Красив ум

  • 10 498
  • 210
# 90
Ами аз имам дете с диагноза аутизъм и пак изказването на майката не ми харесва. Вярно, моят няма шанс да стане красив ум или да води нормален живот, защото е с много нисък интелект.
Скрит текст:
Сега впрочем аутизмът се "разрасна" неимоверно като диагноза и критерии (на хартия, не в реалността) и покри както част от някогашната норма, така и част от другите диагнози, например умствени изоставания, когато имат аутистични белези.
Избор нямаме, всички сме съгласни, приказваме си, колкото лаф да става, но ударението, което Динчо иска да постави, според мен е върху това, че човекът с красивия ум от филма е сериозно психически разстроен и не е подходящо сравнение. Не е просто ум с особености. Какво остава да си виждаш детето така като желано състояние; ясно, разбира се, че тя има предвид ума + наличието на някаква диагноза. А гениите, поне "доказаните", са малко и повечето от тях не са аутисти. Няма как от всяко трето, десето или стотно дете да изскочи гений (или просто красив ум), дори от онези деца, които смятат като калкулатори.
Виж целия пост
# 91
И аз виждам омразата, въпреки че моят син не е нищо особено - тих, с дислексия и разни други дреболии. Класната му от 1-4 клас го ненавиждаше! И до сега не мога да си обясня тази омраза.
Виж целия пост
# 92
И аз четях айде, не от две, но от 3-4-годишна, смятах лесно, как пък не съм усетила дивашка омраза, сигурно защото не съм достигнала граничния минимален праг на способности за нея...
Извинявам се, но това ми звучи като "всички ми завиждат", любимо изречение на всяка втора кифла. Извинявам се наистина.
По-малко мнителност е нужна.
Виж целия пост
# 93
А  не мислите ли, че това с омразата е малко преекспонирано и просто хората с проблем имат изострена чувствителност и виждат омраза и там, където я няма? Безразличието, любопитството, неразбирането, нетактичността и прочее не са омраза. Например според дъщеря ми (вече прихванала западния начин на мислене) ние с баща и сме расисти, защото например сме казали за някоя черна особа, че прилича на маймуна. Обаче ние не го казваме, защото е черна, а защото наистина прилича. И в следващия момент за някоя красива негърка казваме "Уау, колко красиво момиче" или "Олеле, какво сладко детенце". И ако се появи някой бял с вид на маймуна и за него ще го кажем. Просто не сме научени да си мерим приказките в тази посока, защото расизмът за нас е бил просто дума. Иначе нямам нищо против хората с друг цвят на кожата заради цвета конкретно. Подчертавам това, защото ако имаме нещо против циганите то не е заради цвета на кожата им.
Виж целия пост
# 94
И аз виждам омразата, въпреки че моят син не е нищо особено - тих, с дислексия и разни други дреболии. Класната му от 1-4 клас го ненавиждаше! И до сега не мога да си обясня тази омраза.
Невротипичните са като кокошките- ако една е различна, ще я накълват до смърт.
Мимикрията е полезна, трудно е да намериш баланса между самосъхранение и индивидуалност. Най-трудно е в основното училище, после детето си намира средата и себеподобни.
Ние имаме приятелски семейства с деца от спектъра, и ни е супер заедно.

Ох, Магдена, не си била там, нито ми се разказва. Пък нека съм "мнителна кифла". Пет пари не давам за вашите интерпретации.
Отписвам се от Змиярника, и без това попаднах тук по случайност.
Виж целия пост
# 95
То като гледа човек какво е отношението между родители в уж "едни обувки", на невротипичните им е простено сякаш.
Някои неща в западния начин на живот си струват преписването. Лошото е, както обикновено, че ние акъл не щем и ще вземаме каквото решим, не каквото е доказало и оправдало съществуването си.
Виж целия пост
# 96
Черна станция, не мисля че е преекспонирано.
Още съм травмирана от подигравките на класната ни за това как аз и още една съученичка сме тъпи (и това ежедневно).
В средата на 90те нямаше аутизъм и деца от спектъра - всички бяха тъпи.
Виж целия пост
# 97
Скрит текст:
За мен свръх паметливостта не е непременно висок IQ.
IQ като чиста дефиниция, това е способността за анализ. Това няма почти нищо общо с паметта. Има до толкова общо, че да помниш базовите дефиниции при конкретната задача (дали математика, числа, или пък квадратчета и ченгелчета)
Може и супер шахматистите да помнят супер много и това да им дава решаващо предимство, но не мога да го приравня със 100% интелигентност.
Аз, например съм горе долу обратното. И подозирам, че е заради развито дясно полукълбо (по-скоро и 2те, но дясното повече).
Помня средно, колкото нормален човек и то по-трудно вербално. За сметка на това се справям доста добре с абстракция, пространствено виждане.
В матем гимназия са ни давали супер трудни задачи, много по-трудни от за кандидатстване във вуз, примерно съдържащи няколко теореми. Минавам и заминавам през тях доказвайки всичко до аксиома. После учителката ме порицава, че съм доказал един куп теореми, а трябвало да ги ползвам наготово. Ама аз откъде да ги знам, като не съм отворил учебник. Някакъв чичо си прекарал живота да ги доказва. Аз ги доказвам в час, по 5 заедно, без да знам че е проблем някакъв.

Относно момичетата, при момичета, които силно развиват логиката и рационалното мислене, вербалността и "женското" мислене малко започват да им куцат. Просто са взаимноизключващи се неща. Няма как да имаш супер развити и социално и математично.
А че не се насочват в програмиране, инженерни и подобни, това е заради интереса, просто не е тяхното. Не ги влече. Разбира се, сега времената са други и тая професия е във възход. Има си и изкуствено стимулиране.

Жените като цяло са с по-добро вербално IQ, не конкретно при интелигентните. Нормално, говорят много повече. Всичко се изговаря отново и отново. Тренинг. А и предразположеност.
Те са и по-социални, повече време прекарват около хора, по-малко самостоятелна работа (общия случай) и тн.

IQ то е важно за успеха, да. Но е хубаво да можеш да го ползваш навреме и на място. Т.е. да не ти куцат другите аспекти.
То е като "очи". Виждаш света около теб.
Някой може да каже, че "слепите са по-щастливи".
По-скоро бих се постарал да съм виждащ и да си подредя света около мен, така че да не ми пречи да го "виждам".

Имаше един много стар филм "Седморката на Блейк".
Там имаше един много интелигентен герой (Ейвън), който умееше адски много други неща, да се грижи за себе си, да се бие, да държи на себе си и тн. Не е задължително интелигентността да е непременно свързна с физическа и психическа слабост.

Как измислен герой доказва съществуването на определен типаж и в реалния живот? Joy
Навремето филмите ги правеха реалистични. И образите бяха взети от реалността.
Има и такива образи реално, просто по-лесно е да се дава пример с известни фигури.
Отделно, че в ония далечни времена (почти преди 50г) и либерал-пропагандата е била минимална и образите са били доста по-неподправени и истински. Особено пък във филм на BBC. Точно обратното, филмът беше целият като учебник по съвременна пропаганда. Сякаш са виждали в бъдещето.
Виж целия пост
# 98
Черна станция, не мисля че е преекспонирано.
Още съм травмирана от подигравките на класната ни за това как аз и още една съученичка сме тъпи (и това ежедневно).
В средата на 90те нямаше аутизъм и деца от спектъра - всички бяха тъпи.

A дали това е било омраза, или просто неразбиране на проблема? Не оправдавам учителката, само търся различна причина за поведението и.
Виж целия пост
# 99
Черна станция, ако не можеш да работиш с проблемни деца то определено професията "учител" не е за теб.
В приятелският ми кръг имам много преподаватели, които и сега във времето на аутизъм и подобни заболявания просто лепват етикет: тъп, мързелив и се приключва.
Децата не стига че остават сами с проблемите си, ами биват тероризирани уж от хората, които би трябвало да им помогнат.
Виж целия пост
# 100
В училище трудно се приемат деца извън нормата, независимо от посоката. При тази програма и толкова деца в клас + цялата бумащина е много трудно да се подготвят уроците специално за различните деца и същевременно да е подходящо и за масовия клас. Не казвам, че е редно, но и проблемите на децата са различни и става понякога мисия невъзможна. Затова още преди 30 години по методика ни обуха, че се преподава на средното ниво, защото ако се преподава на високото, то по-голямата част от класа ще изостават (средното ниво), а ако се преподава по ниското - всички губят. За децата, което са на опашката има смисъл да се борят да стигнат до средното ниво, то не е отчайващо далеч от тях, а за децата над средното може да се даде допълнително на тяхното ниво задача. Ама със сегашните програми и методики става мисия невъзможна. Затова трябва да има предвидени задания / упражнения на средно ниво и такива със * за напредналите. Така учителят ще зададе индивидуално на отличниците задачите с повишена трудност и на тях няма да им е скучно.
Виж целия пост
# 101
Затова трябва да има предвидени задания / упражнения на средно ниво и такива със * за напредналите. Така учителят ще зададе индивидуално на отличниците задачите с повишена трудност и на тях няма да им е скучно.

На теория е така, на практика няма време. И затова на практика тези над, и тези под средата се спасяват сами. Или отиват в отделни училища на някакъв етап. Това важи за онези над нормата в днешно време. В миналото е имало и отделни училища за изоставащите, но новата мода е да са заедно. За някои може и да е добре, за други едва ли. Като гледам по американските филми и там в едно училище има класове за зубъри и класове за изоставащи в добавка към масата нормални класове. И според мен е добро решение, защото няма начин в един клас да се преподава в интерес на всички деца. А когато нечий интерес е накърнен почват и кавгите. Помня какво беше на родителски срещи в основното училище:
- Ама, госпожо, намалете малко темпото, подлудихте го тези деца!
- Моля ви се, докога ще се влачим с това темпо, цяла децата стоят на събиране и изваждане с 1 и 2.
-  Абе, защо не млъкнете малко, оставете децата да си изживеят детството!
- Какво детство, с това темпо ще видят добра гимназия през крив макарон...

И как да угодиш на всички в един клас за 45 минути?
Виж целия пост
# 102
И понеже масата 70-80% определя средното ниво на класа, затова се работи на това ниво. Така ощетените са по-малко. След 7 клас вече има разпределяне според възможностите, защото влизат на основа бал от НВО. Не, че пак са равностойни класовете, но обикновено няма драстични разлики.
Виж целия пост
# 103
Все повече се убеждавам, че училището в този си вариант е място, където децата се подготвят 12 години за бъдещия живот на трудещ се човек - базови знания да смятат и пишат, базови знания за света като цяло, учат се да стават рано, да учат и да почиват по график, да мълчат и да стоят кротко 40 мин, да си носят работа вкъщи, да се впишат в колектива, да слушат шефа /учителя/. Има и отговорници на класовете, тип бригадири.
Това е добре за обществото като цяло, но не е добре за индивида, първо. Второ, да очакваш училището да научи детето ти на ученолюбивост, на любознателност, на мотивация, на индивидуалност, на предприемчивост, е абсурдно. Някои родители очакват от училището да им възпитава децата.
Виж целия пост
# 104
Скрит текст:
За мен свръх паметливостта не е непременно висок IQ.
IQ като чиста дефиниция, това е способността за анализ. Това няма почти нищо общо с паметта. Има до толкова общо, че да помниш базовите дефиниции при конкретната задача (дали математика, числа, или пък квадратчета и ченгелчета)
Може и супер шахматистите да помнят супер много и това да им дава решаващо предимство, но не мога да го приравня със 100% интелигентност.
Аз, например съм горе долу обратното. И подозирам, че е заради развито дясно полукълбо (по-скоро и 2те, но дясното повече).
Помня средно, колкото нормален човек и то по-трудно вербално. За сметка на това се справям доста добре с абстракция, пространствено виждане.
В матем гимназия са ни давали супер трудни задачи, много по-трудни от за кандидатстване във вуз, примерно съдържащи няколко теореми. Минавам и заминавам през тях доказвайки всичко до аксиома. После учителката ме порицава, че съм доказал един куп теореми, а трябвало да ги ползвам наготово. Ама аз откъде да ги знам, като не съм отворил учебник. Някакъв чичо си прекарал живота да ги доказва. Аз ги доказвам в час, по 5 заедно, без да знам че е проблем някакъв.

Относно момичетата, при момичета, които силно развиват логиката и рационалното мислене, вербалността и "женското" мислене малко започват да им куцат. Просто са взаимноизключващи се неща. Няма как да имаш супер развити и социално и математично.
А че не се насочват в програмиране, инженерни и подобни, това е заради интереса, просто не е тяхното. Не ги влече. Разбира се, сега времената са други и тая професия е във възход. Има си и изкуствено стимулиране.

Жените като цяло са с по-добро вербално IQ, не конкретно при интелигентните. Нормално, говорят много повече. Всичко се изговаря отново и отново. Тренинг. А и предразположеност.
Те са и по-социални, повече време прекарват около хора, по-малко самостоятелна работа (общия случай) и тн.

IQ то е важно за успеха, да. Но е хубаво да можеш да го ползваш навреме и на място. Т.е. да не ти куцат другите аспекти.
То е като "очи". Виждаш света около теб.
Някой може да каже, че "слепите са по-щастливи".
По-скоро бих се постарал да съм виждащ и да си подредя света около мен, така че да не ми пречи да го "виждам".

Имаше един много стар филм "Седморката на Блейк".
Там имаше един много интелигентен герой (Ейвън), който умееше адски много други неща, да се грижи за себе си, да се бие, да държи на себе си и тн. Не е задължително интелигентността да е непременно свързна с физическа и психическа слабост.

Как измислен герой доказва съществуването на определен типаж и в реалния живот? Joy
Навремето филмите ги правеха реалистични. И образите бяха взети от реалността.
Има и такива образи реално, просто по-лесно е да се дава пример с известни фигури.
Отделно, че в ония далечни времена (почти преди 50г) и либерал-пропагандата е била минимална и образите са били доста по-неподправени и истински. Особено пък във филм на BBC. Точно обратното, филмът беше целият като учебник по съвременна пропаганда. Сякаш са виждали в бъдещето.

Колко да е реалистичен един филм, че и в жанр - научна фантастика. Винаги се изкривява във филмите. Почти не съм виждала нормално представяне на шизофрения, аутизъм, психотерапия - по филмите. Всичко е с цел да се подсили наратива, а не да са реалистични. Иначе в реала каквото и да има (не твърдя, че няма) - филмов герой няма как да се взема за доказателство. Това е минимум несериозно. Ако пратиш някой case study, тогава бих обърнала внимание.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия