Частни училища - информативно-дискусионна тема - 59

Колежа е американски - тоест различен като подход и програми, предава послание за изграждане на общност, изпозлва определени принципи в работата си и категорично се отличава доста от навика на нашето соц образование (и затова ще поговоря след малко) в работата си, НО категорично не готви деца за САЩ целенасочено и още по категорично  - неговите ученици следват съвсем нормално потока кандидатстващи както учениците и от другите водещи училища - към Европа(Холандия в масовост), Англия (вече по-малко заради Брекзит), България и малко САЩ. Навсякъде се кандидатства с БГ дипломата. Или по-правилно е да кажа - навсякъде се изпраща академична справка, в която се виждат изучаваните предмети. Да, в колежа е възможно да има няколко предмета доста нестандартно звучащи, но те са си личен избор на ученика и обикновено във въпросния срок, когато този предмет се предлага, се записват (не съм сигурна) да речем 12 ученика. Такива примери са “физика на невъзможното”, “въведение в биоетиката”, “публична реч”, “CAD дизайн” , “астрофизика”(различна от подмодула на модул физика ) и т.н различни всеки срок. Във платформите за кандидатстване се посочва видът документ, с който се кандидатства като  и в двата случая - и Европа/ОК и САЩ това е Бг дипломата.
“Моят” опит е твърде малък за да мога да кажа дали американската диплома някога ще влезе в употреба, но държа да се знае, че ние, когато беше ред на кандидатстване, изобщо не се впечатлявахме от имането на две дипломи. Тоест звучеше яко, ама какво от това. Не си направихме труда да проучваме (аз съм мноооого далеч като информираност от много от пишещите тук между другото), важното беше детето да си сбъден мечтата.

И това не може да стане във форум. Нито познаваш хората, нито животите им, нито мечтите и стремежите им. Даже глуавия им оптимизъм не познаваш. Нито пък четящия знае за пишещия. Как тогава да стане?
Аз отдавна съм установила за себе си, че прочетеното е функция на четящия, понякога може и да няма много общо с пишещия. Като искам да видя това, ще видя това. Точка. Много малко са хората умеещи да придобиват информация и да я интерпретират независимо като хладни факти. И това е най-абсурдното - някой ти поднася студени ясни факти и ти с човешката си природа ги постопляш оттук оттам и си ги нагласяш на своя собствен мироглед. Безценно! Пък ние тука се “бием” кой е по-прав. ("бием" е самоирония, да е ясно)





Абе писала съм, за СМГ съм се изказвала (но не в неговата тема, дори не знам дали е активна), но пак е от пряк опит.
Аз междувпрочем харесвам писането и обсъждането на инфо за други училища. Споделените мнения винаги са ценен източник на въпроси към нас си самите. Както писах предните дни- разклати ли ти се кулата, значи нещо не е наред. Останеш ли спокоен в увереността си, изборът ти е издържал проверката. Ми яко е.


Tук, в тази тема, не става ли точно това, при това открай време.. Има някой дете в Британика  (съвсем примерно), но  коментира негативно СС, друг е с дете в ПЧМГ, ама  се вихри на тема Иззи, трети въодушевено обяснява какво куца  в ЕГ или СМГ, а децата му са в Колежа, или съответно обратното, четвърти е спец по БШ, ама децата му там не са стъпвали.. Характерно е това едва ли не за всички в по-малка или по-голяма степен. И донякъде е разбираемо, стига да е не много агресивен тонът, понеже  в край на краищата почти никой няма личен опит с 3-4-5 училища..
[/quote]
Сега ще прозвучи като заяждане, но най-ме кефи когато човек без опита да издържа темпото ( и академично, и времеемково, и финансово) на ЧУ (говоря за водещите, не за Монтана) се включи да разяснява създалите се полюси в мненията. (много често даже точно те създават полюсите всъщност и възниква излишен шум). Всичко в ЧУ е различно и не знам как е възможно да влязат да ми обясняват хикс неща. Много е хубаво да се чува мнението им, но ако може убедеността им респективно заключенията им да не са толкова сигурни би било полезно и шумът би бил по-малко.

Изборът ще е от вярна и достоверна информация. За съжаление - не лишена от субективизъм.
Споделянето за останалите училища е полезното опознаване на цялата образователна ситуация и възможни избори. Но е правилно да разкажеш за училището, което знаеш, а не за което предполагаш.
И разбира се, че има как да дойдат различни гледни точки от потребителите на едно училище. И тогава е ценно и е сигнал. Какво казва сигнала и дали има основание - ако питате мен този субективизъм винаги ще остане под въпрос и рядко, да не кажа никога, в услуга на четящият.
Затова на времето когато Фран пусна бомбата колко лоши, лоши, лоши неща се случват в колежа, най-логичният въпрос беше - защо, разкажи. Тя избра никога да не разкаже - и години по-късно виждаме, че те са избледнели, дори вече намерени като омаловажени на фона на ползите, които тяхното смейство си е извлякло. Хайде сега кажете ми колко достовярна и още повече  полезна е била нейната позиция в онзи момент!?!? А кой знае колко потребители тогава са се почесали по главата и са си казали - хм, чакай чакай, тука нещо мътно има. Междувремено " Х ПОТРЕБИТЕЛ" е чул, разбрал и знае отвътре "такива случки", че може да се изказва по темата. Защото знае.
Аз познавам случаи, които толкова мътят водата и толкова, ама толкова крайни неща научих за колежа покрай тях, че ако не бях пряко информирана за случаите по съвсем други канали и по-важното -ако не познавах добре участниците в живота въобще, щях да реша, че си затривам детето.
И напълно в духът на темата да кажа - знам за не по-малко фрапиращи случаи и за СМГ, И за ТУЕС и за испанската, и са ИА. И?  а "знам" ли? и има ли някога шанс да се озова в техните обувки? Категорично не за някои от случките!
Тъй че, живота няма абсолютни стойности като правилни избори, още по-малко  училищата имат абсолютни качества.

Ето, Хоуп казва, че:
“Също така имам и наблюдение над детето което завирши АК и сега в университета влачи изпита по математика не взет - 3 та година.”

Ми аз имам много обратен пример. Дете, което пердаши мат на много високо ниво в много висок университет. За друго, което помага на 4 други в един от най-харесваните и технични университети в Холандия, за трето, което кара PHD в Кеймбридж и беше едното избрано от 5 деца в цял свят за бакалавъра си пак в Кеймбридж. БЕЗ УРОЦИ извън училището. Същото онова училище, което периодично някой решава да омаловажи и оплюе. В същото време познавам деца, които покоряват филмови и артистични среди от мат училища и такива, които от художествени рязко завиват към мат сфери (с цената на уроци, но с достатъчно честност и смелост да излязат от коловоза на "ах, артистите")
Та лично аз за пореден път смятам да се самообобщя в тезата си, че няма правилен и единствен начин, но категорично не съм съгласна, когато се използват някакви лични негативни примери и познания на общо основание за да се омаловажава колежа. Да не се харесва по лични предпочитания е съвсем различно, но тогава смятам за нормално и логично, даже честно, човека просто да си каже - бе не съм фен на тая американска история. И няма какво повече да се спори. Но да чета няколко страници поред колко (ах, горкия) колеж заминава надолу, дори от неговите ползватели ми идва малко в повече. Все пак нещата не се променят драстично за една година, Все пак до вчера бях там, буквално. И пак се сещам за поста на Фран от преди години, който вкара не малко смут в душата ми навремето. (извинявай Фран, но твоя пример е много показателен. Ако можеш да разбереш, че го казвам без грам лошо, би било върхът)


Аз не съм съгласна с доста от твърденията/изказванията на не малко потребители тук. Например относно взимането на решения къде да учи детето хем смятам, че трябва да го чуя, хем смятам, че трябва да го насоча, хем смятам, че е задължително да се опазя от моята интерпретация за детето. Много налудничево звучи, но често ние родителите слагаме етикети и “виждаме” качества на децата си, докато не се появи някой отстрани дето с малко джаста праста незачитане на личното ти пространство ти отвори очите. Ако решим да не стискаме здраво клепачите де.

Не знам, вие хубаво говорите сега за вашите си деца, обаче не помните ли едно време какво е било с вас самите? Вие какво сте искали, родителите ви какво са разсъждавали, с какво сте били съгласни под  похлупака на невзрачната си възрст и за какво сте били готови да се борите ако някой реши да ви го отнеме?

Гледам да се опазя от “това не е за нея/него” А много родители имат точно този подход. А аз има прекрасни примери на разцъфващи деца, точно такива дето захапват яко математиката буквално след индетифицирането им от собствените им родители като “то е артистично дете, математиката не е за него”. WTF?

Суперминт, ай стига с таз математика. Честно! Има живот и изън нея. Хубав живот!