Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 16

Аз бях така като спирах цигарите първия път. Тогава започнах с намаляне на цигарите и по-късно минах на тоталното им спиране посредством инатливия метод.
Инатливия метод - просто не пушиш.
Да, резултат имаше, обаче на мен ми беше яко криво, изнервено и мислите ми изглеждаха по следния начин: " Леле, колко съм ядосана. Сега ако изляза навън да изпуша една цигара така добре ще ми стане. Ето, знам, че имам кутия в бюрото. Една цигара, какво толкова, а и като си взема едно кафе да пийна. Ще стана нов човек, то никой няма да разбере, че съм изпушила една цигара, значи голяма работа. Пък и тъкмо малко ще поседя навън, то с цигарите навън се седи ... и т.н. и т.н."
Това беше във всяка ситуация, настроение, повод, случка и просто ме влудяваше.
Така откарах известно време и постепенно започнах пак.
Мисля, че основата на неуспеха ми се дължеше повече на начина, по който започнах и неспирните мисли за цигари в главата ми.

Значи трябва да се научиш да не мислиш за цигари.
Все пак главата си е твоя, барабар с мислите.
Контрол над мисленето трябва да може да се упражнява.
Трудно е, но не е невъзможно.
Непушача не мисли за цигари.
Нали ще ставаме непушачи
Реално за няколко минути минава порива за пушене, но често е сякаш продължава часове.
Просто като не се  задоволява и психиката се мъчи, ама то пък след време намаля и това.

Съгласна съм, че "само една цигарка", дори да е една на половин година, рано или късно води до пълно пропушване отново. Може да е след една, две години, но ще стане.
Най-важното нещо като се спрат. Нито. Една. Цигара.

Мисля, че с точно такъв тип изречения книгата на Алън Кар успя да направи магията си.
За мотивация на новодошлите НЕпушачи слагам това тук:

Дами

Много е интересна книгата, която Елора ми препоръча, тъкмо стигнах точно до едно сравнение с кучето на Павлов 🤣, или както се казва “гениалните умове мислят еднакво” 😉.
Определено ще я прочета цялата с интерес и даже съм я хванала да си подчертавам, както правех едно време, докато учех за изпити в университета.
Мда, непушачите не мислят за цигари, затова аз още се определям като пушачка, въпреки че не пуша физически. Явно наистина тегавото е не да се спре, а да не се почне наново.
Много ми е тъпо, че всъщност съм едва ли не принудена от обстоятелствата да не пуша, а не съм си го решила самосъзнателно. Ама пък после си мисля - то всъщност сега пак аз си решавам дали да пуша или не, в крайна сметка, ако толкова много искам - отивам на балкона, взимам една цигара на майка ми и си я паля, нищо толкова сложно. Ама само мисълта да направя нещо толкова тъпо в момента ме потриса.
Но явно ще трябва да извървя своя път по пренастройване на чакрите, че всъщност това не е нещо лошо, което ми се случва, в смисъл, спирането на цигарите, и е едно от най-полезните неща, които мога да направя за себе си. Дотогава се боря с гадната си психологическа зависимост.

Относно дишането, ами не знам дали ме успокоява, защото аз го правя реално на всеки час, час и нещо като следоперативно упражнение, днес съм си пуснала и healing frequency за рани и т.н., та ми е съвсем Дзен 😄. Понеже много не се нервирам тия дни, не ми е това измъченото желание да си запаля на всяка цена, защото иначе не мога да се събера, тогава ще го тествам дишането.
 
И аз си мислех да се предизвиквам себе си с излизане на балкона, даже си мислех, е, сега като не пуша, няма ли да излизам на балкона… И изобщо добра идея ли е да ходя точно там, където пуша (и където има цигари?). Така или иначе - много е студено да се мотая навън, но все ще трябва да се престраша в някакъв момент. Като бях бременна и спрях цигарите, след това не съм имала проблеми нито с ходене на места за пушене, нито с други хора, около мен, които пушат, с нищо такова. Но тогава мотивацията беше доста силна, а и освен това аз много твърдо си го бях навила на пръста, сега ми е малко като гръм от ясно небе…
Оф, що ли пропуших след като родих, бях си изкарала толкова добре…

Напротив, хубаво е и при най-слабия порив да го правиш дишането.
Аз стигнах сега до техниките.
Ще стигнеш и ти, ама единия съвет грам не ми хареса, грам.
Няма да сработи при мен това, сори.
Едната част може да я опитам, ще си запиша нещата дето трябва да повтарям, ама това да си нося цигари в мен, забрави.
Коня ще отиде в реката, коня ще се удави.
Нищо де, продължавам да чета.

Олей,
Тогава ще имам да дишам по 100 пъти на ден 🤣.
Аз още съм в началото на книгата, но ако искат да си нося цигари в мен, сори, ама това и при мен не знам дали би проработило. В момента в болното ми състояние и един стек да си нося под мишница пак няма да се изкуша, ама не знам за по-нататък като се възстановя. Сега мотивацията ми е много висока, подобно на тогава, когато бях бременна, ама като видях колко лесно пропуших след като родих, че на всичкото отгоре, срам, ама си кърмех бебето и пушех вече… Това ми е тоталното дъно, знам, но просто казвам, че сега наистина трябва на съвсем съзнателно ниво да работя със себе си.
Отивам виновно да дишам, въпреки че точно сега грам не ми се пуши след като го написах това.

Нали съм била пушач над 20 години и понякога се чудя в моментите когато пуша какво да правя.
Въпреки, че с месеците се свиква, но пак ми предстои отказване.
Но ще го мисля тогава, не сега.

Знаеш ли кое е инетресното.
Имам един грозен навик. Да си чопля кожичките около ноктите.
Опитвам се да не го правя, но често нещо като щръкне и почвам.
Но установих, че като не пуша, след няколко дни спирам да правя тази глупост с пръстите.
А има доста хора обратното правя, гризкат си нокти и кожички.
Ама аз съм рак, всичко ми е наобратно

То реално и аз бях страстен пушач, дълги години пушех по кутия на ден, та и отгоре. Сутрин ставах, и още преди да съм се измила, лапвах цигарата и пиех кафе. На гладно 😵‍💫.

Правих опити да ги намалявам, но уви... Баща ми почина от рак на белите дробове преди повече от 20 г. Имаше разсейки в цялото тяло, включително по костите. Ужасни болки. Та имах огромна мотивация да спра, но не...бях тежък, пристастен пушач в продължение на 25-30 г., с лека промяна в годините. Първо пуших силни цигари, докато накрая взимах от ръзможно най-леките. Изкарах 1 година в Холандия, къдетъ си купувах тютюн и сама си ги свивах, че по-евтино. Горе-долу, пуших все едно без филтър (щото не можех да го закрепя правилно).

2019 г. лятото се появи едно главоболие. Май бях почнала да вдигам кръвно от цигарите. Устаноних, че като пуша по-малко, да кажем 8-10 цигари, не ме болеше толкова глава. И така за има-няма месец, спрях да пуша. Много добре се чувствах. Но по време на пандемията, от скука почнах да припалвам. Така 3-4 години пушех всеки ден, но по 3 - 4 - 5 цигари. На маса палвах и по повече.

Феврураи посетих една зъболекарка за обстоен преглед и диагностика. Понеже имам разни интервенции на няколко зъба, тя рече че в моето "положение е силно нежелателно да пуша". Нещо в гърлото ми се загледа, разказа ми за случай на нейн (бивш) познат/колега, чиито родители са зъболекари/медицински лица. Човекът развил рак на гърлото, не могли да му помогнат и си отишъл без време 🙁. Изплаших се, затворих се вкъщи за 3-4 дни, докато премине физическата абстиненция, като си помагах с дъвки Никорет.

Няма такъв кеф да не пушиш и да си освободен  от зависимостта. Да, до края на живота си ще остана пушач/зависима от тютюн, но силно се надявам да не посягам повече към цигарите. И стрес преживявам през тези месеци, дори да запаля 1 цигара, после ми е гадно, съжалям и няма търпение да се "очистя".

Между другото, след като спрях да пуша, съм много по-спокойна отколкото преди. Цигарите и кафето повече изнервят, отколкото успокояват.

Ще спреш да ги мислиш и ти, въпрос на време е 😊. Всички минаваме през тази борба. Успех!

Да, много смесени чувства. Хем се радвах, че съм свободна, но на моменти се появяваш това гадно желание за пушене.
Естествено на 4 месец, това не е абстиненция. А бръмбари
Има хора като са преживели такива неща като теб и им е по-лесно, но има и други, пак им е трудно въпреки, че виждат как са се мъчили близките им.

Цоп и аз да се похваля. Не конкретно за мен, а за мъжъг ми. Пушач над 15г,пушеше над кутия на ден. Веднъж и то заради мен ги спря за 3 месеца, но после пак запали уж една и... Отиде. Нооо от 5 месеца вече не пуши. Спря ги от раз, защото със сътрудника му се хванали на бас Може да ви звучи смешно, но той каза, че като имал конкуренция бил по-мотивиран да ги откаже. И наистина ги спря, чак аз не повярвах. Другото момче не издържа и пропуши, но мъжът ми НЕ.

Здравейте, искам само да споделя как аз успях да спра цигарите. Ако мога на някого да помогна ще съм много щастлива. На 35 години и съм пушила около 17 години по 1 кутия на ден. Бях страшен пушач. Имаше дни и повече от 1 кутия да съм оправяла. Книгата на Алън Кар я четох два пъти и един път я слушах в Сторител. Ами помага за едни 10 минути, докато я четеш, след един час вече си мечтаеш за цигара. По-назад в темата бях писала за това, че когато спирам да пуша ставам на сън и не ми достига въздух. Толкова бях зависима.
Амиии реших си проблема с най-обикновенни никотинови дъвки от аптеката Никорет с 4мг никотин. Аз дето пуша една кутия, с две дъвки се чувствах супер 😂 и тя се дъвче само когато наистина ти се пуши. Или моментите в които се изнервиш. Още не мога да повярвам, че това ми помогна да ги спра. И така след две дъвки, намалих на една на ден. Дъвча, махам я, после пак си я взимам същата. От нея започваш да хълцаш 😂всеки път. Сега вече не взимам всеки ден, а само когато наистина много ми се пуши, а то вече не се случва всеки ден. Доста по-рядко е. Дъвките за съжаление са малко скъпи около 27 лева.
Наистина всеки може да ги спре, стига да има голям имат и малко помощ както при мен.

Как така взимаш от същата дъвка? Тоест вече дъвкана. Или е някаква голяма и делиш на части.
А няма ли опасност да се пристрастиш към дъвките.
Тоест като дъвчеш дъвка и спира да ти се пуши ли?
Казвали са ми, че били и гадни.

Хора, моята мантра беше: Вече си свободна и не си зависима!!!!
Фокусирайте вниманието към положителни емоции. Успех на всички!
Аз направих година и осем месеца без зависимост!

Ами старата си я взимам пак. Нали знаеш как си слагаш дъвката на цигарите 😂същото го правя, но на кутията никорет. За мен не са гадни. В началото даже са приятни, имат ментов вкус и после вече усещаш никотина как влиза по гърлото със слюнката. Пише, че трябва бавно да се дъвче, но аз си я дъвча като обикновена дъвка, но не повече от 3,4 минути. После започвам да хълцам и спирам. И я взимам само когато ми се пуши много. И да, след нея не ми се пуши грам. Взела съм си дозата никотин. За пристрастяване не мога да кажа. Не съм се пристрастила. Но и аз не съм взимала повече от две дъвки на ден. Бях се ограничила, но ми стига за човек с 1 кутия цигари. Според мен просто трябва да пробвате и да прецените. Първо мислех за Табекс, но ме хвана страх като четох за страничните реакции. И накрая моя близки ми казаха за дъвките.
И може би е по-добре с дъвките да свикнеш, които съдържат само никотин (поне така знам) вместо онези смърдящи л….цигарите.
Успех пожелавам! Няма невъзможни неща. Човек реши ли го-прави го и няма сила или зависимост която да го спре