Защо искате деца ?

Растат, ама искат манджаааааа. Освен останалите неща.

Янтра, чудесни чушки правиш, ама количеството ме шокира. И ако трябва да е всеки Божи ден!!! Е, не....

Остаряват всички. И тези с деца и тези без деца. И в двата варианта животът се променя.
Едните са изживяли животът по един начин другите по-друг.
Но да се съжалява за пропуснати възможности?
Че аз научих повече неща и се наложи да покривах хиляди теми докато отглеждам деца. Не бих го квалифицирала като пропуск, а като обогатяване.
За да издържаме децата се наложи да се обогатяваме професионално и двамата, за да имаме доходите, които ни трябват. И това беше страшно обогатяващо и интересно "пътуване".
И не спира.

Но тези неща ще оценяват като мине време и има поглед назад. И видиш колко много неща са ти се случили и как да те обогатили.

Винаги оставам много объркана като чета, че някой се обогатил чрез децата. Наистина научаваш новите тенденции в захранването, в час си с всички циркулиращи вируси, с мнението на СЗО за екраните и други лошотии и естествено с метода Монтесори. Но чак пък да се обогатиш?

Някои учим и други неща. Децата имат интересни, посещават различни места и ние с тях.
Аз научих много неща за самолетите и тяхното функциониране покрай едното ми дете.
Страста му към тях ни караше да намираме различни начини да задоволяваме интереса му. Включително ни поканиха в завод за сглобяване на самолети в чужбина и се запознахме с чудесни хора, покрай интересите му, с които поддържаме връзка и до днес
И да това ни обогати страшно много.

Няма да обяснявам за интересите на другото дете и как това ни вкарва в безкрайни пътешествия по света, за спонсорирането, на които се налага да се работи и учи яко и от нас.

Това обаче е нашият поглед върху гледането на деца и животът ни с тях.
Ако някой отглежда деца само за да ги храни, облече и прати на градина или училище, ще го вижда и изживява като тегоба и загуба на време.

Възможно е, ние сме далеч от този етап. Засега ние ги учим. Със сигурност един ден те ще са по "на ти" с новите технологии, но много попара ще трябва да изядат преди да ни надвият на познанията.
Монстърчето се появи, когато ние бяхме почти на 32. С кариерата бяхме вече много напред и с децата се получи обратното. И двамата вече си търсим постове "на завет". С по малко извънредни часове, без командировки, да можем да отсъстваме и да си тръгваме по-рано. Парично също го даваме по-кротко, защото с деца и без друго не пътуваме като преди и не можем да практикуваме хобитата си, които изискваха скъпо оборудване.

   
Мога да те поканя на разходка с внуците. Но е добре да бягаш бързо и викаш силно "Спри, улица! "
5 годишния на първата минута ще си дръпне ръчичката - трябва да го гониш.
Малката за сега си седи в количката, но пак е трудно.
Майка им беше по-кротка. Водих я за ръка, докато я пое гаджето.

Хора различни,интереси също.Аз съм от тези,които децата ги обогатяват,просто така съм си устроена.Вкъщи все по- често казвам:Каквото каже детето .Просто в различни епохи на дадена възраст сме живяли или определено има какво да науча от по-младите.Уточнявсм все пак,че след 30 г.станах родител и вече гоня 3х20.

Ако караш 3 път двайсетака, детето не е вече много дете. И мама вече заявява, че се осланя на нас, но аз съм почти на 40 и въобще не се имам за дете. Ама хич.
Би било притеснително дори ако деца на 7 и на 3 ни обогатяват със знания. Не изключвам, че може и да дойде този момент, но няма да е скоро и те няма да са съвсем деца. 🤷🏻‍♀️

Майтап,майтап, ама вече няколко лекари ми казват каква адекватна терапия съм започнала. Понякога си мисля, че съм непрофесионалистът с най-големи познания в медицината. 🤣🤣🤣
Моите са на 8 г и 3 г, аз съм на 32 г. Неведнъж съм казвала, че ако първото ми дете беше като второто изобщо нямаше да има второ. Първото- добро, кротко, послушно. Второто е истинско зверче- не слуша, инати се, вика. 🙈 Сами си ги гледаме и никак не е лесно. Кой, каквото и да казва по-голям кошмар от болестите няма - и зъби, и недоспиване и колики минават, но болестите- те никога не минават. 😃
Вярно е, че сега с голямото дете е малко по-добре, но ето мина един месец от последния антибиотик и пак...
Също така се чувствам безкрайно изтощена- водене, вземане, уроци, домашни и какво ли още не. И аз съм поела само каката, ММ води и взема малкия.
Това, че ми е трудно и тежко не значи, че не съм ги искала и не ги обичам, ама не бих и лъгала някого, че всичко е цветя и рози.
От 2019 г не бяхме ходили в чужбина, сега пролетната ваканция попътувахме. Въпреки че беше много трудно с малкия, си изкарах много хубаво и като се върнахме изпаднах в депресия, че омагьосаният кръг продължава ( е, не точно депресия, но схванахте идеята). Липсва ми свободата да мога да отида и да правя, каквото си искам и да не треперя денонощно кой план ще се провали, заради нечия болест. Ама това е положението.
Ако мога да върна времето назад може би само бих родила малко по-късно, иначе не си ги заменям и давам за нищо на света.

И аз така - малко по-късно. Всъщност бях решила, че 33 е добра възраст за първо дете, но бг гинеколози ме бяха наплашили, че може да стане трудно и с ММ просто почнахме по-отрано за да можем да влезем в параметрите на инвитро (поне една година опити). А то стана на първия месец. После научих, че в България са си такива алармисти. И така си останаха едни планове неизпълнени 😢

Ами не знам дали ще се брои,но за обогатяването в ранна детска възраст,при мен се получи при съчетаването на детегледане,домакинство и работа,дет се казва 3 в 1,а и учене имаше,за разнообразие.
Съчетаването си го направих по мой си начин,който ме устройваше.Да на влизаме в полемика излишна,но например се обогатих,покрай бебето с други начини за лечение извън традиционната конвенционална медицина,които при нас проработиха.

Само че това не го наричам обогатяване. Ако търся термин ще е по-близо до "ангария", но харесвам положителния ти подход. Дотук, общо взето, от това се оплакваме.
А нетрадиционните методи съм ги пробвала в момент на отчаяние и очаквано не проработиха.

Филомена, звучиш така сякаш някой насила те е забременил без твое знание.
Да. Има промяна в живота, но нали сте го решили двама възрастни и би трябвало да  сте си направили сметка, че животат ще се промени.
Доколкото разбирам не сте станали родители на 20 за да сте изненадани от промяната.

Според мен има голямо значение партньорът ти какъв е. Като срещнеш мъж, когото обичаш и той много иска деца, дори ти да не си 100%, също може да поискаш. Сега, не казвам, че важи за жени, които изобщо никога не са искали да бъдат майки, но те са много малко. И обратно - с неподходящ мъж може да се ужасиш от мисълта, дори попринцип да искаш.

E, ти си още в началото на пътя. Има време и да се обогатиш. И да знаеш, че след време, като си спомняш как си гушкала малкия бебчо, изведнъж ще осъзнаеш, че и това те е обогатило.
Като чета какви крайни мнения има си мисля, че това не е от детето, а от родителя. Хора, които се смачкват от дете ще се смачкат и от служебни и житейски проблеми. Трудностите каляват характера и носят удовлетворение с последствие. Както се казва, ако няма трудни моменти как ще оценим щастливите?

Ето и нещо тематично