💙 Къванч Татлъту- "Aile - Семейство"§ минали и бъдещи проекти, партньори -тема 106

На няколко места прочетох думите, които Аслан каза на Девин още в първата серия, може да стигнем дъното на ада, но пак искам да сме заедно. И другото, че Девин ще бъде най- красивата битка, която няма да спечели.
Няколко пъти писах колко притеснително ми прозвучаха тогава. Все повече обаче виждам надежда в тях, че каквото и да се случи Девин няма да измени на своята същност.

Дано накрая бъдат заедно. Другото ще го изтърпим.

Джаки, благодаря за превода.
Но, честно казано, ми е много любопитно и какво мислиш за сериала 😘

13 МАЙ 2023 ФЕОМЕЛАН0НЕКА ГОВОРИМ ЗАЕДНО
Моят ад (Семейство, глава 10)
АВТОР: Симай ДЕМИР

Четох някъде, че се казва: „Всичко направено си има цена, и хубавото, и лошото“. Все още не съм успяла да го изпитам дали наистина е така или е просто обикновена литературна фраза, но въпреки че плащането на цената обикновено се възприема като лошо, не мисля, че плащането на цената винаги е нещо лошо. Понякога цената, която плащаме, може да бъде най-ценното нещо в живота ни. Например, ние плащаме цената, като работим усилено, за да можем да вършим работата, която толкова много искаме, и в резултат на това получаваме работата на мечтите си, или ако всички болки в крайна сметка ще достигнат щастието, не си ли струва болка, платената цена? Докато Аслан плати цената да не прочете писмото на баща си, като изцапа ръцете си, Девин трябваше да плати висока цена за това, че беше Сойкан.

Девин и Аслан преминават през много труден процес и за двамата. Докато Аслан е подложен на психологически и духовен натиск от хората около него, Девин е напълно затворена за събитията. Може би си спомняте, че когато Девин за първи път срещна Аслан, тя каза: "Гледах семейството си като документален филм." По този начин тя запази здравия си разум и не позволи на събитията да я засегнат. Мислите ли, че тя не дава същите реакции сега? Защото Девин, която познавах досега, не беше толкова неотзивчива. Всъщност това е, което се чудя. Адвокатът е мъртъв, Иляс Курузаде е дошъл във фермата, а Аслан и членовете на семейството му са на нокти, как е възможно Девин да остане толкова безразлична към тези събития? Въпреки че се страхуваше от тези събития само преди няколко дни, изпитваше удоволствие да заплашва баща си, думите й, че Аслан ще се погрижи за всичко, въпреки че това ме накара да почувствам, че силовата отрова бавно идва под контрола й, неотзивчивостта към Ямур, дори към нейните страхове ме накараха да мисля, че отново прави същото. ; Девин гледа на живота и преживяванията си отдалеч, сякаш гледа документален филм. Държеше се така, сякаш някой друг преживява тези събития, а тя просто ги наблюдаваше.

Въпреки че в момента Девин мисли обратното, аз не я виждам като приемане на това да е "Сойкан", ако беше, тя не би казала : "Аслан, мислиш ли, че съм станала Сойкан?". Напротив, мисля, че в момента е в депресия или не е ли странно, че толкова бързо приема и се адаптира към тези ситуации? Сега Девин сякаш гледаше отдалеч, но беше много трудно да се събуди.Девин изглеждаше заспала, сега тя отново отвори очите си за реалността с видеото на смъртта на тази жена. Докато Девин плати цената да наблюдава всичко отдалеч, като стана свидетел на смъртта на една жена, Аслан плати причината, че не познава достатъчно добре баща си, като убиец на човешко същество.

За мен най-големият проблем на семейство Сойкан е, че всички са заедно и в същото време са съвсем сами. Нито Аслан, нито Лейла, нито другите имат с кого да говорят или на кого да се облегнат. Ако погледнем писмото, което е оставил на сина си, дори Юсуф Сойкан е бил сам в тази къща. Дори тази фраза „третираха ме като че ли нямам сърце, държах се като че ли нямам сърце“ показва колко самотен всъщност е бил той според мен. Точно като него сега всичките му деца са сами и няма кой да ги приюти. Мисля, че Аслан е човекът, който има най-голяма нужда от това в момента. Защото Аслан е потопен в мрак както никога досега.

Аслан отвори писмото на баща си в момента, в който си помисли, че се е превърнал в баща си и прие, че е човекът, когото иска, и го прочете. Противно на това, което си мислеше, той искаше писмото да остане „Чисто“ и Аслан беше платил цената да не отвори това писмо до този момент, а след като беше „мръсен“. Като уби Ати с ръцете си, той напусна клетката си и остави всичките си чисти чувства в тази клетка. Тук просто искам да кажа, че Аслан никога не е бил омърсен за власт, пари или превъзходство, а за семейството си. Колкото и да се опитваше да овладее гнева си, те все още го удряха в най-уязвимата му точка: семейството. От момента, в който го срещнахме, моментите, в които той се ядосваше, винаги бяха моментите, в които семейството и близките му бяха наранени. Сега, когато беше близо до сестра си с такъв капан и че сестра му почти умря в резултат, накара Аслан напълно да загуби контрол. Оказва се, че той всъщност е син на баща си. Баща му може да не е успял да изчисти и да измъкне семейството си от това блато, но му е оставил надежда, че синът му може да успее. Може би писмото, което остави, е прочетено със закъснение, но мисля, че все пак е отворено навреме. Защото Аслан се е изгубил в момента и вярвам, че писмото на баща му ще бъде нова надежда за него. Говорейки за надежда, не би било възможно да пропуснем Лейла, нали?

Ах, Лейла, ааах, тя плати цената за своето мълчание и невъзможността да възразява, като загуби човека, когото обичаше седемнадесет години. Може би болестта и я е накарала да мечтае за възможността да бъде щастлива през краткото време, което и е останало. Мисля, че дори това е достатъчно, за да поеме контрол над живота си. Сега, след като разбра, че няма време за губене, тя разбра, че няма смисъл да продължава тази грешка повече. Защото каквото и да правеше, наложеният и живот никога нямаше да я направи щастлива. Защо трябва да прави повече жертви, след като сама е преживяла това преследване и е видяла, че другите ни най-малко не се интересуват от нея ? Тя плати достатъчна цена и се надявам, че ще бъде много, много щастлива оттук нататък.
Има още един човек, който искам да бъде много щастлив като Лейла: Джихан Сойкан. Мисля, че Джихан е човекът, който плаща най-много в тази история. Той загуби единствения си проблемен партньор, баща си, семейството си със смъртта си и желанието си за живот. Нямаше нито причина да се държи за живота, нито надежда, нито на кого да разкаже своите проблеми в живота си. Дотолкова, че дори когато разбра, че ще има бебе, не можа да се зарадва. Защото, когато не иска да го изживее сам, защо да си партнира с нов човек в този живот? Все пак това дете е съвсем нова надежда за него, съвсем нов начин да се държи за живота. Ето защо той искаше то да дойде в този живот, независимо от всичко. Може би за първи път Джихан искаше да заеме място в този живот и да остави спомен.

Въпреки че Джихан взе решение, мисля, че истинската бомба ще избухне, когато Хюлия разбере. Честно казано, не знам дали Хюлия ще допусне Айсел да роди Сойкан. Не знам каква цена е платила Хюлия Сойкан, за да дойде до тези дни, но тя поема целия гняв от семейството си. То е потопено в такъв мрак, че изглежда много трудно за всяка светлина да доведе сърцето и до светлината. Тя се разпореди да убият адвоката, а след това и жена му, без да се замисли, освен това изглеждаше така, сякаш се наслаждава на видеото, което ме накара да настръхна. Очите й, които бяха разширени от щастие, отразяваха себе си в онези моменти с уверения килим и задоволството, че надделя над Девин, докато подаваше телефона на Девин.

Какво се е случило в миналото с Хюлия и Ибрахим, каква е тази тайна, от която тя се страхува като луда и откъде Иляс знае това? Имам толкова много въпроси в съзнанието си, които искам да запиша, мисля, че ще успея да задоволя любопитството си само като гледам новите епизоди.

Това е тази седмица от мен, ще се видим отново следващата седмица. Останете с любов.

И аз не харесвам руси мъже, но Къванч не е само външност, той е магия, харизма и най вече Талант!!

Ех, тази тайна, от озета разбирам, че Хюлия ще каже пред Илияс или не съм разбрала?