Пазарът на недвижими имоти във ВАРНА - какво се случва реално? - Тема 16

И къде съм убеждавала някого, че спалнята ми е прекрасна?? Дискусията тръгна от Gold digger, който каза, че в такава квадратура не може да се сложи двукрилен гардероб. Доказах с моята спалня, че може. Много ясно, че с повече квадрати ще е по-удобно. Не виждам смисъл да се пишат очевидни неща. Много ясно, че такава квадратура е компромис. В моя случай - съзнателно направен и то за лично ползване, не за инвестиция.

Това, че двукрилен гардероб побира вещите на един човек, са глупости. На някой може и 4 крила да не му стигат само за роклите, но аз и мъжът ми спокойно си събрахме дрехите, при това имаме и много спортни дрехи за походи. В гардероба всичко е на закачалки - по два реда във всяко крило. А дребните неща са ни в скриновете.
Можех да си сложа матрак 200 см без табла, но избрах да имам тапицирана спалня с табла, която заема малко над 10 см, като за матрака останаха 190 см дължина. На нас ни стигат. Ниски сме и двамата. Матракът се вдига и отдолу сме прибрали всякакви едри неща като завивки, възглавници, раници и спални чували.
Хубаво е да се знае обаче, че за да се направи такова компромисно помещение функционално, то почти винаги се налага обзавеждането да е по поръчка, което означава по-скъпо.

Дигър не спори относно глагола "да побера". Двукрилен Гардероб може да се побере и в килер, това и аз съм го доказала с моя килер, щом говорим за "побиране и доказателство". В една спалня три на три могат да се поберат и детски мебели. А пък ако са бебешки може и по две.
За теб споровете са  спорт, но аргументацията не ти е силна страна. Навсякъде с Аз, но не всички са по 1,60 с дрехи/вещи  за 1,60, че да се се побират двама в двукрилен Гардероб и къса спалня.

Не разбирам какво искаш да кажеш с последния си коментар и с какво той е полезен на темата. Не, изобщо не се хабя "за спорта". Просто гледам да водя последователен диалог и да не си исмислям неща, както и да не слагам чужди думи в устите на хората.
Навсякъде с Аз... а с какво да пиша... с "Тя" ли? Нали за себе си говоря?! Тук всеки споделя ЛИЧЕН опит. Къде съм казала, че всички трябва да се побират в описаната конфигурация?? Второ изчречение ми преписваш, безпричинно, само в рамките на два коментара. Хайде стига. Всеки е свободен да си купува каквото си иска, според нуждите и възможностите си.
При днешните цени на имотите, когато един квадрат е на цена над 1000€, изобщо не е чудно, че се строят все по-маломерни жилища.

Да, точно така,  всички сме си прави за себе си самите.
 

Права си Диди, ако ще правя такива компромиси с квадратура на кутийка, то поне да си струва локацията.

Аз имам спалня 10кв.м. в апартамента, който давам под наем, също с легло 160 на 200 , гардероба го построих над спалнята, не бих живяла в подобна теснотия, най-малко пък в Трошево, защото от Трошево Резиденс тръгна това с деветте квадрата, нали.
Ето, такъв гардероб имам предвид.



 Хора, нещо гори горе около цирковата площадка,някой има ли идея ?? Пълен ужас беше , преди около 2 часа минах от долната страна, видях адски дим. Луда работа. Сигурно пак някое мафиотско изпълнение ще е…


 Точно в едната от уличките мисля, че е резиденс-а. Заградено е това, което аз съм решила, че ще е бъдещото трошево резиденс , работи се там.  Ако имам път натам ще сложа снимка, пък ще видим дали е това или друго.

Дървените бараки на бившата циркова горят отново.

Хубав проект за гардероба в спалнята дигър, но скосовете е трябвало да продължат до края на нощното шкафче. Тия ръбове, които са се получили са малко опасни за здравето при лягане и ставане.

Иначе моята спалня е почти 4х4м. Но няма 14 квадрата и двете стени са покрити изцяло с мебели с дълбочина 50-60см. Пътеките са по 80-90см и не е приключение да се замъкнеш в леглото. Не харесвам тесни пътечки където и да е в жилището. За да имат жилище, хората правят доста компромиси и после целия живот в този апартамент ще им е компромис. Ако никой не купуваше маломерни жилища, строителите нямаше да ги правят. Жалко е, че за глупости стандарта ни е висок, а за важни неща е доста нисък.

На някои хора пък локацията не им е важна и купуват на... интересни места. Всеки си определя приоритетите различно. Но в общия случай жилището е най-скъпото имущество на един човек и е нормално за него да се правят най-много компромиси, освен ако не бере пари от дърветата.

Много уместен коментар за ръбовете между другото.

Ей това не разбирам, за най-скъпите неща да се правят най-много компромиси,а за дребните неща не. Има си поговорка за тоя случай : скъпи на триците, евтини на брашното.
Като казваш, парите не се берерат по дърветата, а да се харчат за маломерни имоти е глупаво според мен.
Казваш също, че високи стандарти за материални неща няма смисъл. Масово хората си харчат последните пари за разни недомислици, пишат из форумите как да съберат това и онова в една кутийка. И в повечето случаи си остават там до края на живота разочаровани от апартамента в който живеят,съседите или неуспели да го подредят правилно.
Моето жилище съм го търсил 4-5г. Както всеки, който е бил в тази ситуация, съм определил някакви пари за покупката, но разочарован от предлагането, малко по-малко вдигах сумата. Накрая ми излезе почти двойно. Но откакто съм го взел, всеки божи ден се радвам когато се прибирам в къщи.

Най-накрая един смислен коментар да прочета!

Вижте, няма какво да се чудим, кой с какво би направил компромис.
Със сигурност, всички знаем, че не всеки може да си позволи точно това, което му се иска, дали ще е къща или кола, или дамска чанта от 5000евро.
Не всеки може да си позволи да не прави компромиси с абсолютно нищо и да не понамали критериите си поне малко.
Ако не мога да си позволя друго освен кутийка, ще живея в кутийка, какво точно друго следва да направя?? 
Ще си проектирам гардероби над леглото, дори ако трябва и леглото ще се вдига през деня вътре в гардероба, за да може да се разминаваме , няма как.
Те и затова се строят, както вече се спомена по-горе -  купуват се, и не са виновни хората, които ги купуват, че само това могат да си позволят.
Мен в началото на моята “инвестиционна кариера” ме заведоха в тая червената сграда в Трошево където е Фратели сега, срещу Делта Планет, заклевам се, че като влязох в апартамента ми стана задушно, горещо, и се примолих да отворят прозореца, имах чувството, че ще ме смаже тая тясна кутийка, което трябваше да е дневна-трапезария - кухня. Това беше моят първи опит с “кутийка”, стана ми лошо, без да съм някаква принцеса - глезанка…То беше и Зима, едно мрачно и сиво , апартамента беше на един етаж пред, който вместо въздух се виждаше само навес,  някакъв бетонен навес от самата сграда, а натикани отгоре ми ме гледаха,  олющените балкони на панелката отсреща.
Това беше шок и ужас за мен , но в съседните апартаменти хората си живееха, бебета плачеха, детски колеленца бяха наспряни в  дългите и тесни коридори, и така, всичко почти беше продадено вече, че и хората вътре, а още май и акт16 нямаше…. Виновни ли са тези семейства, че това са си купили, ми не са.

М/у другото имам познати,  няколко, които търсят  за тях си, за живеене - големи жилища с широки стаи, с поне две бани, с три спални, с тераси, в хубав район,  разбира се, имат и с какво да платят за всичко това, ами в момента и те нищо не намират, така е от тази Пролет. Единият купи все пак, в един от онези чудовищни нови блокове в Бриз, аз и там не бих живяла примерно. Верно, морски изглед, големи стаи, добра локация уж, но не бих живяла в един блок с толкова народ, не.
Другите познати още не са намерили нищо, но и те вече се чудят с кое да направят компромис.
Ситуацията е такава, че докато едни мрънкат, че цените са абсурдни, и нищо не купуват, тези, които могат да платят абсурдните цени, нищо подходящо не намират.

Huku23, вярно, че малко ръбато се е получило, няма оплаквания за сега, аз не съм го пробвала, абе, ако не друго, поне няма как да си удари някой главата в таблата.

Виж, не знам как е в повечето случай, но да съветваш хората да си удвоят бюджета за нещо с шестцифрена цена, защото иначе няма да бъдат щастливи, не е ок.
Ние с мъжът ми сме вече година в това жилище и всеки ден сме доволни от избора си. Не е като да нямаме други възможности. Писах вече, имаме си други апартаменти с по-големи стаи, но избрахме да живеем в този, защото други неща са ни важни. За нас лично не е от значение дали пътеката покрай леглото е 50, 90 или 200 см. Това по никакъв начин не влияе на качеството на нашите лични животи. Но държахме да сме на последен етаж, да няма кой да ни тропа отгоре, да сме в малка сграда с малко съседи, да сме на тиха улица без трафик. Мъжът ми държеше ако ще купуваме апартамент (понеже от 5 години търсихме къща по принцип), да е само и единствено в центъра. И като излезе тази оферта, покриваща всичко изброено, и с цена като за Кайсиева градина, нямаше как да не купим. Междувременно купихме и парцел за къща някой ден. Там ще си направим по-големи стаи. Та за протокола - не живея в разочарование, напротив.

Много интересна посока е поел разговора.
И аз до скоро бях на същото мнение. Моят дом е моята крепост.
От както живея в чужбина имам нов прочит на нещата. Това жилището ти да е над всичко е някаква наша балканска специфичност. В англосаксонските общества хората не им пука особено, дали са под наем, или изплащат жилището. С колко дрешника е и дали кухнята е със трапезария или отделна. Вана и/или душ кабина.  Има ли спалнята тераса и колко е голяма...Някак си не е самоцел жилищния въпрос.  Живеят хората както им е удобно и не робуват на канони както нас. Гледам и се уча както се казва.
По темата. Какво ще се строи на цирковата площадка? Много нагъсто станаха там жилищните комплекси.
Очаквам и завод Сава Ганчев скоро да види пламъци.

Моят дом е моята крепост - тая максима винаги по скоро ми е вредяла. Не ме прави свободна. Притежанието ме задължава. И ние като повечето българи, верни на манталитета ни, се нагълтахме с имоти, за да не останем назад, не че сме имали нужда, но най вече поради политиката на правителствата в световен мащаб регулярно през определен период от време да обезсмислят спестяванията ни. Та парите които бяхме отделили за подпомагане на старините, по качествени лекарски услуги, екскурзии, дрехи и т.н заминаха за няколко кубика тухли, малтер и бетон. Яд ме е честно казано, защото по принцип ние наш имот не отдаваме под наем, и си стоят заключени. Оказва се в даден момент че възникват проблеми с някои от имотите, във връзка със съседи, инфраструктура и т.н. Изникна и възможност за по добра работа в друга държава, но тия имоти и дворове искат някои да ги наглежда и обгрижва ежедневно, и де факто те закрепостяват. Да не говорим че децата живеят в различни градове и държави. Полудяли сме за имоти ние българите, над 90% имаме собственост ( разбира се повечето е наследствена от Живково време) в сравнение с немците където процента е под 50. Цял живот работим за някаква си керемеида над главата, загърбвайки в името на тая цел куп други къде къде по приятни неща. И обикновенно след като неусетно животеца ни мине в състезанието за пари , осъзнаваме че вече сме пленници и можем да  циркулираме единственно в триъгълника - телевизор, кухня и тоалетна

То лошо няма покрив над главата си да имаш, но аз не разбирам тези дето инвестират в 3-4-5 имота с кредити по за 20 години. От единия имот наемът погасява кредита за втория и т.н. На кой свят ще ги носите тез имоти, бре хора? А имам такива познати, уви.

Мен ме обявяваха за луда на времето, като говорех, че особено за младите хора е вредно да се заробят с ипотеки, вместо да се чувстват свободни да са мобилни, да не си ограничават стандарта на живот, да похарчат парите за образование, квалификация, което ще е с пъти по-полезно от многогодишна ипотека.