Бедността избор ли е?

Ама Вие наистина ли не схващате разликата в това да се родиш и живееш в дупка под моста и в дома на семейство  художници, примерно?

За Индия ли говорим?
Ако не, няма нужда от такива драматични сравнения. Просто процента на родени в дупка под моста в България е 0.

Коренът на спора е, че някакви хора излизат с аргументи предназначени като за малоумни, че видиш ли трябва си усилие, да се инвестира, да се действа, постоянство. Изтъква се, че доброто образование е гаранция за нещо. Съдят другите по субективния си житейски опит, предоставените им възможности и според себе си. Упоритостта и постоянството били гаранция,  да реализираш свои намерения. Не, не са гаранция за такова нещо. Може да са гаранция и за сизифов труд, безпредметна инвестиция, ако няма подкрепа и шансове. Това човекът, на когото усилията не са се оказали сизифови, няма как да му стигне до съзнанието, да го разбере. Той е видял, че упоритостта и труда се отплащат. Затова и такова му е разбирането. Смята, че е получил нещо основно поради личните си заслуги.

Хората в Сомалия и Индия, какъв е техният избор ? С какво са по-различни от хората по целия свят ? Нали всички са хора, които правят избори ? Същото важи за всички избори. Зависят и им е определящ контекста, възможностите и възможното. Те зависят от средата. Не могат да се мерят според някакво общовалидно мерило. Резултатите от личните избори зависят от средата. Според някои, които спорят, дори осъждат, личният избор е определящ. За резултатът на начинанията.

Никой не е застрахован от погрешни избори. Просто, защото никой няма абонамент за правилни. Дали изборът е правилен или погрешен, винаги се разбира следствие. По резултатите. Няма гаранция, че в един бъдещ момент, избор с перспектива и възможности, няма да се обърне против теб.  Да се окаже погрешна инвестиция, избор, решение. А наглед погрешният избор след време да се окаже стъпка в правилната посока.

Никой не е казал, че човек не трябва да предприема и да инвестира в нищо, а само че за всичко е нужен и известен шанс, късмет. Да попаднеш на подкрепяща начинанията ти среда. От определящо значение е средата, възможностите, доколко те подкрепят наличното -  личния избор, намерения, възможности, инвестиции.

Всичко е въпрос на житейска лотария, съдба, в която бедният без връзки, без кой знае какъв начален капитал, може да постигне много, а да си роден със златна лъжичка, съвсем не е задължително да е преимущество, гаранция за успех или застраховка срещу фиаско.

Щом участваш в темата, за да ти доказват нещо, значи си влязъл да спориш за спорта. Да си придаваш важност на чужд гръб - самолюбието е голяма работа на фона на чужди неуспехи. Този, на когото на всяка цена му е важно да е прав, не е способен на емпатия. Няма за цел да разбере нечия друга гледна точка. Влязъл е да разгроми всички грешни - мързеливци, некадърници, без ценз и образование, с погрешни избори.

Дали пък всичко не е орисия? Древните гърци са били абсолютно уверени, че каквото и да правиш, ще стане това, което са решили боговете. Ние пък казваме - Каквото ти е писано, чедо, на буката няма да иде, при теб ще дойде!

Лесно се проверява, каквото ти е орисия. Сядат всички на една пейка и чакат съдбата (гръцките богове, орисията) да им дадът каквото е писано. На кой къща, на кой бедност.
Имаме и друга поговорка: Господ дава, но в кошара не вкарва.
Това с каквото ти е писано е чудесно оправдание, когато нямаш желание и се се оставил на течението.

Приемам! Но има хиляди примери, че дори когато не седиш на пейката и да чакаш волята на боговете, пак не ти се получават нещата... Иначе, да се оставиш на течението е много лоша работа, по-добре е другото - Прави каквото трябва, пък да става каквото ще! Човешката съзидателност е онова, което ни дърпа напред. Но едновременно с това и нищо не ни е гарантирано. Ето защо трябва да се научим да приемаме и собствените си провали и да се научим да не се обезсърчаваме. Какъв ли друг избор имаме освен този просто да продължим напред!

Понякога простото продължаване напред може да е най-трудното начинание.

Надявам се не го обръщаш на личен въпрос нарочно. Иначе искането за промяна не е достатъчно за да се промени нещо, а за да постигнеш нещо се изискват качества. Не може ей така да си пожелаеш да си умен и инициативен и да ти хрумват умни неща, това не е избор.

Така е. Зависи какво точно кроше ти е нанесъл животът. Понякога си мисля, че животът просто ни е даден и трябва да го живеем, въпреки всичко. На думи е лесно, но... Измъкването от бедността е трудно, много трудно и нерядко някои хора прибягват и до престъпления, а това е възможно най-грешното решение. Човешко е да се поддадеш и на униние, и на отчаяние. Хубаво ще е до теб да има някой, за да подаде ръка и да ти каже - Само изглежда тежко и страшно, а не е чак толкова. Мисля, че Ерик Клептън - след смъртта на детето му - в бездна от отчаяние и сълзи. Неописуемо. Сили му дава писмо от Елтън Джон, простички човешки думи... накрая се подписал с Леля ти Елтън. Помогнал му!

Схващам я прекрасно и съм го писала. Но вие пък как не схванахте, че където и да си родена, ако имаш воля и желание за подобрение, такова може да се постигне? Да, детето от гетото няма да настигне детето на художниците, но може да се измъкне от гетото, а после децата или внуците му даже и да надминат онези от художническата фамилия. Както казват китайците, и път от 10 000 левги почва с една малка крачка, но човек трябва да поиска да я направи, а после да има воля да продължи. И въпреки, че един ще тръгне по пътя с влак стрела, а другият пеша, и двамата все ще стигнат донякъде, онзи който ходи пеша евентуално да гара, където да се качи на влака. А най-сигурният начин бедният да си остане беден и да завещае бедност на децата си е да не прави нищо по въпроса.

И да оставим Сомалия на мира, не знам как е там и какви възможности има. Нека гледаме у нас - в най-неизгодната позиция за цигани и деца оставени на баби и дядовци в селата. Е, при добро желание те могат да се изучат, държавата го позволява и дава възможности, но някой трябва да си го постави за цел. И това, разбира се не са децата, а възрастните.

Точно за хората от "гетото" има писано достатъчно за да установиш, че не е въпрос на избор, а на възпитание и израстване в по-голямата си част. Изборът там често е погрешен, насочват се към престъпления, банди и т.н. мислейки че така ще се измъкнат от споменатото гето, но се оказва че не това е пътят.

Не всички минават от гетото минават през банди. В САЩ имах много колеги, точно от там. Успели, и колежи завършили и излезли от гетото.
Ако говорим за гетото, има множество програми подпомагащи децата от там. Започват да действат от ранна възраст. А и самите хора от гетото, с помощта на църквите работят много усилено с децата и излизането им от общностите.

Именно, грешен избор, но има и други пътища.

Значи сте тотално извън реалността. Не ми се спори с Вас за неща, които са ясни по подразбиране - наследственост, среда, родителски пример, семеен модел, възпитание, образование, ценности...

И между другото - препоръчвам да се прочетат докладите на УНИЦЕФ за детската бедност.Тогава розовата мъгла се разсейва...Една произволна извадка:

Като говорим за най-неблагоприятното място да се родиш - Столипиново или Факултета. Какъв точно избор има ромското момиче, което я завърши 7 клас, я не, и го омъжат? Тя има ли избор да каже НЕ и да отиде да учи? Няма, защото е зависима от семейството си. А като булка е зависима от мъжа, който пък е зависим от родителите си. Викали му традиции. Ромските деца, които живеят в смесени квартали учат и в гимназия, в това число момичетата и не бързат да се омъжват. Семействата пък най-често са с две деца, по-рядко с 3.
Казвате за детето оставено на село прабаба и дядо. Те ще го пратят да учи до общинския център, особено ако не са от български произход и живеят в общността си. Някои имат късмета да стигнат до професионална гимназия в областния град, но тогава излиза скъпо издръжката, още преди 10+ години майки на деца в гимназия в общежитие (20лв/месец) казваха, че издръжката на месец на един ученик в града им излиза от порядъка на 400 лева. Ако родителите пращат достатъчно пари за образование на детето - добре, но парите може да са за къща например и да не стигат за нещо повече от общинското СУ или ПГ. Това е минус ш за семействата от малките селища и селца - едно СУ, в по-добрият случай и една ПГ. Не, че няма да получи средно, но после, ако иска да учи нагоре или да работи едва ли има равен старт с децата от големия град. Най-малкото няма голям избор за профил или професия.