Красив ум

Е, щом е дъщеря, тогава няма лошо да живее в паралелна реалност.

Между другото, точно за математика е темата.
На 5 млн (БГ) или на 7 млрд колко са криптомилиардерите, участвали в съмнителни сделки с мафиоти?
Отношение, %, вероятност?

Това навиране на супер редки примери не го приемам и не го разбирам.

90те беше друго. Там една дискотека не можеш да изкараш, без да стане въргала. Убиваха или пребиваха хора за едно тенекиено синджирче, дето прилича на златно.


Математиката няма много общо с калкулацията. Но по американските филми все калкулират, щото зрителят не може да си представи друго.
Умът не е задължително винаги да е бърз, за да е супер мощен. Понякога е като влак. Тегли много и нашироко, но бавно тръгва, бавно спира, като тръгне държи, но и консумира много енергия.
Също така, при човека има най-различни сфери. Ляво полукълбо, дясно полукълбо, вербален апарат, рефлеси, абстракция. Едно може да ти е бързо, друго по-бавно. Бързият ум в абстракцията изобщо не винаги върви и с бърз ум в приказването. Не само различни дялове, изцяло различни полукълба са.
Оттам нататък, да развиваш силните или слабите си страни, си иска конкретна работа. С едното не се развива другото.

Мен лично ме бива в езиците. В математиката съм до там да съобразя как да сметна нещо с калкулатор. Оттам нататък, изникнат ли буквите - съм аут.
В момента търся решение на една сложна житейска задача, но все още не мога да го намеря.

Ще намериш решението, Рокстар!

Но ето тази интелигентност е нужна за успех в живота – социалната. Много често не гения, знанията или образованието играят основна роля в успеха, а умението човек да общува, да кооперира с другите, да се поставя адекватно в социални ситуации и в социалния живот.

Точно това умение се добива само по трудния начин.

Да, така е. Едно дете трябва да общува, да бъде в среда с други деца, възрастни, за да придобие социални умения. Колкото и да е гадно понякога.
Не бива да си седи вкъщи и да рецитира и калкулира. Тези умения са нищо без уменията в реалния живот.
Честно казано, предпочитам дете, което има някоя и друга двойка, но се оправя в живота, отколкото отличник, който седи като посаден вкъщи.

Аз не смея нищо да предпочитам. Така като гледам, моята роля е да съпортвам, както му викат сега. Светът е жесток както към отличниците, които си седят вкъщи, така и към двойкаджиите, които са душата на купона. Поне майка им трябва да ги приема безрезервно.

Освен ако нарушават закона, правя това уточнение, за да не влезе темата в обичайното русло за чуждите лигави деца, на които им позволяват всичко. Не че след определена възраст може нещо да им забраниш...

И това е тема във форум за родители?
Не бихме избрали, просто не е в менюто.
Избирам да се надявам, че съм достатъчно добра майка на детето си, па дано порасне щастлив човек, било Пешо с яхтата, било красив ум без яхта.

Една криптомиардерка отнесла го от желание за яхти със сигурност си имаме, та за 5 млн това не е рядкост. Иначе истинските яхти с прилични размери, не лодчици по 13 метра в Бг са на Диневи и Вълка, които са си ги обявили и на разни други хора, които  упорито крият че ги имат, защото обяснение отде са им парите не могат да дадат.

Много шахматни гросмайстори са ги разпознавали като надарени деца именно с неща като изброените (бързо калкулиране, помнене на еди колко си числа след десетичната запетая на числото Пи и пр.). Магнус Карлсен е толкова велик шахматен шампион защото лесно запомня и веднага може да разпознава стотици хиляди шахматни позиции (и цели игри) - и съответно какъв е оптималния ход за игра (който отново предварително е помислил какъв е и запомнил за игрите му, а не да мисли на момента). Така че ето как може и от бързо калкулиране да станеш професионален "спортист".
Доколкото знам според литературата която изследва кои са факторите предопределящи успех в живота (престижна кариера, високи доходи, стабилен и уреден живот и пр.) IQ обективно е доказано че има най-голямо значение за качеството на живота като възрастен. Далеч не е единственият фактор, мисля че IQ е само 15% от уравнението което "предсказва" успех, и то все още има много неизвестни (които ги спрягат под "късмет" за момента), но като единичен фактор той е от най-голямо значение.

Това за социалните умения и връзката им с високо IQ също е интересно - в класовете за надарени деца преобладават момчета (дистрибуцията на IQ между жени и мъже е леко различна, средно статистически всички имат около 100 IQ, но при мъжете има повече идиоти и гении, докато жените се струпват по-близо до средната стойност). Но момичетата в тези класове показват много по-високо вербално IQ, което разбира се е свързано със социалния аспект на живота, както и да можеш един вид сам да се "пласираш" сред обществото и да можеш да доказваш собствената си "стойност" ако мога така да го кажа. За това и се наблюдава надарените момчета да продължават в по-утвърдени "пътища" след това (академични или близки до това в което са добри среди), докато момичетата понеже имат и високо вербално IQ реално могат в която си поискат сфера да се внедрят и да имат голям успех (те са като социални рок звезди + лесно придобиват умения и могат да разрешават комплекси проблеми, което е изключително "печеливша" комбинация), за това са по-разпилени в различни сфера (и затова също не ги има толкова често по места като шахматни състезания, академична астрофизика, програмиране и други подобни - те имат социално по-интересни алтернативи които активно ги предпочитат).

За мен свръх паметливостта не е непременно висок IQ.
IQ като чиста дефиниция, това е способността за анализ. Това няма почти нищо общо с паметта. Има до толкова общо, че да помниш базовите дефиниции при конкретната задача (дали математика, числа, или пък квадратчета и ченгелчета)
Може и супер шахматистите да помнят супер много и това да им дава решаващо предимство, но не мога да го приравня със 100% интелигентност.
Аз, например съм горе долу обратното. И подозирам, че е заради развито дясно полукълбо (по-скоро и 2те, но дясното повече).
Помня средно, колкото нормален човек и то по-трудно вербално. За сметка на това се справям доста добре с абстракция, пространствено виждане.
В матем гимназия са ни давали супер трудни задачи, много по-трудни от за кандидатстване във вуз, примерно съдържащи няколко теореми. Минавам и заминавам през тях доказвайки всичко до аксиома. После учителката ме порицава, че съм доказал един куп теореми, а трябвало да ги ползвам наготово. Ама аз откъде да ги знам, като не съм отворил учебник. Някакъв чичо си прекарал живота да ги доказва. Аз ги доказвам в час, по 5 заедно, без да знам че е проблем някакъв.

Относно момичетата, при момичета, които силно развиват логиката и рационалното мислене, вербалността и "женското" мислене малко започват да им куцат. Просто са взаимноизключващи се неща. Няма как да имаш супер развити и социално и математично.
А че не се насочват в програмиране, инженерни и подобни, това е заради интереса, просто не е тяхното. Не ги влече. Разбира се, сега времената са други и тая професия е във възход. Има си и изкуствено стимулиране.

Жените като цяло са с по-добро вербално IQ, не конкретно при интелигентните. Нормално, говорят много повече. Всичко се изговаря отново и отново. Тренинг. А и предразположеност.
Те са и по-социални, повече време прекарват около хора, по-малко самостоятелна работа (общия случай) и тн.

IQ то е важно за успеха, да. Но е хубаво да можеш да го ползваш навреме и на място. Т.е. да не ти куцат другите аспекти.
То е като "очи". Виждаш света около теб.
Някой може да каже, че "слепите са по-щастливи".
По-скоро бих се постарал да съм виждащ и да си подредя света около мен, така че да не ми пречи да го "виждам".
Имаше един много стар филм "Седморката на Блейк".
Там имаше един много интелигентен герой (Ейвън), който умееше адски много други неща, да се грижи за себе си, да се бие, да държи на себе си и тн. Не е задължително интелигентността да е непременно свързна с физическа и психическа слабост.

А как ще му помогне дарбата в рисуването или музиката сама по себе си? Талантът в изкуството може да е важен, но трябва да можеш и да го пласираш, да продадеш труда си, някой да те забележи, доза късмет дори, да не говорим колко са субективни като разглеждаме модерното изкуство. Същото е и с всяко друго умение. Всяко умение може да помогне, ако се канализира в нещо общополезно и/или добре платено. Не знам защо на хората им се струва по-полезно някой да може да пее от това да има бърз ум.

И какво ще правите с аутисти, ако ви се случи?
Ще ги удавите във ваната?
Тази тема печели приза за най-голяма форумна диващина.

Животът не те пита какво искаш. И деца онко болни има. И за това ли Динчо ще пусне тема: "Кое е по-добре, здрав тъпанар или болно и умно дете? Кое предпочитате?"
Как не ви е срам!
Но то това е целта на авторката, да се самоубеди, че е удовлетворена от живота, въпреки многобройните си дефицити. И да се подиграва над майка на дете с увреждане във форум за майки.
Безмълвна останах.

Дез, аз имам дете с проблем.
Не си ме разбрала явно.
За нас лично, старая се детето ми да има нормален живот. Да балансирам плюсовете и минусите му, така че просто да е добре, без да е гений или двойкаджия.

Как измислен герой доказва съществуването на определен типаж и в реалния живот?

Извинявай тогава, не съм те разбрала.
Възмущението ми е насочено към Динчоподобните клюкарки. Животът ме е срещал с много такива индивиди, и не проявявам и грам толеранс към тях.

Аз съм от онези които пишат и четат от възраст 2г и 8 месеца, и свирят на 2 инструмента на 5 години. БММ също. С дивашка омраза от околните се срещнах още в първи клас. Масата не прощава. Учителките особено освирепяваха от мен, и то без да съм гениална.
Децата ми бяха от спектъра, но вече са в норма, има ни в дебелите учебници, писаха дипломни работи по нашите случаи.
Много работа, много терапия, но победих аутизма два пъти.
Кариерата ми замина, но майната и на кариерата.
Важно е децата да са добре, другото е второстепенно. Боксът и маратонското тичане ми спасиха психиката.