Номинации за най-голяма муня (тема 6)

Същото си помислих и аз, че той е бил добронамерен, а те са били боклуци.

В тоя ред на мисли, преди 20 години се подвизавах в едно производство, намерих портфейла за завеяна колежка, върнах ѝ го, две седмици по късно пак се повтори ситуацията, на третия път,  който го беше намерил, не го върна...
А тя дойде да ме пита мен  🙄

На екскурзия съм с ученическа група, единствена нощувка в малко хотелче извън града.
След закуската съм се позиционирала в миниатюрното лоби до рецепцията и го играя диспечер - кого пришпорвам към ресторанта, кого насочвам към автобуса, звъня на тези, които не са се появили още, камандоря несвалилите багажа да побързат и отговарям на разни въпроси. Като цяло, на всички странични им става ясно кой води бащина дружина.
По едно време при мен идва човек от персонала с някакво портмоне за врат и казва: " Госпожо, едно от Вашите момчета забрави това в ресторанта!". Ок, благодаря му и механично отварям портмонето да идентифицирам заплеса. Вътре няма ни ЛК, ни паспорт, само 3-4 карти. Викам си добре, послушно дете, казала съм да не се разделят с документите - изпълнява. Вадя картите да видя име, но такова няма. Прибирам ги и все още държейки портмонето, звъня на едно хлапе в рейса да пита дали някой не си е забравил портмонето.
В този момент рецепционистката води към мен един притеснен дядо с черна бейзболна шапка, който облекчено въздъхва и радостно вика: "Да, мое е!".

Доста конфузна ситуация, но на мен някак хич не ми се окачва, връщам му го,  извинявам се, че съм го отворила, но обяснявам, че мъж от персонала ми е казал, че е на момче от моите хора.
Човекът се препоти, свали шапката, три чело, започна да вади отвътре някакви карти от Икея, от Бриколаж, да ми доказва собственост. Обясних, че изобщо не се съмнявам в думите му, извиних се пак за отварянето и си пожелахме взаимно лек път.
Качи се дядото в някакво микробусче на паркинга и в този момент гледам на масичката пред мен черна бейзболна шапка. Докато бутна вратата на хотела да питам негова ли е, той отпраши.
И се почва едно триумене: на дядото ли е, на някое от момчетата ли е, да я оставя ли на рецепцията, да я занеса ли в рейса да питам... накрая й тегля една майна и си я оставям на масичката.
Качвам се в рейса, всички готови, шофьорът пали двигателя, обявявам последен шанс за проверка на документи, забравени вещи, закъсняла тоалетна - нищо.
Тръгваме и на излизане от паркинга един младеж се сеща, че е забравил нещо в лобито. Тича до сградата и се връща с шапката.😄

Кво беше? Да идеш с деца на баня, да ти изядат сапуна.

   Ами, не е само с децата. Веднъж една клиентка дойде и каза, че си забравила портфейла в магазина ми. Нищо не бяхме намерили, огледахме навсякъде заедно с нея, нямаше портфейл. Взех й телефона и предложих да прегледам записите от камерите и да й се обадя. За съжаление, не успях да видя нищо конкретно. Камерите ни все пак не са като на НАСА. Изглеждаше, сякаш пъха портфейла в чантата или под мишница след като е платила, тя беше с една обемиста връхна дреха, обърната настрани, не се виждаше добре. Прегледах и часовете след това. Влизаха и излизаха хора, но не видях някакво странно движение, някой да прибира нещо. Два часа си играх да гледам и връщам. Обадих се и обясних, казах да помисли къде е ходила след това, най-вероятно не е загубен портфейла при нас. Тя пък каза да сме й върнели документите, а парите да задържим... Ужасно обидно ми стана. Много.

Но, ако си намери портфейла в някой момент, със сигурност няма да се обади, за да се извини.

И на мен ми се е случвало, но с телефон.
Една девойка, която на другия ден имаше сватба(на която дори бях поканена, но от другата страна) твърди, че си е забравила телефона при нас. Аз телефон не съм видяла, няма и къде да е, но е решила, че аз съм го свила.
 Идва майка ѝ и започва да ми държи тон, за какво били тези камери, какво било това нещо и ми заявява, че телефона имал джи пи ес. Подпалих аз, казах, че камерите са за наша сигурност, а не с обществено предназначение и след като телефона има джи пи ес да си го намери и да не ме занимава. След малко се появява един униформен, който поиска да разгледа записите от камерите. Още повече подпалих, казах му да ми донесе заповед и си тръгна и не се върна.
В момента нямах възможност да гледам записите, прегледах ги вечерта и видях, че тя си прибра телефона в някаква дреха. Не им казах нищо и на сватбата не отидох.
Дали не можаха културно да ме помолят?
Не знам как са се развили нещата но след 2-3 месеца започнаха да се държат все едно нищо не се е случило.
Изобщо не ги помня с добро тези хора.

Преди много години, току-що започнала нова работа, една колежка, над 120 килограмова, ме беше обвинила, че съм ѝ откраднала портфейла с 20 лева само вътре, но и с ваучери за храна, даже дойде полицай да ме разпитва. Естествено, не бях. Само защото бях нова, беше решила че съм аз!
Позитивното в тази история е, че това допринесе да се сближим с ММ, който беше само колега тогава. А тя го спрягаше за дъщеря си.

В Спиди съм на опашката и една жена пред мен изпращаше документи и от телефона си диктуваше адреса, плати си тя взе си бележката, че е пратено и си излиза. Аз съм на гишето изпращам си пратките и влиза същата жена:
-Извинете да сте ми виждали телефона, че не го намирала в чантата си. Гледа жената на гишето - само нейния телефон друг няма,
Аз казвам -я си кажете номера да звънна ако е тук ще го чуем,
Диктува жената номера аз звъня и се чува една вибрация от чантата й, тя бърка и пак не може да го намери. А не ако трябва да си изсипе всичко но да го покаже на камерата, че си е в нейната чанта. И тя хъката-мъката от някакъв таен джоб с цип го измъкна.
Да в нея си бил и се фръцна и си излезе, и не каза извинете за безпокойствието.

В едни древни времена, най-добрата ми приятелка, с която деляхме един чин във втори клас, живеехме врата до врата. Всеки ден бяхме ту у нас ту у тях.
Един ден на мен ми изчезна портомонето, в което ми бяха джобните и купоните за стола в училище. На обяд, аз пропускам стола, защото нямам купон. Обаче приятелката ми ми казва "Аз ще ти дам от моите, да не стоиш гладна" Не, че много я ядях тази храна, но все пак трогната от жеста посягам към купончето, което ми подава и какво да видя? На гърба му пише "*Алис*"!

Има странни случки. Преди повече от 20 години нашата съседка щеше да заминава в чужбина при дъщеря си. У нас имахме ключ от нейното жилище, вечер палехме лампи, за да не си личи, че няма никой. Тя помоли да си остави у нас важна папка с документи. Когато тръгна с такси за летището, майка ми се усети, че е забравила да остави папката. Когато се върна, съседката твърдеше, че я е оставила. Ние се кълняхме, че не е. Тя я търси къде ли не, не можа да я намери, вади наново документи. Бяха разправии, говорила е, че ние сме затрили документите, на нас казваше, че щяла да прокълне този, който не й ги връща, имала много силни клетви, умирали хора. Така или иначе, никой не умря, беше ни обидно, че така се държи, след като не сме виновни.
Мина време, родителите ми починаха, аз започнах ремонт. Вадихме неща от стенни долапи, за да се сменят тръбите, беше лудница. Започнах да прибирам и да преглеждам кое е за изхвърляне. Една найлонова торба няколко дни се търкаляше на пода, захвърлена от работниците. Отворих я и в един момент разбрах, че това е въпросната папка. Как и защо се е озовала в някакъв долап, нямам представа. Разбира се, веднага й звъннах и върнах папката.
Единственото обяснение, което ми идва наум е, че тя е е дала на баща ми, който понякога забравяше. Той я е прибрал някъде и после я е забравил. Но пък при толкова разправии да не си спомни ... Не мога да си обясня.

И аз преди 20-сет и кусур години се изявих като муня...Работих в едно малко хранително магазинче като студентка, идва поредният клиент. Поръчва това,онова...после баби за хляб и в един момент се появява принца:) Почва от вратата  - Бързам,трябва да оставя грамофона на Светльо ( Светльо е новият шеф),разбрахме се да мина днес. Нямаше мобилни още, но аз сериозна - търси го, звъни. Замота се някъде...върна се, клиентите също се завърнаха, през час едни и същи. И естествено се върна...бабата  и като ме почна...Защо не помогнеш на Светльо с грамофона? Аз казвам не го знаем този... Бабето оправно,казва вземаме го, плащай и той милно гледа и обяснява как Светльо го чака...умен омайника, чел данни на вратата за Светльо, разказа едва ли не как риба са ловили...а бабата охка и ахка, плати на момчето...аз шаш платих...тя си тръгна, пича си тръгна с парите...а аз седя пред грамофона сама... Дойде Светльо по едно време...и каза...глупости...грамофон си имаш ,честито! Между другото ценна и красива покупка;) Само ми остана това,че всички пари за месеца ми отидоха...И до ден днешен се шегуват с мен приятели:) Но е кеф да се ползва:)

Лелеее, как те е преметнал! Ама ако не е било бабето май нямаше да му се вържеш!
Ползваш ли го още грамофона?

Аз не разбрах това твоя принц ли е и защото е искал да преметне Светьо?

Появил се е някакъв с грамофон, симпатяга с дар слово. Убедително е твърдял, че грамофона е поръчан от шефа Светльо, и че трябва да се плати.
Демек ilenkata трябва да му го плати сега, пък после Светльо ще ѝ върне парите.
 За по голяма убедителност в магазина е имало и баба, уж случайна клиентка, но всъщност комбина с убедителния принц.
 И групово са я убедили, че това е вещ, която шефа  Светльо е поръчал и иска.
И тя взела, че платила тъпия грамофон.
И се набълбукала.
Финал!