Бедността избор ли е?

Ведомствени жилища.

За съжаление, аз произхождам от изключително бедно, а и доста проблемно семейство.
Измъкнах се от мизерията с много труд и с цената на здраве.
Няма да си кривя душата, не всички стартираме еднакво, но все пак това не значи, че задължително ще сме последните в състезанието.
Понеже имам преки наблюдения, мога да кажа, че хронично бедните се делят на 2 вида:
1. Проблемни хора, хора които не желаят да направят необходимите жертви, за да се измъкнат от бедността. За тях е характерно, че не им се учи, не им се работи умно, осланят се много на късмета си, все другите са им виновни, ако им дадеш идея вадят от 9 кладенеца вода причини да не се пробват да я реализират и т. н.
Също често имат скъпи вредни навици и лоша финансова култура. В такива и милион да налееш след кратко време пак ще са на нула.
2. Хора с тежки съдби, не по тяхна вина - тежко хронично болни, неспособни да работят по здравословни причини, хора с болни деца, изискващи ежедневни грижи и внимание.
Втората група, с малко помощ може и да успее да се измъкне от бедността - ако здравословните им проблеми подлежат на разрешаване.
С първата група оправия няма.

В блока на нашите имаше цигани точно на първите етажи. И в другите блокове около нас. Те са 4 подобни. Между другото, добре се развиха.
Над тях - кремиковски работници.
Нагоре - интелигенцията.
И художници и музиканти под покрива, в мезонети - студиа.
😁

Не е имало разделение на хората в соца по професии.Така в един блок можеше да живеят всякакви хора от социалната стълбица.В социалната стълбица да,но не и в заплащането.То беше почти без  разлика.
И така ясно се виждаше,че с почти равни доходи (защото тогава беше така) децата примерно на учителите, лекарите и инженерите имаха едно възпитание,а децата на стругаря/шофьора и кранистката/работничката  съвсем друго...Едните деца ще бъдат бутани в една посока-езикови гимназии,математически,художествени,музикални и т.н.А другите ако не ги насърчават умишлено,което ставаше обикновено,отиваха в посоката на родителите си.Като се има в предвид,че тогава работник 7-ми разряд взимаше колкото инженер или лекар.Ее, да, ама културата му друга.Той ще ги похарчи за прасе на село,а другия за книги и екскурзия примерно.

Но пък имаше друго,че дете с интереси,талант и способности в някаква област беше забелязвано от учители,треньори и можеше да бъде насърчено от тях в съответната посока дори ако е дете на хора,които са по-скромни, да кажем.И така то имаше шанс да се развива в съответната област,да се измъкне и да надскочи средата си.Примери за това бол...

А като казахте манталитет...Едно време като минеш вечер по уличките на македонския квартал в Пловдив вечер под лозите на къщите слушаш "...Рамо, рамо друже мой" и мохабети до късни нощи, ядене и пиене....А като минеш в центъра под арменските къщи слушаш пиано,цигулка. ...Е това е то манталитет.

А като всички са от село тогава за какво ги харчат.
Всички ходеха на почивка, с карти. Където пак бяха смесени.
А стругаря и кранистката вземаха 2 поти по-голяма заплата от лекаря и инж.
Да си чувала за герой на труда лекар? Аз не съм

Кое наричате македонски квартал в Пловдив?! Че макета е имало на няколко места.

Кючук Париж-района от бетонния мост на юг.Там всичко беше малки къщички на  македонски преселници.

Написаното от Вас какво общо има с бедността? В тоталитарния строй всички бяха "изравнени". Не е вярно, че нямаше разделение по професии. В София, например, жилищните комплекси бяха разпределени по професионален признак - "Надежда" - за работническата класа, "Младост" - за военни, милиционери, Министерски съвет, ЦК.
Също не е вярно, че нямаше разлика в заплащането - работниците в производството получаваха по-големи или равни заплати от тези на учители, военни, научни работници.
Не виждам какво лошо има едни родители да стимулират артистичността на децата си, а други - да развиват прагматичността. Кое би дало по-добър старт в живота? И изобщо - как детето би се справило (и развило) с живота, ако е дете и е възпитано от родители, част от "работническата класа" и ако е възпитано в семейство на "интелектуалци"? Защото има примери за "успешни" и "неуспешни" деца и в двата случая. Родители - неграмотни, селяни, отрудени, бедни. Детето им успява да завърши университет и се реализира чудесно като учител в столицата. Друг пример - родителите интелектуалци - бащата е съвременен бард - свира на китара, душата на компанията, чете много, подиграва се на учителката от предния пример, че библиотеката ѝ с книги е полупразна (защото тя е бедна все още в началото на кариерата си); майката е доктор по генетика. Детето става наркоман, изтъкан от комплекси и проваля както собствения си живот, така и на родителите си.
Никакъв манталитет не е последното. Точно арменците са толкова консервативен етнос..., но нека не навлизам в тая тема. Не обичам класическа музика, не понасям опера. Фен съм на джаза, на метъла и рока. За разлика от доста псевдо интелектуалци, които, когато им пуснеш чалга, правят кисела физиономия и те мислят за простоват, на мене не ми пречи в кръчмата да слушам и да се веселя на Азис.

Изключения винаги има, но по-скоро потвърждават правилото, че крушата не пада по -далеч от дървото.
Вероятността от културно семейство да излезе културно дете е в пъти по-голяма, от вероятността от маргинална среда да излезе културен и проспериращ човек.
Провали на база алкохол/наркотици/хазарт има от всички среди.

Кичука е, да. Не че някой го нарича така, поне аз не съм чула, но се знае, че "македонски квартал" е той. Македонски и тракийски преселници, кварталът изобщо възниква след Илинденското въстание на голо поле с къщи на бежанци. После се заселват и селяни от региона, разбира се, майка ми имаше братовчеди там, с които общите им предци са дошли пак по това време, след войните, от едно пловдивско село.

П.П. За яденето, пиенето и пианото не знам. Не вярвам всички арменци да свирят на пиано и цигулка, а пък по-издигнатите българи, вкл. ако е имало между тях дошли от Македония и Тракия, може би са живеели в по-богати квартали или поне къщи с пиана и цигулки.
Иначе не оспорвам генерално идеята за семейната среда, едва ли някой ще я оспори.

Не знам как е по другите континенти. Тук, много хора се раждат с покрив над главата и ДГ и училище в града. Базата я имат. Оттам нататък - всеки може да надгради, колкото му стига акъла.

Аз съм от Пловдив. С дядо преселник македонец, но са се устроили в друга част на Пловдив и са заформили кварталче. Не съм чувала да са били трапезни патриоти Дядо е завършил френски колеж или нещо от сорта, което за онова време е било престижно.

Да не бъдем буквалисти,схващате идеята.
mordohai,това са точно ведомствените жилища,които са получавали по месторабота.А не ,че те самите са се обособявали в кварталите по професии.
А това,че децата на селски хора са се изучили навремето няма нищо странно.Тогава е имало голям приток към градовете,а и хората са давали мило и драго, за да изучат децата си.Но и самия социален строй е подкрепял това.Така че социалната мобилност на хората в тоя период е изключително висока като явление.Държавата e имала нужда от различни кадри и ги е подкрепяла в образованието.
И не случайно идва и тоя икономически подем на страната след това.


А примера с детето наркоман на бохема и докторката е съвсем друга бира.

То винаги като изкажеш някое мнение все ще има някой да каже,че не било точно така,ами по иначе.

Това да нямаш цигулка и пиано не те прави трайно беден и мизерстващ, за което се говореше в началото на темата.

Нещо явно на много хора им е трудно да разграничат нормален стандарт на живот от живот е охолство и пилеене на пари. Което само потвърждава тезата за лошата финансова култура.

За манталитет и семейна среда ставаше дума в конкретния случай, не пряко за мизерия - един (арменците в Пловдив) свири на цигулка, друг яде, пие и пее на двора.