Защо искате деца ?

  • 71 718
  • 2 683
# 1 110
Е как се навиваш на второ след като така чувстваш  гледането на деца?
Наистина не разбирам.
Хайде първият път си се минала, не са ти казали, не си знаела какво те очаква.
Ама втори път?
Виж целия пост
# 1 111
Така е, първото е винаги шок в някаква степен, защото приключваш с пълната и абсолютно свобода и си отговорен за някой друг всеки ден и час. Но за второ поне идея имаш какво е.
Виж целия пост
# 1 112
Аз за себе си знам, че на 20 и малко имах повече търпение и повече енергия за деца, но нямах желание точно тогава да родя - ни сериозен партньор имах, ни доходоносна работа, която да ми позволи да се чувствам комфортно. Родих малко преди да навърша 30 и смятам, че беше правилният момент. Не мога да се оплача ни от бременност (супер лека, до последно вървях непрекъснато), ни от раждане. Само първите 2 месеца ми беше тегаво докато се напаснем, а и коликите бяха ужас. Зъби не усетихме, заиграва се и сам, яде всичко, спи цяла нощ и следобеда - пу-пу, все така да е. Хем чакам момента да го пусна на ясла, хем не мога да си представя как ще се случват нещата.
Виж целия пост
# 1 113
Мая, знам, че са лични преживявания, но е хубаво да се разказват. Все някой ще се припознае. А между другото ти си първата, която казва, че слизането на кърмата не и било дискомфортно. На мен акушерките ме успокояваха, че с всички е така и дори някои вдигат температура първите дни, докато искането и предлагането са регуларизира. И това при условие, че Монсти беше супер кърмаче и никога не съм имала проблеми с него.

Файър, при мен е обратното. Като млада бях много енергична и децата нямаха място в моето ежедневие. Сега съм много по-спокойна и флегматична.
Виж целия пост
# 1 114
Това казвам и аз - като по-млада имах повече енергия и не се виждах точно тогава с дете.
Виж целия пост
# 1 115
Слизането на кърмата обикновено става проблем заради остарелите практики в родилните отделения в България и глупавите им режими. Няма как да донесеш новороденото, на което вече са дали АМ и да искат да засуче и суче ефективно, за да се получи бързо и лесно слизането на кърмата. Или пък да ри го носят на три часа...Аз бях изчела всичко, ама всичко по темата, бях в болница, в която към него момент и работех, т.е. персонала ме познаваше и имах предимството бебето да е 24/7 с мен и да не спазвам глупавите им режими. Затова нямах и проблем с кърменето като цяло.
Виж целия пост
# 1 116
Според майка ми децата трябва да се гледат от бабите, защото и двете страни се уморяват бързо. Това при условие, че има баби, разбира се.

Виждам една тенденция в коментарите. Младите майки са по смирени и склонни към предупреждения, а тези с юноши и пълнолетни размахват канчетата Wink сигурно е като с казармата. Когато мине време ставало хубаво. Поне в спомените.

Мая, аз бях във Франция. Бебето беше нон-стоп с мен, както и ММ и се кърмихме на поискване. По най-модерните правила. Но от чашка С станах за няколко часа Е (и то преляла) и беше много, много болезнено.
Виж целия пост
# 1 117
Аз освен пълнолетни доскоро имах и малко дете, сега е 1 клас и точно последната бременност и раждане ми бяха страшно трудни. Даже съм писала из форума. Но аз очаквах да са даже в пъти по-страшни и съм толкова благодарна, че и двете излязохме от родилното живи и здрави, че друго и не помня вече.
Виж целия пост
# 1 118
Понеже всички сме различни, на мен точно с последните бременности и бебета ми беше лесно.
А това с бабите никога не съм го приемала - нито като майка, нито като баба. Бабите трябва да имат друга роля, а не на отглеждащ детето възрастен.
Виж целия пост
# 1 119
Ех това кърмене, все пак то вече е по избор. Аз кърмих, въпреки че първите три месеца беше кошмар. Въпреки прекрасният екип в болницата и всичката помощ, която ми оказаха. При някои жени е така, факт. Ако исках, можеше просто д амина на АМ, та точно затова да се оплаквам... Накрая кърмих до естествено отказване на детето, на три. Та знам за какво говоря. При други жени е супер лесно. Но минава си заминава, забравя се. Три месеца бяха, ще му се не види, не три години.
Виж целия пост
# 1 120
При мен и двете раждания бяха finger in the nose. И после бях като Кейтито Мидълтън. Но без грим и прическа. Втората бременност беше тежка физически и психически, защото много повръщах първия триместър. И оттогава като ми се догади изпадам в паника.

Първото ми кърмене беше по учебник. Безпроблемно. Второто беше трудно в началото, защото много кърма и неспособно кърмаче. Но и двете ми доставяха удоволствие.

Фивър, преди година беше писала, че сте в Италия с ТМ и бебето. Това означава, че някой все пак е гледал по-големите ти деца.
Виж целия пост
# 1 121
Ето, всички сме различни. При мен успешната бременност беше лека, въпреки всичките ми притеснения. После ми се разказа играта първите месеци и с раждането (естествено, не поискаха и упойка да сложат, защото прецениха че ще е бързо и е по-добре за детето). Роди се дълга и слаба, не знаеше да суче, трябваше да цедя и дохранвам три месеца докато почна да се справя повече от добре, тя супер залепена за мен, после ковид, не можеше да се излиза, не беше весело. Ами забравя се, не го помня вече като ужас, а е на четири, нали, не е минало кой знае колко време.
Мисълта ми беше преди че няма смисъл да се мисли какво ако не беше се случило това. Можеше да е по-добре, ама можеше и да е много по-зле. Ама много.
Виж целия пост
# 1 122
Филомена, в началото бяхме всички заедно за сватбата на най-голямата ни дъщеря. После каката се грижеше за брат си, докато си преберем и ние тримата - тя сама го предложи, да не каже някой, че ние сме я накарали (бабите и дядовците само ги докараха и после си отидоха на морето). Нямаше как да пътуваме всички заедно.
Междувременно направихме и няколко други пътувания до различни места - на някои с двамата по-малки, на някои и с тримата. 18-годишната (ще ги направи след броени дни) отдавна няма нужда от гледане. За съжаление, бабите и дядовците ни живеят на 450 км от нас и са на около 80, заради което и да искат би им било трудно да помагат за момчетата.
Довечера също пътуваме за кръщенето на внучка ни. Този път пък дъщеря ни ще остане после няколко дни да погостува на сестра си.

Относно усещанията при бременност, раждане и отглеждане на деца - всеки път е различно, затова не препоръчвам на никого да се сравнява с друг. При мен никоя бременност и раждане нямаха общо с която и да е от другите, а всяко дете също е различно и като характер, и като нужди.
Виж целия пост
# 1 123
Затова винаги призовавам нещата да се разказват. Никога нещата не са само бели или черни. И дори и да са различни помага да знаеш, че не си сам в Голготата си.

Фивър, и аз това казвам - някой ти е гледал четвъртото дете. Не всички имаме тази възможност. Ето например аз в момента пътувам с двете Монстърчета (малкият е с диария) на +3 часов път с влак. Сама. Но съм куражлия, защото големият е вече на 7 и е разумен. Преди 1-2 години нямаше да го направя.
Виж целия пост
# 1 124
Просто на някои жени Голготата не им е свързана с децата, това е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия