До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

Съжалявам , но ми звучи изключително недорасло всичко разказано от КРР. То практики, ментори, разпиляни приказки за сънища и род...Не знам на колко години си, но звучиш много незряло. Явно си кълбо от нерви, дори от тук го усещам. В желанието си да кажеш за кратко време много неща, прелиташ от тема в тема.
Заговорихте за деца. Мъжът ми имаше диагноза, че не може да има деца, потвърдена от най добрите лекари в Москва и Калифорния. С бившата си жена са правили около 11 инвитро процедури, неуспешни. Може би и това повлиява на отношенията им. Та когато се запознахме с него той беше доста емоционално опустошен. Връзката ни бързо се разви, бързо заживяхме заедно. В един момент спряхме и да се пазим, защото той нали деца не може да има. А аз нощем само се молех на вселената да ми даде шанс да бъда майка. Аз вярвам, че в силата на мисълта, визуализацията. И така, един ден ме заболя корем, ама много. Отидохме на лекар и тя каза, ок на видеозона има петно, ако теста е положителен - бременност, ако е отрицателен - инфекция. Беше отрицателен. 2 дена пих антибиотик, обринах се и на своя глава го спрях. Седмица и половина по късно, просто в себе си знаех че съм бременна, без никакви симптоми. Отидохме на контролен преглед, вече с отминали болки, те бяха един ден само. Аз накарах лекарката да ми направи тест и - честито бременна си! Зави ми се буквално свят. Представям си за мъжа ми какъв шок е било. И така вече отглеждаме 17 години една инфекция 😁
Всичко идва когато му е времето, когато си с правилният човек и ти си правилният човек!

A, кое е дораслото?
Айде, поне в тая тема да не бъдем резки. В противен случай, някой ще се откаже да пише в темата и кой какво ще спечели? Ако не можем да бъдем от полза, поне да не вредим.

Всъщност нямам много познания по темата,но ще нахвърля това,което знам.
И няма какво да прихванеш,защото така ли иначе то е заложено в нас.Само чака да бъде преработено.
Пример дете,което е израстнало в семейство,което вижда,че няма любов и разбирателство в семейството,като поотрасне ще следва същото.Ще е преднамерена във връзките,няма да се получава.Така е било не само в нейното семейство,но и назад в предците на рода.Така за нея остава да работи върху доверието и създаването на връзка с любов.Защото всичките от рода,ако са се оженили без такава,за нея любовта ще е страшно,заплашително.Да не говорим за травмите,които остават в човек,когато е израстнал в такова семейство,но както и да е.
Ще дам личен пример.Аз имам да отработвам свобода.И мисля,че се справям.За щастие и мм не е като другите мюсюлмански мъже.Имам пълна свобода за всичко.Като почнем от свобода на словото,мнение,изказване,вършене на различни дейности в различни среди,облекло,няма разделение на полове и активности и т.н.Мисля,че ако беше друг нямаше да успея.Благодарна съм за това!
Примерно и оример с рода на мм.Той има да отработва и мисля,че и той се справя с поведение към жените.Назад в род,всички мъже са били консервативни с не добро поведение и държание към жените си.Тормозели ги,не им давали любов и внимание.Имало е разделение на полове и нещата,които вършат.Ужас.Но за щастие той
се справя прекрасно.И много се радвам.И всичко това излиза от липсата на любов между партньорите назад във времето.

Всеки има различен израз, това зависи и от емоционалното му състояние и самата му натура също. Макар някой да звучи "недорасло", това не го прави "недорасъл". Понякога сме объркани от многото мисли и вътрешни преживявания и това се отразява на изказа ни. Не бива да бъдем строги към другите, защото всеки има своите периоди, това са моментни състояния, те преминават и отново сме "себе си". Аз понякога отървам "лошата" си страна и тогава хич не се харесвам, понякога пък "детската" ми същност надделява и вероятно на моменти звуча как да кажа наивно, че дори глупаво, но най харесвам когато съм си Аз, така, че ние не сме едни и същи, имаме своите си проявления и в различни моменти те изплуват, но това не ни прави други или различни от нас самите, просто емоцията търси начин да се излее.

Точно в тази тема няма правила, критерии, протоколи. Нали за това е създадена темата- да се сподели за невидимото. При това, много често има задръжки да не звучим като луди. Нека запазим добронамерен тон.
 Аз имам малко такива преживявания, но достаъчни, за да съм сигурна, че има нещо повече от видимото. Не съм развивала способностите си и по причина, че рядко срещам себеподобни в този смисъл. За това, за мен тази тема е ценна и очаквам всяко мнение с интерес.

Искаш деца, а си с мъж, който не може да има? Или сте обмисляли осиновяване или инвитро?

Обсъждахме и инвитро и осиновяване. Всъщност още не съм се отказала да станем поне приемно семейство, евентуално когато синът ми отиде да учи в големият град. Любовта ми към мъжа ми винаги е била по- силна от страха дали ще имаме биологично дете. Деца чакащи родителите си по света има много.

За втори път питаш. Няма техники, не знам дали трябва да се търси техника. Става спонтанно, лягам си да почина малко примирно и усещам как нещо в мен се надига, сякаш някакво напрежение. Тялото ми започва да вибрира и усещам как съзнанието ми вече е свободно. Изнася се съзнание, то странства.
Може да се направи и с медитация/да не се бърка с релаксация/, но много бавно и тегаво. Нямам търпение да медитирам и го правя много рядко.

Според мен или ти се "дава", или не. Аз както и да си почивам, не ми се е случвало. Не ми се дава тоест.
Между другото говорих с мъжа ми. Досега не бяхме говорили по темата особено Оказа се, че той е имал цели 3 свъхестествени преживявания.... Ще разкажа едното, което за мен беше най-странното.

Бил е на около 10 години, на детски лагер на морето, Обзор. Седял с 2 други момчета на пейка и си говорели. Край тях имало много движение, деца играели с топка, други се гонели и т.н. Изведнъж му се появило усещането, че той може да спре времето, стига да поиска. След което това се случило...всичко застинало. До него едно момче спряло в раздвижена поза, всички други също като на снимка. Като по филмите. След няколко секунди всичко се възстановило, той почнал да пита децата до него видели ли са това. Разбира се, никой друг не бил забелязал нищо. Според него, всички можем по някакъв начин да си управляваме времето. Даже се учудва като му кажа някой път, че времето лети. Неговото си вървяло бавно (през неговата гледна точка) и той чувствал, че има някакво въздействие върху него.

Пускам си едно класическо произведение на Бах, обаче в определени мегахерци, много по бавно от оригинала, със слушалки. Лягам в пълен покой, не кръстосвам ръце и крака. Мелодията е 50 минути, на около десета съм напълно изключила, дишането е повърхностно, пулсът е забавен на половина и мен просто ме няма. В 90% от случаите съм излязла, в другите 10 не. Правя го обикновено сутринта след като се събудя, но не напълно. Понякога ако не мога да заспя нощем, също. Снощи си пуснах някакви мелодии за сън. Нямам идея колко време като цяло съм отделена, после усещане за преритване и връщане.
Първото осъзнато беше някъде когато бях на 14. Станах от леглото и застанах зад гърба на майка ми която гледаше филм в същата стая. После изведнъж се събудих в леглото си този път наистина и видях , че майка ми наистина гледа този филм. Тогава започнах и да пиша поезия, много бързо, с чужд почерк, просто чувах всичко в главата си и трябваше да пиша. Между 14-18 годишна имах над 200 стиха, дадох ги на редактор който ме пита кой ме е учил да пиша така. То сякаш се учи. Не можах тогава да си финансирам сама стихосбирката. Така и рисувах, сега знам - мандали. В полусън.

Приеми го така - щом питаш - значи не си за това, все още. На мен ми се случи за секунди ( a дали са секунди?) и така се паникьосах, че не съм си и помисляла да го правя нарочно. Опитах едни символи от рейки  дето са за висока инициация, общо взето си наврях носа там, дето не ми е работа.

Всеки е достигнал определено ниво на осъзнатост, мир със себе си и т.н. Нали казват стари и млади души. Аз от дете се чувствам стара. И децата ми са стари, така ги усещам. Аз затова и направих забележка по- горе, обаче бях нападната. А забележката беше изцяло градивна . На затормозено съзнание не се дава. И пак се настоява и се чука на врата която за момента е заключена. За да е заключена има защо. И въобще не ми е ясно за какво ви е отделяне от тялото и т.н. какво очаквате да видите и научите? Животът тук и сега ви учи, а не реене из астрала.

И аз идвам с този въпрос - Защо правите астрални пътувания или там както се наричат?

Няма дума, с която да не съм съгласна - затова и цитирам цялата публикация.
Благодаря, Доня Дафина, че изрази с думи мислите ми.
В писмена комуникация понякога, човек може да остане недоразбран, губят се нюансите от разговора очи в очи....

Щом се стремят към това хората, значи има за какво. Никой никого не кара насила да ходи в астрала или да пробва някакви техники и подобни. Щом имат интерес към това хората, няма значение на кой какво въобще не му е ясно. А който няма интерес към тези неща, или се страхува от тях, просто да не се занимава. Някои катерят Еверест. Мен въобще не ме влече, ама не ми е работа да им философствам защо аджеба си рискуват живота там. Те си знаят.