Правилно решение за раздяла или голяма грешка

Всички деца имат някакви интереси, заложби, способности, но не всички родители могат да отделят необходимия ресурс - не само пари, но и време, а и изобщо да намерят правилното занимание.

Няма да се окаже. Разширения кръгозор, чутото, видяното - остава. Всяко знание и умение в този живот е плюс, независимо дали се използва в конкретен момент или не. Отделно децата получават фокус, научават се да си разпределят времето - все предимства.

Изобщо не споделям подобна увереност, че уроците, езиците, курсовете са в плюс винаги. Честно го казвам.

Защото всичко си е до човек. Ако детето е мързеливо и посредствено, не е амбициозно, уроците и курсовете няма да му помогнат.

Заведе ме, мама му даде зелена светлина тогава. Но пък имаше един друг случай, в който отменихме едно отиване до друг град по работа, защото майка му искаше в този ден точно да правим лютеница и да помагаме. Аз, разбира се нямах нищо на против, но помагащата бях само аз, докато той си играеше на игрите.

Пак казвам - радвай се, че си се отървала от това посредствено семейство.

Понякога се чудя колко точно трябва да търпи един човек за да осъзнае от какво се е спасил, когато си тръгне. Някои хора, всъщност доста, са склонни да развиват зависимост към токсичността и колкото повече е тя, толкова по-трудно им става да се откажат от нея. Хубавата новина е, че има един период след раздялата, през който ти е гадно, но след него ти просветва. Много помага нов мъж на хоризонта. Аз натам бих гледала, вместо да си мисля за всичко, което е можело да бъде, въпреки, че никога е нямало да бъде точно с този мъж. Наличието на правилния сет полови органи не стига за щастив семеен живот.

Така е, въпреки бурята от мисли, какво е можело да бъде, могла ли съм да поправя нещо, внушавала ли съм си всичко, смятам, че ще дойде момент, в който ще съм благодарна, че съм се спасила. Още от самото начало имах кофти предчувствието, че заради по-старомодното мислене на родата,съденето на хората и предразсъдъците им, няма да мога да живея там. Просто в началото бяхме по-често в друг град, където ситуаицята беше много по-различна от гледна точка на държание и затова толкова дълго време отлагах и се надявах нещо да се промени. Уви..

Значи ти си и свършила работата и вместо благодаря, че не си свършила твоята работа, а нейната получаваш това.
А той играе на игрички.
Голям мъж, играе игрички. Ама кой ви е виновен, че избирате боклуци бре хора
Тия работи се преценяват в началото. Не се започва при видими бъгове съвместно съжителство и планове за деца.
Но така става когато човек не уважава и пренебрегва себе си и позволява да му се качват на главата. Така отсрещната страна си вика тая е патица, ще я използваме, пък може и да я обиждаме.
Моя роднина беше в такава връзка в младите си години. Живееш с мамино синче. Но не за дълго. Опитваше се да му обясни, че ако ще създават семейство е нужно отделяне. И ако има нужда да е нон стоп с мама, то тогава няма да им се получи.
И един ден и тя реши да отложи свой ангажимент и да отидат да помогнат за консервиране на домати.
Това което се е случило, че бъдещия уж съпруг седнал с чичо си и съседа да пият бира и да играят карти, а тя трябвало да мели домати. Това и преляло чашата и отишла и спокойно го питала, защо не помага и нали това е искал, да дойдат да помогнат и тя го прави, а на си  и роднини, а той трябва да прави това и да се включи. Отговорил и, че е мъж и не му е работа. Нищо не казала, отишла при майката и казала, че приключва с доматите, ще си тръгва и да се обърне към синчето си да и мели доматите. Не изчакала отговор и си тръгнала. Като не вдигала телефона, защото онзи се скъсал да звъни.
Като се прибрала, почнала да си събира багажа и се прибрала в своя дом. Приключила комуникация, всякакви обяснения биха били излишни и натоварващи.

Знаеш ли, че всъщност си права, но от моя гледна точка е трудно да го оценя. Сега се сещам за познати от детството, които ходеха на разни курсове, но поради липса на качества, амбиция или кой знае какво така и нищо не научиха, само загубено време. За мен най-голям шанс за безполезност имат уроците по музика и рисуване, после по езици и математика, ако детето не е за това и със сигурност никога не е загуба детето за се занимава с някакъв спорт.

Разбирам те. Човек все си мисли за всичко, което губи, което пропуска, усеща, че изведнъж в живота му се отваря една празнина, а в бъдещето - липси. Няма вече с кой да си говориш, с кой да заспивате заедно, с кой да правиш секс, планове, да градиш бъдеще. Но това е заради склонността на човека бързо да забравя лошото - всички случаи, в които не си била зачетена, предпочетена, чувствала си се сама, нищожна, фрустрирана, а нуждите ти - незадоволени и незначителни. Също ефекта, че когато си инестирал в нещо - време, чувства, емоции, усилия, пари - чувстваш, че губиш всичко това, че го хвърляш на вятъра, че си го пропилял. Подобно работи и хазартната зависимост - все по-дълбокото затъване съчетано с малката, но винаги съществуваща надежда, че можеш да си върнеш всичко. Това е измамно. Затъваш все повече и загубите се увеличават експоненциално. Но това всичко го вижда разумът, на сърцето му трябва време. Затова и винаги казвам, с нов мъж става най-бързо - за да сравниш, за да разбереш, че има и други, че няма да си сама, само защото не си с този, и че има кой да ти даде всичко, което този ти е давам - както и много повече неща, които той не ти е.

Работа на родителя е да прецени правилно дали детето е за това. Има го и съображението да се бута в посока изкуство само с цел социализиране. На моя близка дъщерята беше до завършване на гимназия в известен детски хор, а започна в детската градина. Поне 18 години са това. Не умее да пее толкова добре детето, разви някакви техники, ама като не стига нотите ... То си знаеше, майка му си знаеше, но настояваше, защото така се създавали контакти.

Абсолютно съгласна съм с Нарциса, че се виждат разликите между дете, което ходи на уроци, курсове, занимания, пътешествие, екскурзии и такова, което не ходи никъде. И не само при сравнение на провинциално дете с децата от големия град. Аз съм от провинцията и като се сравявах със съучениците си, които също бяха от провинцията, но от по-заможни семейства, имаше огромна разлика в... манталитета и светоусещането ни. Те бяха обиколили Европа, а аз не бях излизала от квартала. И дотук.
С годините обаче разликите са поизравниха, защото станах пълнолетна, започнах работа и веднага започнах да спестявам за екскурзии и курсове. А в момента разликите в кариерата и развитието бих казала, че дори са в моя полза. Единствено спортният дух така и не успях да го възпитам у себе си и вече дори и не ми се занимава да уча спорт, за което съжалявам, а за някои спортове е и твърде късно. Тъй че Черна станция е права - никога не е загуба да запишеш детето си на някакъв спорт.

Е, то е ясно, че винаги е по-добре от дете да си богат, заможен, да имаш винаги нови, хубави, качествени и модерни дрехи, да можеш да пътуваш по света, една екскурзия в Европа и една на друг континент годишно, да посещаваш концерти на любими групи  и премиери на филми, да ходиш на тенис, в конна база,  на плуване лятото и ски зимата, че даже и обратното в разни езропейски курорти. Както и да имаш нейтив учител по език, и да изучаваш и някой екзотичен. Да имаш също така и учител по китара и пиано и да ходиш на курсове по танци и актьорско майсторство. На никого не е навредило.  Всичко това обаче струва страшно много пари, дори и само няколко от нещата.

Ние например, както и въобще хората около моя професионален кръг, можем да си поволим много малко от това. Все някак обаче оцеляват хората и мисля и моето да оцелее. Ако нещо и остане като неосъществено желание, като започне да печели пари, да си го осъществява.

При учениците няма време за пиано, тенис, езда, ски, сърф, английски, китайски, фехтовка, скално катерене, робопрограмиране и т.н. Език и евентуално спорт\изкуство\нещо друго - при девет десети от децата е това.
Моята още е в детската градина и има повече време, та ходи на най-различни занимания, но стане ли първи клас графикът вече ще бъде друг и ще намалеят по естествен път.