Пубертетът при момчетата - 14

  • 47 983
  • 773
# 360
До някаква степен зависи и от броя членове в семейството, както и от големината на жилещото. При нас няма такъв проблем, защото всеки си има стая и никой на никого не пречи. Обаче имаме приятели, които имат три момичета. Голямата я "изпидуркаха" в другия апартамент, веднага щом завърши гимназия, втората сега завърши и са й казали, че есеннта трябва да се изнася при сестра си, та при тях да остане само малката Grinning
Виж целия пост
# 361
До някаква степен зависи и от броя членове в семейството, както и от големината на жилещото.
И при нас е подобно, тийнът е в една стая с брат си. Нито може да си покани гадже на гости, нито може да се събере с приятели, когато иска.
Аз също си държа на личното пространство и не желая да се съобразявам с гости. Затова бих плащала квартира.
Виж целия пост
# 362
Не е въпрос до помещения и локация, самостоятелността трябва да се възпитава във времето. Мисля, че в течение на годините е научен на много неща, и може да се справя прекрасно. Е  има още много неща да научи.
когато започнахме ( бяше на 6, баща му беше на 3000 км от нас и трябваше да се справяме сами), няма да казвам какви приказки чух. Но съм се научила да игнорирам коментарите....
Виж целия пост
# 363
Не е въпрос до помещения и локация, самостоятелността трябва да се възпитава във времето. Мисля, че в течение на годините е научен на много неща, и може да се справя прекрасно. Е  има още много неща да научи.
когато започнахме ( бяше на 6, баща му беше на 3000 км от нас и трябваше да се справяме сами), няма да казвам какви приказки чух. Но съм се научила да игнорирам коментарите....
Коментарите на детето ли имате предвид?
Виж целия пост
# 364
Моят хубавец навърши 15г в събота и в неделя го закарахме в новата школа по футбол - на пансион на 200км от нас. Много ми е трудно, и на него макар че е самостоятелен и оправен от малък. Чуваме се по няколко пъти на ден, добре че има видео чат
Навремето как са заминавали от 14-15г да работят, без телефон, без видео чат, без нищо. Чакаш вест по някой или писмо. Не ми се мисли чак какво им е било на майките. Спомням си едно интервю с милионера Игнат Канев, разказва как майка му е казвала, че е изплакала една река сълзи по него.
Много ми е трудно, макар да знам че е за добро и че рано или късно идва този момент. Може би, ако имахме и други деца, грижата по тях щеше да ни ангажира и щеше да е различно.

Няма как да не Ви е мъчно. Със сигурност е много трудно, но прехвърлете вниманието си към това, че той е щастлив, че ще става професионален футболист (предполагам, че е така). Виждайки щастието му ще Ви е по-лесно. Кураж!
Виж целия пост
# 365
Не е въпрос до помещения и локация, самостоятелността трябва да се възпитава във времето. Мисля, че в течение на годините е научен на много неща, и може да се справя прекрасно. Е  има още много неща да научи.
когато започнахме ( бяше на 6, баща му беше на 3000 км от нас и трябваше да се справяме сами), няма да казвам какви приказки чух. Но съм се научила да игнорирам коментарите....
Коментарите на детето ли имате предвид?
Имам в предвид коментари на близки и приятели.
Ролята ни като родители е да ги научим на елементарни умения. В училище 1 и 2 клас ги учат да гладят? Защо в къщи да не може да го направи, например?
Виж целия пост
# 366
Момичета, аз пак да питам, с един брой при-тийн.
Отдавна вече не иска да го целувам, оставало му мокро и само от време на време тук там, по косата:)
Но сега от доста време хич не е фен и на гушкането. Изключвам разбира се гушкане като бебе, но няколко прегръдки на ден според мен са си важни и приятни. А той хич не иска, гушва ме като поискам и посегна, но набързо, без топлинка, отдалечено, да мине. Започнах да се тревжа, да не е само у нас това и да сме се отдалечили някакси.
Иначе имаме(хме?) много хубава връзка, говорим си (мисля си аз) за всичко, винаги сме имали силна връзка, той е много привързан. Прекарваме много време заедно, правим неща заедно. Само това прегръщане ме тревожи, някакси ми липсва, сега е едно сковано, полумъжко телце. Вместо мъничкото ми момче.
Виж целия пост
# 367
Явно е до дете. Моят е на 14 и ми дава да го мачкам, даже той ме гони за милувки и прегръдки. Но в нашето семейство има подобен пример - баба му и дядо му винаги ме прегръщат и целуват, като се видим и предполагам му е естествено. Обаче навън с него ходим като непознати, никакво дори и леко докосване на ръце, е, докато не го нападне лигавата фаза и не започне да ме затрупва с прегръдки Joy
Виж целия пост
# 368
Явно е до дете. Моят е на 14 и ми дава да го мачкам, даже той ме гони за милувки и прегръдки. Но в нашето семейство има подобен пример - баба му и дядо му винаги ме прегръщат и целуват, като се видим и предполагам му е естествено. Обаче навън с него ходим като непознати, никакво дори и леко докосване на ръце, е, докато не го нападне лигавата фаза и не започне да ме затрупва с прегръдки Joy

Оле, съвсем ме стегна сърцето от твоя коментар.

И у нас си се гушкаме, пример сякаш има. Той се гушка със сестра си доста, ама тя е малка и сладка.
Виж целия пост
# 369
Може да е фаза. Моят само вкъщи дава, навън, еле пък пред други деца, абсурд.

Но пък той и не споделя много, много. Явно си е до характер.
Виж целия пост
# 370
Моят отдавна не дава.Също имахме връзка доскоро, сега сме в обтегнати отношения.
Виж целия пост
# 371
О, само той е способен да не докара до бяс и истерия, дори и без дума да отрони. Капризен и мързелив едновременно. Но и бързо ни минава и сдобряването е с гушкане и мили думи.
Виж целия пост
# 372
Според мен е до характер. Нито аз, нито дъщеря ми сме по гушкането, но синът - вкъщи прегръдки, целувки, само гледа да се намести до мен на дивана. Навън- не, особено пред приятели.
Някои хора просто сме по-сдържани, не че не обичаме близките си, просто не чувстваме желание за непрекъсната близост, други като синът ми - обратното.
Виж целия пост
# 373
Аз пък смятам, че е напълно нормално тийн да не иска да се ‘гушка’ с майка си.
Големият ми син е на 15 честно казано не помня от кога не идва да се ‘гушка’. Аз от време на време го прегръщам съвсем целенасочено, не се дърпа, но той да дойде - няма как да стане.
Малкият е почти на 8, той си е гушлив още, но до кога не зная.
Виж целия пост
# 374
Моите са гушливи. Имало е периоди, в които не са искали, но са рядкост.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия