Пускам тази тема да се посмеем една на друга, за "страха от раждането". Мен специално ме беше много страх, изчетох де-що видя, нафилмирах се и така. Сега 2г по-късно стоя и се смея сама на себе си, защо? Защото си мислех, че раждането е най-трудната част😂😂, мислех че бебетата само спят и ядат. Е, раждането се оказа най-лесната част. После хранене на 3ч, колики, зъби, прохождане... още немога да си отпочина. Нищо след 10г ще съм добре 🤣🤣🤣
Виж целия пост
Как сте след раждането?
- Публикувана: 19 апр. 2023, 00:49 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2023, 20:54 ч.
19 апр. 2023, 00:49 ч.
# 1
19 апр. 2023, 04:52 ч.
Не ме беше страх, повече ме беше страх за после...какво ще го правя това бебе, как ще му сменям памперса, дали ще успея да го възпитам.
Виж целия пост
# 2
19 апр. 2023, 06:40 ч.
На последното изречение на авторката само мога да се засмея....🤣🤣🤣
Виж целия пост
# 3
19 апр. 2023, 07:42 ч.
Мен повече ме беше страх по време на бременността,дали всичко ще е на ред,нямах търпение да дойде момента.По време на раждането ми дойде едно мечешко спокойствие,не съм се притеснила и за секунда.Вече като се прибрахме в къщи,тогава дойде истинското притеснение,хвана ме депресията и не знаех как ще се справям със всичко и да видиш бабата как дотърча към вкъщи с двеста 
.Трябваше ми една седмица да се окопитя и после всичко си дойде на мястото
Виж целия пост
.Трябваше ми една седмица да се окопитя и после всичко си дойде на мястото 
# 4
19 апр. 2023, 08:05 ч.
Аз бях с планувано секцио и все си мислех,че ще тръгна да раждам още по-рано и ще се наложи спешно и ще съм сама вкъщи 🙈🙈🙈
За това се сещам на първо време сега след три г.😁
Виж целия пост
За това се сещам на първо време сега след три г.😁
# 5
19 апр. 2023, 08:35 ч.
Към 4тата година става по-леко. Чак съм се наспивала и съм бременна с второ 😹😹😹😹
Иначе аз се борих много години да забременея, стана, рискова бременност, но с едно невероятно спокойствие и кеф… просто не можех да си представя след ада, да е зле. Е много зле беше. Дъщеря ми не спеше, не ядеше нищо и под никаква форма. Пролази и стана рано, мяташе се, удряше се, викахме й 20минутката, защото около година се будеше на 20мин… е страхотно дете, но ни стопи лагерите с хиперактивност. С много работа нещата се оправиха. Още има прояви… навих се на второ, само защото знам, че няма време от репродуктивни проблеми и защото тя също има нужда от второ. Какво ще стане, ще видим. Пак обаче не изпитвам страх от раждането. А след първото имах толкова драми, че дори в момента карам много тежка втора бременност, баш заради това.
Виж целия пост
Иначе аз се борих много години да забременея, стана, рискова бременност, но с едно невероятно спокойствие и кеф… просто не можех да си представя след ада, да е зле. Е много зле беше. Дъщеря ми не спеше, не ядеше нищо и под никаква форма. Пролази и стана рано, мяташе се, удряше се, викахме й 20минутката, защото около година се будеше на 20мин… е страхотно дете, но ни стопи лагерите с хиперактивност. С много работа нещата се оправиха. Още има прояви… навих се на второ, само защото знам, че няма време от репродуктивни проблеми и защото тя също има нужда от второ. Какво ще стане, ще видим. Пак обаче не изпитвам страх от раждането. А след първото имах толкова драми, че дори в момента карам много тежка втора бременност, баш заради това.
# 6
19 апр. 2023, 10:02 ч.
Страхувах се единствено по време на самото раждане, бях планово секцио и не чух бебето дали изплака. Попитах ги защо не плаче, а той е изплакал съвсем тихо. Когато ми го донесоха в реанимация и ми го дадоха, вече няма страх-само радости.
Виж целия пост
# 7
19 апр. 2023, 10:32 ч.
И аз.
Виж целия пост
На последното изречение на авторката само мога да се засмея....🤣🤣🤣
# 8
19 апр. 2023, 12:23 ч.
Планирах да раждам естествено, но разбира се четох мнения и за секциото. Честно казано не мога да повярвам колко лоши неща бяха изписани за него. Не мога и да разбера защо е нужно да има mom shaming. В крайна сметка напълно неочаквано родих секцио по спешност, буквално час след като отидох уж за преглед. Ами имам само хубави спомени, чувствах се добре, нищо не ме болеше. Само при раздвижването, но определено беше поносимо, а аз по принцип не издържам на болка грам.
На 3-тия ден си ходех нормално, когато се прибрах след 5 дни, се разхождах всеки ден по час с майка ми (разбира се с почивки), понеже бебето трябваше да остане още малко в болницата.
В момента имам още 4-5 кг за сваляне, минаха 6 месеца. Бебето има и лоши моменти, имахме повече от месец период без нормален сън, но като цяло се справяме. Нямаме никаква помощ от баби и дядовци, изнервяме се, изморяваме се, но в крайна сметка човек прави бебета, когато е готов и емоционално, и физически за това. Не съм и очаквала животът ми да влезе бързо в релси. Чувствам се прекрасно като майка дори да не ми личи винаги.
Виж целия пост
На 3-тия ден си ходех нормално, когато се прибрах след 5 дни, се разхождах всеки ден по час с майка ми (разбира се с почивки), понеже бебето трябваше да остане още малко в болницата.
В момента имам още 4-5 кг за сваляне, минаха 6 месеца. Бебето има и лоши моменти, имахме повече от месец период без нормален сън, но като цяло се справяме. Нямаме никаква помощ от баби и дядовци, изнервяме се, изморяваме се, но в крайна сметка човек прави бебета, когато е готов и емоционално, и физически за това. Не съм и очаквала животът ми да влезе бързо в релси. Чувствам се прекрасно като майка дори да не ми личи винаги.
# 9
19 апр. 2023, 13:54 ч.
И аз наскоро си мислех и се смях като си спомня, че като родих си викам айде страшното мина. Хахахахахахаха (6), страшното е после с всички грижи, които нямат край.
Виж целия пост
# 10
19 апр. 2023, 14:22 ч.
Страшното дойде, след като родих второто и то започна да пълзи Направо сега ми е смешно като кажат на някои, че им е трудно с едно.
Пък най- страшно е като са 2-те болни, изживях малък ад декември. И двамата с хрипове. Малкото буквално за една нощ се влоши значително. Ходихме през ден на лекари, а колко пари оставих за лекарства...
Виж целия пост
Направо сега ми е смешно като кажат на някои, че им е трудно с едно. Пък най- страшно е като са 2-те болни, изживях малък ад декември. И двамата с хрипове. Малкото буквално за една нощ се влоши значително. Ходихме през ден на лекари, а колко пари оставих за лекарства...
# 11
19 апр. 2023, 14:34 ч.
На мен хич не ми е смешно 🤣🤣, казвах си на 1г ще се окроти... Годината мина, две дойдоха. Вече нямам лъч надежда в тунела, за това си давам кураж с това, че родих млада на 23г, след 10г ще съм на 33 ... тя ще е самостоятелна, ще се търкалям в леглото и така цял живот🤣🤣. Иначе аз бях "куражлийка", въпреки че не търпя на болка бях решила, че ще раждам нормално. Последният месец така се бях сковала, че се надявах да стане нещо и да мина секцио😧😧, така и стана тоновете на бебето спряха, толкова се уплаших и обвинявах, че съм мислила такова нещо. Всичко слава Богу мина добре, но ей това гъзенце ми стъжни живота. Ляга в 03:00, става в 12:00-13:00, злоядо, нервно, енергично, инато, ревливо. Първите 4м изобщо не спеше придремваше по 15-20мин, колкото да си почине- денонощно. 4м изкарахме само на яйца и пържоли, че са по-бързи😂😂
Виж целия пост
# 12
19 апр. 2023, 14:39 ч.
Е, то хората са го казали - малки деца, малки проблеми. След време няма да е спане и памперси, ще е нещо различно. И, ако си мислите, че някога ще се наспите - няма. 
Дори и като не са при вас (баби, лагери например), пак ги мислите и се тревожите.
Виж целия пост
Дори и като не са при вас (баби, лагери например), пак ги мислите и се тревожите.
# 13
19 апр. 2023, 22:07 ч.
Как съм след раждането ли? Още не съм добре, а минаха две години. Всички ми ръсеха една камара лъжи - спокойно, ще мине, по-лесно става... и така за всяко нещо, през което бебетата преминават - колики, будене, захранване, капризи, тръшкане, абе всичко...
Виж целия пост
- спокойно, ще мине, по-лесно става... и така за всяко нещо, през което бебетата преминават - колики, будене, захранване, капризи, тръшкане, абе всичко... 
# 14
19 апр. 2023, 22:53 ч.
След второто дете спокойно мога да кажа, че е до бебе. Синът ми( почти на 5) първите 2 години се будеше много често през нощта, дъщеря ми ( на 5м) си спи, буди се само веднъж да суче. Тя е толкова спокойно и тихо бебе, усмихната, доволна, щастлива от живота. Той сега вече е малък мъж. Откакто е проходил е почнал с дивотиите, палав е, пълен с енергия, беля след беля прави и ме гледа в очите как ще реагирам. Иначе няма агресия в него, което много ме радва. Имах притеснения като тръгне на градина как ще е, защото е по-палав, но изобщо няма проблеми с другите деца. Само понякога ми липсва тишината вкъщи, вечер като заспят двамата е толкова тихо и приятно.
Виж целия пост
Препоръчани теми