Защо искате деца ?

Всичко е много индивидуално. Някои осиновяват деца от чужбина, дори от зони на военни действия, и пак са щастливи: https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/17789934.

Права е Ариел, не е задължително да изградиш страхотна кариера или да прекараш живот, изпълнен с удоволствия и екстремни спортове, ако нямаш деца, но пък е адски лесно да въздишаш по изгубени възможности "защото имах дете/деца". На мен пък на всички щастливи моменти все работата ми е била пречка,  или моята, или на мм. Все има нещо спешно, колко почивки и планове са пропаднали заради това, а заради децата - май нищо.
  Слушат, малките гадове, след някоя и друга година дори са полезни, а шефът и колегите все поставят цели и срокове преди плановете ми за забавления, вече 30 години ми късат нервите! 😂

Мда, на нас също планове са ни пропадали, заради нещо изскочило спешно по работа, докато покрай децата всичко е лесно и ясно (единствено се съобразяваме с образованието и здравето им, докато клиенти се сещат нещо непланирано и увисваме).

Бабите ми е нямало условия да практикуват такива неща, но аз имам повече деца от тях, без да се лишавам.

И никога децата не са ви са се разболявали преди и по време на почивка? Моите, защото редовно го правят този номер.
За останалото стана ясно, че е лесно, когато разчиташ на трети човек - дали баба, дали по-голямо дете. А когато го нямаш, чакаш децата просто да пораснат.

Аз винаги съм искала деца, обаче, ако някой ми беше казал, че да имаш дете е дълг, иначе нацията ще се затрие със сигурност би ми се отщяло. По-скоро биха ме стимулирали разкази на хора, които са нещастни с едно дете или пък въобще без деца. Например четох преди време колко е тъжно в Китай, в следствие от политиката за едното дете, самотни деца, растящи без братя и сестри, но и без братовчеди, защото и техните родители са били едно дете, застаряваща нация от хора в пенсионна възраст и т.н. Сестрата на баба ми ни имаше като нейни внуци, защото тя нямаше деца. Искали са да осиновят, но властната й майка не им е дала. Имах и една съседка и тя само деца бълнуваше, тя пък беше стара мома и тогава не беше прието да се роди без мъж.                                                                          Иначе аз имам едно, защото мъжа ми не искаше друго дете. Той е бил второ дете и цял живот е живял с чувството, че не е обичан. В един момент се беше съгласил, но ми беше казал, че ще го направи само за мен, за да съм щастлива, но аз не исках така. По-късно и той го поиска наистина, но вече бяхме прекалено възрастни и не се получи. Дали съжалявам, че се дръпнах като можеше да стане, не, защото, той и без това почина млад, ако бяхме имали второ дете, само, за да ми угоди на мен, бих живяла в угризения на съвестта, че може би съм го направила нещастен и е умрял заради мене. Може би ми е жал само за детенцето, тя още страда, че е само дете. Даже наскоро ми каза, че вече са минали 2 години от смъртта на баща й и не е против, ако си намеря друг мъж и да й родя братче или сестриче. Но аз едно, че друг мъж не искам на този етап, а и вече категорично не искам друго дете, мъжът от който исках вече го няма. По-скоро се заглеждам по внучетата на приятелките и си мисля какво е усещането да имаш внуче и че вероятно няма да го доживея. Да да живи и здрави всички дечица, дали по едно, дали по пет в семейство, няма значение.

За разболяване може самите ние да се разболеем точно когато сме планували почивка. Само децата ли се разболяват? У дома точно мен най-много ме ловят грипните вируси и най-много се влача с тях. Ето за настоящите почивни дни ми се искаше да заведа малката за 2-3 нощувки някъде, но ме тръшнаха наведнъж два различни вируса. Така че и без децата може да ни се провалят плановете, и ние сме хора.

То това по-голямо дете някога е нямало по-голямо преди него.
Тогава също си го водиш с теб и се радваш, че сте заедно, защото после е тъжно, когато порасне и се отдели и тези моменти свършат. Те и по естествен път намаляват с възрастта на детето, затова гледам да им се наслаждавам максимално, когато още може.
Разболявали са се. И те, и ние. Имаме такава философия, че приемаме това за нещо нормално. Пък и не са боледували много наистина. Явно в среда с повече хора изграждат по-добър имунитет или е въпрос на гени, не мога да твърдя.

Никой никъде не е казал, че е дълг. Една потребителка писа, че мъж казвал колко деца трябва да роди една жена, което обаче той не го беше казал.
Констатацията "ако..., то..." не е равна на "казвам ти, че имаш дълг".

Аре - аре и за ските. Аз, че карам - карам пак, ама изоооообщо не е като преди децата, аз и фрийстайл карах (сега не си признавам пред децата) и агресивно по черни писти, сега 10-тина години се влачих по зелените писти нааааай-отзад на кервана. И за алпинизма също.
И едва от последните два сезона мога да ги оставя сами на писта, с телефон, уговорки и сборен пункт и да отида да карам.

Когато сме с малките, по зелените и в самара.
С големите - заедно по стръмното, докато другият пие чай с тези, за които е опасно. Или единият отива в събота, другият в неделя. При желание се намира начин. Съобразяване - да, лишаване и оправдания - не.

И в раница, и на хамут съм ги влачила - ските вързани отпред да не се отварят за начало и детето е с каишка като на малко куче, през гърдите и го насочваш. И на писта съм кърмила 3-тия. НЕ казам, че не е възможно, казвам, че усещането е жестоко ограничено.

Не е най-доброто, но пак казвам, че нямаше да имам толкова деца и то с по няколко години усилия по репродуктивни клиники за всяко и пари като за още (поне) едно жилище общо само за болниците, ако ме ограничаваше или ми тежеше, а не приемай, че плюсовете са повече от минусите.

При такива спортове и страсти за мен човек трябва да си направи сметката и да изговори тези неща с партньора преди бебе правенето.
Моят мъж практикуваше екстремен и опасен любителски спорт, в който постоянно има наранявания и неизвестни.
Когато каза, че иска дете му поставих условие да се откаже от това си хоби, за да не треперя и да го мисля постоянно.
Отказа се.
Години по късно сме си говорили дали съжалява за това решение.
Според него за всяко нещо си има време и той си е взел удоволствието от хобито, а в животът му е дошло ред на нещо друго.
И не съжалява, че се е отказал.
И черните ски писти отказа след като научи децата.

А аз ги отказах, защото се оказа, че междувременно съм одъртяла.

И моето усещане е подобно, но нà има потребителки с други сантименти.
Между другото и аз съм станала пъзла. От раждането на малкия не съм стъпвала по черните писти. Виж, ММ не е така. Той от върха се спуска направо надолу и тук там оцелва писта. И накрая мърмори, че колкото чакал за лифта, толкова прекарал на ските. Мииии.

За парапанта ни отказа застраховката. Оказа се, че за 2 екстремни спорта е олеле-майко.