

Да не давам пример със серийни убийци, но лоши хора има. Не само за някого в даден момент. Нека да не се правим на светци и ние тук всеопрощаващи и всеразбиращи. Има хора, които сеят само зло по пътя си.

Но ако се върнем на темата, да се възпита добър човек, ако  и доколкото е до възпитание, е доста по-трудно от това да се отгледа отличник.

Аз пак се сещам за класната на малкия. Е, няма такова зло! В началото си мислех, че ще се разберем, после се обвинявах, че той я товари, накрая разбрах, че тя сипе злоба ежедневно върху абсолютно целия клас. В смисъл крещи злобно и обидно. Нарочно станах касиер, за да общувам повече с родителите и нямаше един, който не се е оплакал от нея. Отличник или не - няма значение.
На завършването на 4 клас я бяхме поканили на празненството и купили подарък. Демонстративно отказа и двете.

Твърдението за САЩ не е вярно

За Германия е донякъде вярно, защото вече младото поколение не иска да работи занаятчииски труд, много професионални училища затварят защото всеки втори е я инфлуенсър, я ютубър... пък после нямало кой да им работи.

Ами това се сетих за момента. Мисля, че и в други държави в Европа има такова насочване към професии.
Също така, много големи фирми вече предлагат обучение на място, стига да минеш първите интервюта.