Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 16

Като се прибереш потърси пак.

Колко дни направи иначе без цигари?

Ето сега викаш само като пишеш, нервираш се и получаваш craving.
Ама направи ли го това съзнателното дишане?
Затова ти казвам, всеки път като имаш го прави.

Точно 3 седмици без цигари.
Не, като писах, вече не се нервирах, съответно и нямах такъв craving.
To като цяло в повечето случаи тези cravings, които получавам са като светкавици в през съзнанието ми.
Пример - наяла съм се, сещам се за цигара. Пускам си някаква песен - пак. Изобщо някакви неща, които свързвам с навика. Тези cravings минават толкова бързо, колкото са се появили.
Но при нервиране - първо, че интензитетът в много по-силен, второ - изобщо не е светкавица, ами си е направо с часове подсъзнателно или съвсем съзнателно желание. Вече тук за мен си заслужава да се включат всякакви защитни механизми. И да, съвсем съзнателно го включих дишането на този етап. Заедно с изливането на потиснати емоции под формата на сериозен рев (честно казано, не съм си позволявала да плача толкова след като ме оперираха, а съм ревла по принцип) - някак се освободих от желанието за цигари. Оттогава съм имала няколко “светкавици”, но от тези, дето все още се обажда навика.
Ей сега ще се опитвам да остана още малко будна, защото почнах една много интересна книга в Storytel за самолечение със силата на мисълта, по принцип съм много скептична към всякакви такива алтернативни “лечения”, но съм решила, че ще се предизвиквам да се разчупвам колкото е възможно повече. Та се надявам, че ще открия още полезни неща, защото за мен лично най-важното е да почна да се обичам малко повече себе си, да се грижа по-добре за тялото си и за душата си, защото реално пушенето е израз на някаква странно изкривена форма на мазохизъм. Пушиш, кашляш, задушаваш се и какво ли не, гадно е, гнусно е, смърди, ама не - страшен кеф е да излезеш на -10 на балкона да пушиш, докато ти замръзват ръцете. Защото, разбира се, аз точно това бих правила тази вечер по това време. Ох, ей сега докато го пиша, получих craving 😂, почвам с дишането и продължавам със Storytel, защото този път съм твърдо решена да почна да правя нещата по по-различен за мен начин. 😉

Сподели като имаш craving  и дишаш как ти действа. Успокоява ли те?
На мен ми вършеше работа.
Вече за стресови и нерви донякъде, ама си дойде момента да изпуша.

Ох, три седмици вече, браво. Минала си сигурно 21 дена. Нали за 21 дена се гради нов навик.
Е, това не ми пречи да пропуша след еди колко си месеца
Сподели ако нещо откриеш за нервирането.
Права си, че е форма на мазохизъм. Саморазрушаване. Наистина явно в някаква степен не се обичаме.

В интерес на истината ако първия месец няма кой знае какви драми в един момент свикваш.
От друга страна пък ето днес си преминала едно изпитание и си издържала.
От друга страна  кофтито е че  се мъчиш.
Някои craving   минават бързо. Като кафе без цигара, обяд без цигара, но някой траят часове.

Аз мисля да се задълбая доста в психологията на зависимостите като цяло, защото имам проблем с тях, склонна съм към такива. Нали това коментирахме тук - за прилива на долапамин. Имам някакъв спомен от книгата на Алън Кар по въпроса, както и за абстиненцията и как всъщност това е движещата сила на пушача, не толкова самия никотин като наркотично вещество, ами задоволяване на абстиненцията. Аз лично съм го усещала като например не пуша повече часове, тогава една цигара не ми стига и паля веднага втора. Последните години затова бях стигнала до кутия на ден, просто палех по 2 една след друга.
Та, понеже искам да се отърва и от някои други зависимости, било то нон-стоп цъкането в социалните мрежи, било то разни други поведенчески модел. В момента имам някакъв невероятен шанс с толкова много свободно време да взема да поразгадая причинно-следствените връзки, а от работата ми с психолог знам, че е в резултат на хм, разни детски и недетски травми. Има едно интервю на д-р Габор Мате, който много харесвам. Говори за детските травми, затова да си се чувстваш недооценен, да си бил жертва на психически и/или физически тормоз, тогава има 2 механизма за справяне - зависимости и това да станеш people-pleaser. Аз си имам и двете. И въпреки че, да кажем, пушенето далеч не се спряга за нещо супер уау-лошо (поне в нашите географки ширини), то си е зависимост от всякъде и трабва да се разглежда точно по този начин и с подобен approach като про другите да се третира. Добре, хайде, няма комуни за отказали се пушачи, но аз смятам, че то затова % на пушачите, които спират завинаги не е чак толкова голям, спрямо общия брой на тези, които се опитват да спрат и не могат. До момента и аз съм в този кюп. 😆
Иначе - дишането като цяло успокоява в нервни периоди, не само при craving, това го знам, защото имам вегетативна дистония и като съм в криза, дишането става супер неравномерно, пулсът скача до небето, почвам да се потя, горе-долу така се почувствах днес като осъзнах, че съм си затрила тъпите документи. Тъй че - да, ефективно е, само че за мен лично, трябва да си го направя както трябва - да съм сама, са си затворя очите, да се съсредоточа върху дишането и да изключа целия друг мисловен процес. Може би твърде много бъркам дихателните практики с медитациите, че там имам много повече опит и трябва да се науча да ги ползвам като инструмент навсякъде, при всяко обстоятелство, но това става с повече практика.

Иначе да, 21 дни са, но мисля, че всъщност проблемът освен в нервните и стресовите моменти е нещото, което Хенриет писа и май повечето съзнателно или подсъзнателно усещаме, че ни харесва да пушим, не искаме да спираме, но понеже ТРЯБВА… Правим опити, къде успешни, къде неуспешни.

А за нервирането - ей тук вече ще трябва много сериозно да поработя със себе си, защото трябва да изкореня онази част, която е като кучето на Павлов и в момента, в който се ядосам да ми се прииска моментално цигара.
Иначе вече нямам драмата със събуждам се - веднага трябва да си запаля, ям - веднага трябва да си запаля и още ред други. Постепенно явно навиците се променят, ще споделя след още 10 дни и затова.
Олей, днес определено съм много писателски настроена, но това от опит знам, че супер много помага в трудни моменти (и абстиненции), тъй че дами - като ви се допуши - отваряйте форума и пишете 😆.

https://www.book.store.bg/p477287701/lesniat-nachin-da-sprete-pu … eto-alyn-kar.html
Това ли е новата, актуализирана книга на Алън Кар, за която говорите?

Не се отваря линка, но трябва е - Лесният начин да спрете пушенето

Мила, аз си имам травми от детството.
Физически и психически. Викаш, може да е свързано. Може.

Иначе не съм  people-pleaser. Обратното станах, гледам първо на мен да ми е добре
Не че няма да помогна, но ако ме питат и ако искам. Зависи  кой седи срещу мен.
Но друга зависимост имах към храната.
Всъщност да, ТРЯБВА  е ключовото. Трябва да бъде ИСКАМ. Да бъде лично решение, осъзнато.
Не знам защо го изгубих. Беше лесно в началото. Ще трябва да си търся пак желанието.
Тези дни с тес разбрах, че желанието ми е изчезнало и съм на ниво трябва. И това ме дразни.

Иначе аз сутрин не паля веднага. Първо пия чаша топла вода, изчаквах, хапвам си плодче, правя кафе и чак тогава.

Как сте момичета, справяте ли си?
За кратко тази тема беше доста активна и честно казано ми харесваше да прекарвам времето си с вас по някакъв начин.

Аз чакам Мила да сподели при терапевта дали и е дал някакви съвети.

Не съм писала, понеже не успях да стигна до психоложката тая седмица. Ходих да си вадя наново документите за ТЕЛК-а, за които се тръшках миналия уикенд, та се наложи да си презапиша часа и съм следващия понеделник. Поне успях да си направя всичко навреме и сега са още по-убедителни след описание на операцията да ми. Всяко зло за добро.
Иначе - не пуша, следвам си там стъпките по App-a, а като имам сериозен craving - дишам. Тия cravings, които са ми спорадични гледам да не ги мисля.
И да, с носталгия си припомням как с кеф съм си пушила на балкона, плажа и къде ли е, ама в положението, в което съм абсурд да си запаля. Сега нещо почнах и да се опитвам да се поразболявам и да подкашлям, което с разрязан корем е крайно не ОК, само мисълта какво точно може да ми се случи, ако се изкуша да пиша ме потриса.
Днес бях за малко навън и докато си чаках автобуса на една спирка, някакъв тийн си беше запалил цигара. Директно станах и се отдалечих, не искам грам дим около мен. Иначе им завиждам на хората, които си пушат, но съм много твърда. 😅
При останалите дами - как върви пушенето или отказването?

Аз още не съм. Не се тесах два дни и малко увеличих.
Но скоро ще трябва да определям дата за отказ.
Много ми писна. От мене си ми писна

За мен върви 64-тия ден без цигари.

Andonovaa, поздравления! Разкажи малко повече как се справяш с някакви cravings, ако имаш тези дни.

Елора, не се подмотвай, а си слагай дата. Нито ще става по-лесно, нито по-безболезнено, ако отлагаш. 😁

Нито по-безопасно - щом успях да си нараня яко гърлото, та чак безболезнено и без драстично увеличение минах на слим

Тука ветераните отказали за дълго време съвети нямат ли за шматки като нас, които в напрегнати ситуации посягат към цигара.
Физическата ми е лесна. Психическата ми е трудна и явно и след месеци просто посягам.

Съвети съм споделяла, че реално нямам.
Прочетох книгата на Алън Кар, насрочих дата и туй то.
Спираш ги и не се тръшкаш.
Може би това спиране (с помощта на книгата) мина милион пъти по-леко, отколкото когато ги бях спряла по волевия метод. И това също съм го споделяла.
Cravings да съм имала най-много първите няколко дни.
Разбира се, бързо ми стана ясно, че самият craving е свързан повече с навика и то как в подобна ситуация съм пушела и виждам как хора покрай мен пушат.
Пример 1: На почивка съм, лежа на шезлонг, пийвам си нещо, релаксирам и изведнъж виждам как някой от съседен шезлонг прави същото като мен и си пуши. (Както съм правела преди в същата ситуация)
Пример 2: Излизам с приятелка. Хапваме, пийваме, говорим, смеем се, тя пуши цялата вечер покрай мен. (Но така съм правела и аз в същата ситуация)
Тези неща леееекинко ме жегваха, даже не мога да кажа, че са ме дразнели, камо ли, че съм ги усещала като някакви cravings, но бързо успявах да изключа тези мисли.

П.С: Дните не ги броя аз, брои си ги приложението. Просто влязох да видя колко са, за да съм максимално пунктуална.