Как сте след раждането?

  • 3 591
  • 33
# 30
И двете раждания не са лесни, аз пък от секциото бях 58ч в реанимация после месец едва гледах бебето, защото нямахме и помощ от никъде. Каквито и да са няма начин, всеки човек е роден. Мен пък някои познати ме гледат с пренабрежение, че съм раждала секцио, никой не знае че беше по спешност, тоновете на бебето спираха... Но, всеки сам преценя, какво да прави и с тялото, и с детето си.
Виж целия пост
# 31
Две години след раждането, ами още съм изморена и изтощена. Нямам нощ, в която да спя нормално. И мен все ме убеждават, че към 4 г ставало по-леко... Дано да е така. Сега ми се въртят едни притеснения, че е много нервен, избухлив, крещи, не говори ....
Едва смогвам да се изкъпя и най много ме товари това, че нямам време за себе си - за женски глезотии и почивка.

Здравейте! Моят син също е на 2,4 и ме говори. Как да го насърча?
Виж целия пост
# 32
Ходили сме на психолог и логопед, казаха да продължаваме да произнасяме думички, да обясняваме и да наблягаме на експресивни фрази. Например, да кажете не знам и да вдигате рамена, за отрицание да вдигнете ръце, за потвърждение да се кимва и когато говорите да слизате на нивото на очите на детето. Никакви устройства и телевизия и така. Дано да имате успех!
Виж целия пост
# 33
При първото раждане не ме беше страх,само вечерта преди да постъпя си поревах добре защото осъзнах много ясно ,че животът ми вече никога няма да бъде същият.При второто си ме беше страх защото си мислех ,че ще е като първото (с индукция ,24 часа раждане,от които 16 в адски болки и никакви позиви за напъване,бях като след боксов мач).То пък беше бързо и весело.А за това дали става по -лесно с времето,не смятам просто проблемите стават различни и някак си вече си свикнала не като първоначалния шок с първо дете и никакъв опит.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия