За новите маниери в свалките

Ами че очаквал съм, разбира се - това е било целта ми като я каня някъде. Не е длъжна да се съгласи, ако не й харесам - здраве да е. Ама няма да я каня пак после няколко пъти пак, я, като ми е казала вече, че не ме иска.
Така правят и всички нормални мъже.
Освен тоя ларж джентълмен, който ей така защото имал много в живота, обичал щедро да дава и на другите, просто за да си общува с тях.
Как пък не покани някоя бедна бабка, дето не е стъпвала на ресторант отдавна, ами млада готина мацка. Щеше да му се пише повече добра карма на небето.

Крис, на всички ни стана ясно, че манджа плащаш само срещу бебета, но, моля те, позволи на останалите мъже да са различни.

Крис, как си решавал дали да плащаш на първа среща, или да се правиш на приятно разсеян? Примерно ти си си изкарал добре, но дамата е преценила, че няма да има повече срещи - тогава плащаш ли? Или играеш на сигурно - никога не плащаш на първа среща, за да не се минеш, а може да ти се откъсне от сърцето и портфейла някоя банкнота чак на втора среща 😃

Води ги да ближат по едно кафе, не му ли разбрахте мурафетите.

Не съм попадала на такива честно. Е, може ли на толкова срещи съм ходила, с всеки да има продължение. Срам.
По едно време на вечер излизах с двама.
Единият до 23 ч. ме оставя пред блока, другият след 24ч., чака отзад на дискотека.

Ама чакайте малко, жените не си отварят краката срещу кафе, та не знам какво хленчиш като да не казвам какво. Щом не са ти пуснали, нещо генерално не ти е наред.

Много от мъжете и жените помагаме на бездомници по един или друг начин. Плащала съм вечеря на бездомник, но не бих яла моята с него и не защото е бездомник, а защото нямаме какво да си кажем. Плащала съм вечери и на приятелки, на цяла компания без да очаквам да лягат с мене. Странно виждане за вечЕрите имаш.

На запад времето е добре платено и затова шляене по ресторанти не блазни работещите жени. Всъщност и неработещите не блазни като гледам как всяка вечер ядат готова китайска храна. Нископлатените, новодошли чужденки и студентки или работехме в ресторант, живеехме с някой работещ в ресторант, който мъкнеше храна всеки ден, имахме опашки от мъжове, желаещи да ни водят по ресторанти, та не ни беше нещо изключително. Китайските и индийските в Лондон не бяха и скъпи. Да ям за £5 за да изпусна поне £50 на смяна не е приятно.

Да споделиш вечеря с някого е да си поговорите, да се посмеете заедно, да се опознаете.

А на когото съм искала да пусна, пуснала съм и без ресторант и кафе 😇.


Канят и бабки. Имах съседка, сръбкиня, която знаеше немски, унгарски, френски и рядко вечеряше у дома. Даже мои познати жени са я канили на вечеря. 80+ годишната ми майка е канена на ресторант поне 3-4 пъти седмично. Мои познати ме питаха не може ли да иде тя, сама, след като аз съм заета. Идваше често и няма ресторант, в който да не е яла.

Моята последна работа съдържаше обеди и вечери с клиенти и от думата ресторант ми се повръща.

Пак, има ресторант и ресторант. Има скъпи, евтини, както има скъпи и евтини мъже (и жени).

Ама той Крис е чакал да му пуснат срещу кафе, което дори не е плащал той. На чист български - патетик!

Логично, може да пуснеш на някой, дори и без кафе. Стига да ти харесва и имаш тръпка към човека. Ама такива мъжки очаквания, ми идват в повече.

Пак до плащането на сметката се стигна. Сега са наред космите.
Тънките сметки винаги излизат дебели.
///
На всякакви откачалници съм попадала от интернет свалки. Преди години. Вече знам как да ги пресявам. Макар че и последната година се занимавах с полиция и жалби. Но там не е от интернет. Преследвали са ме, причаквали, пресрещали. Висене пред дома ми, нощни посещения за "проверки", причаквания пред работа.
Бившите ми са изперквали – рязане на вени, психотерапевти, наранено мъжко его и компенсации с ходене "на проститутка".
Винаги аз съм си тръгвала, не го наричам зарязване, а раздяла по моя инициатива.

ОМГ, а аз се оплаквам, че един бивш нае билборд, за да комуникира с мен след раздялата. Че той направо нормален бил.

Всякакви шашави има. При мен не се е стигало до рязане на вени, но е имало заплахи, че ще се самоубиват. И като видяха, че грам не им вярвам на глупостите - заплахи към мен. Това основно от този, с когото имах дълга връзка. Звънене постоянно, следене, причакване. Ама и аз бях патка, че бях търпелива и не бих игнора още тогава. В моменти, в които губих търпение го правих на нищо. Тогава се кротваше. Комплексарска история. А аз бях малка и уж гледах с добро. Груба грешка.

На мен всичките ми бивши са си съвсем наред, не сме били на една вълна и затова сме стигали до раздяла. Не ми беше до сериозна връзка, а те напъваха да живеем заедно, да си правим деца, уплаших се тогава и то съвсем в реда на нещата в ранните 20 години. После като реших да пробвам онлайн дейтинга и започнах да излизам с различни мъже, от реала и от интернет, направо ми стана ло-шо. На ей толкова бях да се върна обратно при някой бивш. Оказа се, че да си психически стабилен мъж е някакъв огромен бонус.

Ема, това с билборда е сладко и трогателно. Стига да не са били някакви псувни, де.

Ти сериозно ли? Сега разбирам бившите ти 🌞.

На мене един бивш, женен тогава и с бременна жена, ми пишеше писма и идваше да ме дебне с колата. На писмата нямаше обратен адрес (разбираемо), но имаше дати и часове за срещи в разни евтини, близки кафенета. Не отивах. Веднъж му отговорих, пъхнах и неговото писмо в плика и го пратих на семейния му адрес. 🌞 Спря да идва.