Домашното насилие – тема №4

Филмите са едно, реалността - друго. То и в романите на Чейс всички пият по 10 уискита, а после шофират. Това трябва ли да ни е за пример?

Пробвай да не пиеш седмица или месец и ще разбереш дали ти липсва, т.е. си пристрастен.

Ааа, таман се сетих за един реален лаф: Избягвам да чета Чандлър, щото много се напивам - Марлоу си сипе и аз си сипя...

Не че нещо, ама да ми се мрънка за едната бира вечер ще преминем направо към темата за домашното насилие.
Между другото навремето пиех много повече, особено покрай любовните ми неуспехи, обаче след това от години съм на този режим.

И защо да си го причинявам да не пия седмица две ? Една бира дори не ме хваща, че и две съвсем леко

Ти питаше дали си зависим. Аз ти написах какъв е тестът за това. Ако искаш и по бутилка водка можеш да си пиеш всяка вечер, мен не ме засяга.

Абе  2 бири са на границата 0,5%, но зависи дали си 70 или 120 кг и дали си мезил стабилно.

Проблемът със зависимостта е не колко си пиян, а дали всекидневното приемане на алкохол ти е необходимо.

Аз проблем не виждам, нека съм зависим, само да не ми се кудкудяка на главата вечер докато си пия бирата. Че тогава става лошо.

Eee, ако жена ти не пие бира, сипваш й малко Бейлис или нещо подобно, може и вино.
Но да, насилието може да бъде и вербално.  rf22 може да попаде жалба за домашно насилие, доколкото пиенето вкъщи още не е криминализирано.

Проблемът е всичко заедно, капка по капка - бира, водка, ревност, кофти характер, период на безпаричие, период на леки и по-тежки проблеми и главното това, как насилникът преработва всичко това.
А именно - чрез психически и физически тормоз на човека до него и децата.
Просто НЕ става така.

И тя пие по малко, вино или от тия женските питиета. Абе някво семейство алкохолици сме се събрали

Някой ми е казал нещо, което съм запомнила: "Добре е да се събират хора със сходни пороци"

Здравейте, сравнително рядко публикувам,по често съм тук да чета по редица теми.
Живях с бащата на децата си 12г,като в началото нямаше много проблеми,с течение на годините той показваше доста често лошия си нрав,сърдеше се за нелепи неща,искаше всичко да се случва както той пожелае.Някак си търпях и стисках зъби заради децата.Доста често бях унижавана и подценявана за много неща,рядко се чуваше мнението ми по семейни решения.Първо се роди едното дете,аз сама се грижите за нея,той полагаше единствено финансови грижи,което не е малко разбира се .Аз не ходех на работа понеже често боледуваше и се наложи да си стоя вкъщи.В последствие се появи и второто ни дете.През цялото време си стоях вкъщи да се грижа за децата и домакинството,като той се прибираше от работа все изнервен за нещо и си изкарваше ядът върху мен,доста често получавах обиди и т.н.,като е имало и шамар,при който му казах ,че ако се повтори ще се разделим.Преди една година той поиска да се разделим,като аз направих всичко по въпроса да не се случи ,защото не знаех как ще се справя сама с децата.В крайна сметка го убедих,но след това все по често от най малката битова причина,като яденето или кафето не е направено се сърдеше и не говореше със дни,и отново искаше раздели.В един момент поведението му стана много грубо,караше се за всичко,не искаше да работя,започна да ревнува...втълпи си че имам друг.Аз вече бях много изтормозена и уморена психически и физически.Може би от стреса отслабнах доста и имах редица здравословни проблеми(кръвно играещо,нисък хемоглобин,проблем със стомаха),нямах апетит,не се хранех не спях.Децата от друга страна често се разболяваха и аз сама се борих с тяхното лекуване.Ден и нощ без сън само те да са добре .Друг мъж нямаше!В един момент спрях да му обръщам внимание на него,пренебрегнах го заради децата,въобще не ми пукаше какво говори че ще ме остави и т.н. В един момент го приех и казах добре край,не се разбираме да се разделим.След това той явно наистина беше решил че има друг и искаше все да говорим,а аз вече не.Един ден ми каза оставям те намира оправяй се,като вечерта се прибра супер гневен вдигна ме от сън ,искаше да говорим,като му казах:" Не остави ме не съм добре",като той ритна капака на работещата пералня и го счупи,навсякъде беше в стъкла,удари ми един шамар или два не помня,изкриви ми ръката и ме повали на земята върху стъклата.Всичко това се случи пред децата.Това вече беше КРАЯТ за мен,нямаше връщане назад.Плачеше пред хората,говореше че имам друг,че съм уличница,общо взето ме злепостави навсякъде.Беше силно наранен.Пратиха ме на психиатър,искаха да ме изкарат невменяема, психически бях зле ,но не и луда,самия специалист го потвърди.Наложи се да бъда с него на прегледа,изписаха му хапчета за успокоение,на мен нищо...След това той започна отново да звъни и да иска втори шанс,аз отказах.Постоянно го иска,аз нямам чувства към него,не го понасям,не го искам.Зная че ще ми е трудно сама с две деца,но без него съм много по спокойна от преди.Проблем е че живея в неговото жилище и чувам оттук оттам че иска да ме гони,няма право по закон,но е дарил имота на сестра си чрез нотариус.Не зная как да се справя с него...Съжалявам за дългия пост,благодарна ще съм за всеки  един съвет.Не е опция за мен да се събера с него,нищо няма да се промени,неговата цел е да ме види в безизходица и да му звънна да се прибере.Казва да отворим нова страница,но аз не му вярвам,пробвали сме не се получава,нравът му е такъв,не обича да му противоречат и обича да ме кара да се чувствам виновна за нещо,така беше с години...психически и накрая физически тормоз.

Абе защо всички истории си приличат? Моята история страшно много прилича на твоята, с тази разлика, че не е заплашвал да си тръгне, а тръгна на работа в чужбина. И после същото - ревност, бой, стъкла, скандали, прегледи, хапчета. Абе същото!!
Съвет - веднага намери документи за апартамента и отиди при адвокат. Даже и да не намериш, пак отиди.

Да ,при първа възможност ще отида,но без документ,няма как да го взема,не сме в добри отношения .Проблем е за сега че финансовото ми състояние не е добро,понеже съм в неплатен отпуск за да гледам децата до 15.09.При първи доход отивам.
Преди 3г.той също замина за чужбина за няколко месеца,като тогава не бяхме в такива отношения,но в един момент не му се говореше,не се обаждаше ,зле беше психически че е далеч от децата,от нас ..карахме се по телефона понякога,като го убедих да се прибере,но се върна болен,като се наложи аз да се грижа изцяло за него като бебе(имаше киста на опашната кост,като имаше и ред оперативни процедури),не ми тежеше все пак ми беше мъж.В един момент имах чувството че е друг човек,стана агресивен,супер обидчив,раздразнителен...търпях си някак,дето се вика само аз си знам как.Ядът му беше върху мен,или голямото дете,караше се и със родителите си разбира се,но там е друго.Аз вече не търпях за жалост.След развоя на последните събития,ми сервира че съм имала връзка с някой повече от три години,в периода когато съм била сама,а той е бил в чужбина.Пак повтарям,такова нещо няма.Той ревнуваше от всички,не даваше да говоря с приятелки дори,без грам социален живот.
А да попитам при Вас нещата как са в момента след случката,ако е удобно разбира се!