Защо искате деца ?

Явно не се изразявам разбираемо и става като яйцето и кокошката.
Не съм минала на хо или на половин ден заради децата, а реших да имам деца, защото работата ми е такава.
Връзката е точно наопаки.
И наистина не се сещам за нещо от нашия начин на живот, за което децата биха били пречка. Вкл. съм казвала, че си падаме по екстремното и си ги водим с нас.

Естествено, че може да си майчински тип и с едно дете. Но за да имаш 4-5 определено трябва да ти харесва майчинството. Обратното е нелогично.

Фивър, да разбирам ли, че ако имаше друга професия щеше да имаш по-малко деца?
Дай дефиниция за екстремно?

Вероятно. Ако работехме в офис по 8 часа на ден и двамата, нямаше да имаме толкова деца, защото нямаше да имаме достатъчно свобода за това.
По мое виждане екстремни са: безмоторно летене, езда през пресечена местност, офроуд, пещернячество, планинско катерене, ски спускане, гмуркане, гребане.

Честно казано, ако не иска деца, никакво свободно време или професия биха ме убедили да имам, нито ако искам ще ме спре професията. Абсурдно ми е това.

+1. Но ако искаш, не е непременно нужно това да върви и с отказване или оставяне на заден план на професията.

И какво правите с децата, докато вие ги практикувате? Предполагам, че не идват с вас?

Идват. В което могат физически и имат желание, участват. И много се забавляват.
В което не могат, според възрастта си, изчакват в хотела, в детски кът, на поляната, в заведение или се редуваме.

Разбирам какво имаш предвид вече. Ние с ММ практикуваме гмуркане. Това не е спорт за деца. Минималната възраст е 12 години по спомен. Да, ако сме на хотел и решим един ден да го направим - можем да се редуваме. Но не така го разбираме. Първо имаме тапии за -30м (моята не е сигурно дали е валидна още), а организираните от хотелите са до -10м (или май бяха до -6). И второ ние правим само това в продължение на седмица, като сме в бином. Така сме минавали изпитите и сме си свикнали. Абсолютно невъзможно е с деца. И не сме го правили от 2015-та. Тази година много се надявах да успеем, но явно няма да ни огрее.

С алпинизма е същото положение. Правим разходки в ниското, но те по никакъв начин не могат да се сравняват.

Единствено, което вече можем (за кратко) е да караме ски заедно - това е първата зима, в която малкият е най-после на възраст за ски училище и ние можехме да сме сами за 2 часа.
И това при положение, че вече 7 години сме родители. Много, много дълго е.

Philomena, имам позната, която докато детето им беше бебе, изпадна в депресия, защото имали с мъжа им перфектни отношения и си живеели като в рая. Бебето им развалило всичко. Беше решила, че задължително ще си вечерят на свещи като преди, на тиха музика. Малкото се скъсвало да реве точно вечер .... как може! Ами никога не успях да й вляза в положение, защото бебето си е бебе, няма как да ти пази тишина все пак. И така - дори и без гмуркане и сложни хобита, всичко се променя. Трябва много да го искаш това дете и тогава някак си не мислиш, че правиш особени жертви. Поне за мен това е механизма, за нищо не се чувствам особено прецакана. Защото нямам усещане, че кой знае какви велики дела съм щяла да извърша, ако да речем, съм нямала досега деца.

Интересно че постоянно се акцентира как не всичко може да се прави с деца. Ами естествено, че е така и затова всеки има избор дали да има или да няма, а не после само да пее песента, че нещо не може да си прави свободно (не дай Боже и децата да го чуват това!). Но и без деца идват ситуации в живота, в които човек не може да прави това, което преди години. Дори напредването на възрастта, умора, здравословно състояние, смяна на работа и какво ли не, което дори може да не зависи от нас и ти променя ритъма. Така че "свободата" не се определя (ограничава) само от наличието на децата. Аз напр. съм луда по рок музика и постоянно мечтая да присъствам на този и онзи концерт, но ето 6 гидини откакто съм с дете, не съм стъпвала. Изникват обстоятелства, с които се съобразяваме и не се осъществява. Но това мен не ме кара да се чувствам зле - детето расте, ще има възможности тепърва. Или да изкачваме върхове по планините - друга страст. И аз съм била страшно вързана през майчинството , тъй като детето ми ревеше само за мен. Това ми беше страшно натоварващо - и да ме смени баща й, само ревеше и така дори да съм излязла за малко, то не ти е спокойно и бързам. Никоя баба не седеше с детето без мен наоколо, защото не смееха, че ще реве за мен. Ами, мина. Като тръгна на градина, с такова желание започна, и досега, вече трета година си ходи с удоволствие и на мен ми е наслада да виждам как си има среда от приятелчета. И както вече казах, сега пък ми се иска времето да поспре и все така да е безгрижна, в игри, да се води за ръчичка, да ми обяснява, да ми разказва... но това пък отминава като миг. Така че, бебешките трудности са все пак кратък период, но който толкова смята, че свободата му се отнема от дете, има избор. Аз съм съгласна, че наличието на дете не е задължително за живота на всеки.

Аз пък я разбирам твоята позната. Нормално е когато нещо ти е харесвало и те е карало да се чувстваш щастлив да ти липсва. Изключително сме щастливи с ММ, че наново имаме своите моменти вечер. Наистина спомага за нашия душевен мир

Нормално е да се говори за нещата, които не могат да се правят с деца - все пак те са част от избора ни и темата практически го налага.
Аз вече написах, че не съм предполагала, че ще е толкова дълго.

За теб може да трае и по-дълго, ако се вторачиш само в липсите. С всичко е така. Много зависи и от нашата нагласа.
Аз за първи път в живота си се надявам, че скоро ще мога да разчистя из къщи много от дребните играчки, защото и най-малкото пораства. Но не съм сигурна дали няма да ми липсва да настъпя някое Лего понякога, толкова съм свикнала с това

Гмуркане се основно, когато сме си на морето. Малките деца остават с големите вкъщи или на плажа.

Ами моето дете чак на 5 години за пръв път остана за няколко дни у майка ми (в друг град). Дотогава неведнъж ми се е ревало кога ще имам малко време сама със себе си. Но дойде този момент. Като поседя за пръв път (тогава все още майка ми имаше притеснение), но така й хареса на малката, че искаше да остане още дни. Това беше изненада и за мен. Оттогава вече гостуването се осъществява безпроблемно. Ама и мен ми беше дълго 5 г.само с нас навсякъде. Та и все още това да остана насаме със себе си е за мен най-пълноценното ми усещане за почивка. Всички периоди отминават, не само по-трудните, но и най-приятните и леките също...

Така е, всичко тече ох, наистина е дълго 5 години. Дано при нас да е по-кратко. Въпреки, че така като гледам 4 поне ще станат.

Фивър, мисля, че ти говориш за гмуркане със шнорхел, а аз за гмуркане с бутилка. оттам идва моето неразбиране.