Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 16

Ох, колкото повече ви чета, колкото повече мисля, премислям и превъртам и моя личен опит, толкова повече се притеснявам.
Да, в момента съм много твърда, ама то съм болна реално.
Но то това няма да е вечно, все ще се пооправя. И какво обаче като имам някакъв супер критичен момент, защото и аз спирайки цигарите съм пропушвала точно в такива моменти. Как ще се справя с тези житейски ситуации?
Има ли някаква мантра, магия, знам ли, hot line за анонимни пушачи? Как вече отказалите се се справяте в тези ситуации? Ето - горе четохме, че при смърт на близък се пали пак, при други критични мигове - също, при насъбрал се стрес. Изобщо явно, че при всички ни е що годе еднакво, силен провокатор = поддаване на зависимостта с идеята, че ще си запалиш само една. Същото казват и алкохолиците. Само 1 питие. И наркоманите - само този път.
Та затова основният въпрос е как се преборва тази наркомафия? Защото има наистина супер форсмажорни ситуации, в които просто разумното ти Аз изключва…

И аз това се питам Мила.
При мен се натрупаха много неща.
Първите три месеца ми беше що годе лесно, устоявах на кризите.
Но като почина мой много добър приятел , на втория ден просто ми се появи подлудяващото желание. Ревях дни и ми се пуши, ама удържах.
Издържах и после 3 месеца, после ми се натрупаха други проблеми, малки, големи, но търпя. Почнах оттук една ми дай, след 2 седмици още една. Отидох на море, там 2-3.
И като се върнах просто на втория ден вече исках цигари и си купих. След силно ядосване.
Това от август някъде май.
Няма само една Мила. Палнеш ли, може 2 седмици да не палнеш, но повярвай червейчето си дълбае и пак ще кажеш, абе дай още една какво толкова може да стане.
Аз точно теб си мислех за теб, че може да го направиш. Като се стабилизираш да пропушиш.
Недей.
Дишай, намери си някакво друго хоби, нещо полезно ги замени.
Ох, то като ти каже някой недей, все едно ще го послушаш, ама си е така.
Ти решаваш всъщност. Това е истината. Ние си правим изборите дали да пушим, да не пушим.

И аз търся като теб тази мантра, магия в кризисни ситуация, когато ми изключва разума както викаш.
Ама тук не казват засега.
То виж сега, може да не палнеш от първото, може не и от втория проблем, може не от седмия.
На осмия обаче може да е някакъв не и толкова голям и да палнеш дори.
В интерес на истината е имало моменти ми е помагал факта, че знам как първата цигара е гадна. Но това не  винаги минава.

И въпроса е как да не използваме като отдушник и "успокоител"тия цигари.

Супер си ги написала нещата отново 😀.
Имаш много добър дар слово и смятам, че тук помагаш на много други дами със същия проблем като нас.
Другата седмица съм при моята психотерапевтка, при която не съм ходила от 100 години, но след всичко, което ми се случи, определено имам нужда, та много ми е любопитно от гледна точка на специалист какво мисли точно по въпроса с цигарите като форма на успокоение и как да се въздържам в кризисни моменти. Имам подобен опит като теб при предишни спирания, та знам какво може да ми се случи.

Благодаря за милите думи
На себе си засега не помагам, ама ако на някой помагам, това  е добре.
Никога не съм ходила на психотерапевт.
Сподели за проблема, после докладвай какъв съвет ти е дала. Много искам да знам. Да ти каже някаква техника.
Аз иначе ще се тесам
Ти пак имаш повече опит със спирането от мен, издържала си повече.
Те са глупава форма на успокоение. Не успокояват. Единствено си го мислим това заради допамина в мозъка,  който се отделя и съчетано с навика и става разрушителна бомба.
Реално те изострят нервната система.
Бая изчетох за тях как вредят. Те влияят страшно зле на цялата нервна система.
Писах ли, че като пуша си гризкам кожичките на пръстите.
А като не пуша, винаги е това, спирам да го правя след 1-2 седмици.

И аз ще ходя другата седмица на психотерапевт и мисля да подхвана точно тази тема с цигарите. Пуших/дърпах си от разни цигари откакто уж ги спрях миналия петък. Реално рекорда ми е 24 часа без никотин, след това няколко дръпки, после цяла цигара, след това ми попадна 1 вейп на мъжа ми и от него си дръпнах. Най-тъжното е че дори ембриотрансфера не ме спира и го правя скришно от всички мои близки. Приемам го хем като престъпление това, което правя, хем имам някакво вярване, че в момента ако съм стресирана повече вредя на евентуалния успех. Това е реална наркомания и едва сега си давам сметка и ми е много тежко.
Чета всеки ден групата тук, но не смея да пиша, защото си казвам, че това е тема за окуражаване, а всъщност би дръпнало някого от вас назад, ако види какво дъно съм. Просто потвърждавам, че дори 1 дръпка увеличава агонията още повече. Забелязвам, че кризата ,,искам, искам, искам” отминава за 10-Тина минути и после всичко е наред и го няма това усещане за липса, докато не дойде следващия провокиращ момент.
И така, момичета. Мила, надявам се да се възстановиш бързо и наистина да не запалиш повече. Има начин със сигурност..

Хенриет,

Ние тук сме за всякаква подкрепа и не си мисли, че си дъно. Това е много погрешно. Аз лично винаги приемам bg-mamma като един вид отдушник, мога да си споделям и много лошите неща.
Ти реално още си активен пушач, в което няма нищо чак толкова страшно и да, ембриотрансфера явно не ти е достатъчна мотивация, както на мен не ми беше 2-те черти на теста за бременност. Писах по-назад, че успях в 12 г.с. да ги спра окончателно, защото бях сключила сделка със себе си, че последната ми цигара ще е в деня на ФМ, ако всичко е наред - махам ги. Така някак успях по-плавно и безболезнено да ги спра, а и без това последните 2-3 седмици пушех по половин цигара сутрин Карелия Ултима.
Но да, след като ще ходиш и ти на психотерапевт, говори и ти по въпроса и после ще съпоставим мненията.
И това, че не става отведнъж, бързо и т.н. - то ако така ставаше, да сме ги спряли тук всички от раз и безболезнено.
Искам да споделя днешната си мисия в приложението Smoke Free:



Та, ние си събираме фасовете в торбичка за боклук на балкона, която изхвърляме на някакво определено време. Тази торбичка, разбира се, става супер гнусна, защото са фасове, пепел, но това не ме е спирало като остана без цигари посред нощ да ровя там и да допушвам угарки. Или да звъня на съседи да ми услужат като нямам. Или да излизам специално, за да си купя, независимо, че примерно този ден няма да излизам, времето е лошо, болна съм, т.н. Направо, ако се замисля за всички тъпотии, които съм правила, за да пуша, мога да изписа роман, но някак ми действа супер освобождаващо. Нещо от рода на:
“Аз съм Мила и съм пристрастена към цигарите”.
Ох, не би било лошо да има support групи “Анонимният пушач”. 😀
Та, да, аз лично супер много се радвам, че се реших да пиша отново в тази тема, а и пак казвам, че за мен bg-mamma e едно много специално място, където мога да бъда себе си.
В този ред на мисли, благодаря ви на всички, момичета, за цялата ви подкрепа 🤗!

Да, Мила, наистина бг мама е специално място. Такава сила е с информацията и опита от преживяното на всички. Няма да забравя, когато един възрастен андролог/уролог, специализиран в мъжко репродуктивно здраве ми каза, че най-големият опит и подходящите съвети ще ги получим от хората, преминали през това. Както за избор на клиника, така и за личните решения по пътя на ин витрото. Наистина беше прав, защото информацията, която получих тук е безценна.

Малко прекалих вчера със самообвиненията и позицията на жертва, но трябваше да го излея )
Сега си свалих това приложение ,,Smoke free” и ми изписа ,,честито, вие не пушите от 3 години и не знам си колко месеца”. Даже нямам спомен, че съм правила опит преди 3 години и че съм го сваляла и преди, но видях бележките, които съм си писала. Съвсем други са били подбудите тогава. Но донякъде ми помогна, защото имам вярването, че ,,аз искам да пуша и обожавам да го правя, но ТРЯБВА да спра”.

Освобождаващо е да си признаеш гадориите, да. Включвам се с последната такава - въпросният вейп, който набарах го хвърлих в кофата, след като си дръпнах няколко пъти. Направих си кафе по-късно и обратно си го взех от боклука.. ужас.

Занулих приложението и продължавам с опитите. Мисля че ако видя + резултат от трансфера ще ми повлияе. Съчетанието с това чакане на датата за теста за бременност + самообвиненията, че пуша и страхът, че няма да успея да ги спра ме дестабилизират. Но истината е, че не съм се отказала. Щом сме тук искаме да спрем и не сме се отказали.

Хенриет,

Само мога да ти кажа, че те поздравявам за всичко. Отлично те разбирам в това, че не искаш да спреш да пушиш, защото ИСКАШ, а защото ТРЯБВА. То тук е голямата трудност, но предполагам, че с всяка зависимост е така, алкохол, наркотици, хазарт…
Затова смятам, че много ясно трябва да анализираме причините, поради които сме така зависими и как да се справяме с т.нар.  cravings.
Специално за теб си мисля, че може би моят метод със спиране на цигарите, когато бях бременна може и да проработи по-добре. Сега явно не си напълно готова да спреш, намали ги до абсолютния минимум с ясното съзнание, че все още пушиш. Без обвинения. И си сложи дата. Аз писах - моята беше в деня на ФМ. Така психически ще се подготвиш. Дотогава - разгледай приложението, чети тези книги, които са препоръчани, прави си равносметки. Понякога опитите за спиране не стават от веднъж и като се провалим, склонни сме да престанем да се опитваме. Поне аз бях години наред така. Просто си казвах, че не мога да издържа и 1 ден без цигари и ще се побъркам от нерви.
Истината е, че може да се издържи и не, не е задължително да се побъркваш от нерви. Всичко е до някаква определена мотивация, но тя е индивидуална за всички. За теб ще е бъдещето бебе или здравето ти, за да си добра майка, например.
За мен - да се възстановя от операцията. За друг - просто да се отърве от зависимостта.
И да, ясно си те представям, че бъркаш в кофата за вейпа, аз също бих го направила. Но това не значи, че ние сме слаби, безволеви, а значи, че сме нарокомани, зависими. И трябва да се борим с това нещо съвсем съзнателно.
Като спреш цигарите и мине по-дълъг период от време, в който не мислиш постоянно как ти се пуши, честно казано забравяш за тях. Като бях бременна и ги спрях, ами грам не са ми липсвали. Много ме е яд, че се подхлъзнах в един стресов момент… 1 цигара, после 2… След 2 дни си купих кутия. А наистина мога да кажа, че се бях отървала.
Нагласата е супер, ама супер важна. Пожелавам ти от сърце да видиш положителен резултат, повярвай ми, тогава ще ти е много по-лесно да спреш. Но дори и да е отрицателен, това също не бива да те спира в намеренията ти. Мисли, че го правиш първо заради себе си и собственото си здраве.

И си изливай нещата, винаги, когато имаш нужда. В приложението има и някакъв support, пишем си някакви съобщения от време на време. Още не ми се е налагало да го ползвам, защото имам супер craving и съм на ръба да си запаля, но смятам да го тествам, ако не мога да се удържа. За момента успявам без много усилие, но аз си седя почти изцяло затворена вкъщи, не че тук няма цигари, де. 😅

Хенриета, напълно те разбирам.
Прочети книгата на Алън Кар.
В новата има още повече неща.
Не знам дали го пише в първата, но във втората е засегнато точно твоята ситуация.
Причините за отказ са важни.
Когато отказваме заради някой друг, го правим насила. И се използва воля.
Когато нямаме желание е по-трудно. Волята се използва, когато правиш нещо насила.
Когато желанието ти идва отвътре, заради САМАТА СЕБЕ СИ е по-лесно. Трябва да искаш да не пушиш, заради себе си, не заради майка, брат, чичо, мъж, дори и бебе.
Ти в момента възприемаш един вид отказването като жертва заради бебето.
Затова и много майки спирали цигари заради бременеене се провалят.
Напълно разбирам объркването ти иначе. Хем знаеш, че не трябва, хем ти се прави и в главата ти е каша, мъка, вина и то голяма вина и самообвинения. Това е стрес. Който може да те подлуди. А аз хич не обичам стреса. Обичам да ми е хубаво. Не обичам да прекарвам дни,седмици и месеци наред в мислене и желание за цигари.
Не съм сигурна, че има пушачи да им харесва да пушат. Това са навици. Който идва от отделяна не допамин. Фалшива нужда. Ако беше истинска нужда, след 6 месеца въздържание първата цигара щеше да е хубава, но тя е гадна.
Това е наркомания.

Ох, много моля тук бивши непушачи с повече стаж да се изкажат как са се справяли при ядосване, нерви, драми.
Мила, а поне дишането правиш ли го? Поне в тежките моменти.
Може да го направиш и като кратка медицатия. Лягаш на леглото и се съсредоточаваш върху дишането си. Вдишваш бавно, задържаш и бавно издишваш.
Тъй и тъй си седиш вкъщи

Е, критичният момент дойде 😂.
Предстои ми комисия за ТЕЛК, още април месец съм си подготвила медицинските документи, днес отивам до нас и олеле, не мога да ги намеря. Прерових всичко 2 пъти. Щях да се разрева просто. Много ми е важно, сега ще е разправия, дали ще ми извадят копия, дали ще мога да отида пак на лекар, пак плащания, ала-бала.
Пуши ми се, та две не виждам. А бях с детето и мъжа ми, хаос, къде да медитирам, къде да дишам. Не съм си запалила, но още ми се иска много. Затова ще отида след малко и ще си го направя така. Засега се удържам, но защото трябва и знам какви ще са последиците. Но от една страна, това е много за мен, тъй като аз съм супер саморазрушителна в това отношение. Отчитам голям прогрес.
Но май имам нужда да разтоваря напрежението по някакъв друг начин, чудя се дали да не отида и просто да се нарева.
Баси, не стига, че животът ми се оплеска тотално, ами и едно от малкото неща, които правех с кеф да ми е забранено. 😢
Ей сега вече се чувствам като много жалка наркоманка.

Я стига, нищо подобно. Дори напротив - огромен напредък е, както сама отбелязваш. Да не ти разправям за моята наркомания, че аз 3 до 4 си ги правя всеки ден.
А такива моменти е нормално да има. Може би наистина заместител е решението, но да е такъв, че и с деца и мъж край теб да е удобен за ползване. А на спокойствие пак си ползвай медитациите. Нещо като един герой на Удхаус, господин Саксби. Та…този образ плетеше чорапи, за да не пуши, и пушеше, за да намали плетенето

Ох, Мила,  като не пушим и в началото емоционално сме изострени. Напълно те разбирам.

Аз дишам по всяко време. Като не пушех го правех на работа докато работя дори.
Правех го като отивах на работа по пътя, като се връщам. По всяко време може да дишаш. Човек принципно диша постоянно Как ти пречи да правиш това като децата и мъжът ти са там. Имам чувството, че си  търсиш причина да не промениш нищо. Търсиш си цигарите, но разбери, че няма да стане. Трябва да промениш навиците. Да въведеш нещо ново. Обаче се опъваш.
Кога ти е комисията, че така се палиш? Утре. Едва ли. Успокой се, помисли и спокойно започни да търсиш документите.
Нали си вкъщи, можеше просто да седнеш и за 45 секунди можеше да направиш три вдишвания, три задържания и три издишвания.

Вчера ми попадна едно видео за успокояване на нервната система

https://www.facebook.com/watch/?v=1293768195033826&rdid=Wzm0tPYI6NQiJCSP

Ама не съм се ядосала, че да го пробвам

Разбира се, че дишаме постоянно, но аз това си го приемам като някакво упражение, искам да си седна сама, да си затворя очите и да го правя бавничко.
Права си, че имам някакъв resistance, но аз съм си крива по принцип и на всичко в началото казвам “Не”. После се разчупвам и за някои неща ставам съвсем “Да”.
А се паля, защото тая година стана страшен цирк с тая комисия, аз трябваше да ходя юни месец, още април си бях направила всички консултации и изследвания, а те ми се обадиха седмица преди датата, че ме отлагат… за 05-ти декември. Та цяло лято се разправям с ТЕЛК, НОИ, социалните, НАП, за да не ми спират парите (те ми ги спряха, разбра се)… И сега точно като най-накрая идва датата, аз не мога да си спомня къде точно ги прибрах.
Медицински документи има ужасно много у нас, аз съм с хронични заболявания и си пазя неща от преди 100 години. Прерових всичко, по няколко пъти, точно тези ги няма. Абсурд да ги намеря, затова просто в понеделник ще тичам да видя дали мога да си изкарам копия, ако не - пффф, нови рентгени, нови прегледи, време имам, ама дали докторката ще има свободен час? Та стрес ми е голям.
Цял следобед скърцах със зъби, накрая просто отидох в спалнята, включих app-a и си початих със съпорта, който е някакъв bot, ама все тая. Обещах, че няма да пуша 😀.
След което едно хубаво се наревах на майка ми и сега вече ни толкова съм нервирана, ще се оправя с тия документи някакси, ни ми се пуши вече така неудържимо. Да, след това си направих една серия дишания и сега съм по-добре определено.
Ще трябва наистина да го направя като ритуал, почвам да се нервирам и да ми се пуши - отивам да дишам нейде.
Просто досега чак толкова не съм усещала да не мога да се контролирам. Но има и такива дни.
Важното е, че се удържам 😀.

Дишай със съзнателна цел да те успокои.

Имаш време. Утре е неделя, започни спокойно да преглеждаш документите.
Може даже да си ги сложила там където не би трябвало да бъдат.

Естествено, че имаш resistance, то кой няма.
При теб отказването е станало малко насила. Обстоятелствата са те принудили и затова е по-трудно.
Но пък ти имаш доста повече време непушене от мен.

Какъв е този бот и ап?

App-ът е Smoke Free. A ботът е 24 часовия съпорт. Може да си чатите, да, заучени неща пише, ама малко те отклонява от идеята, че ще умреш, ако точно сега не си запалиш.
Да, ще почна съвсем съзнателно да дишам като ми се припуши, за да може да ми стане като знам ли, наистина някакъв заместител. Сега дишам просто като се сетя, по няколко пъти на ден, като част от следоперативната програма.
А за тъпите ми документи, те са нейде в нас, ние сега уикенда сме на вилата, аз иначе живея при нашите 😂… Изобщо каша.
Така или иначе 1 час ровихме из всички възможни места вкъщи и не ги намерих, тъй че няма да изскочат със сигурност. Аз съм царица на скриването на важни неща от самата себе си, та знам, че има някои предмети, които просто някак все едно ги изсмуква някоя черна дупка.
От няколко месеца периодично си търся почти чисто новите слушалки за телефона, преровила съм навсякъде - няма ги. А да не говоря за една заключалка на един прозорец. Скрих ключето някъде, където щях уж да не забравям къде, ама уви, забравих. Съответно мъжът ми заключил без да иска прозореца, така че ни може да се отвори изцяло, ни да се затвори и се наложи да идва майстор да сменя дръжката. Все още не е изскочил този ключ. Тъй че съм пределно наясно с тази битова ситуация, че имам далеч по-голям шанс да си изкарам нови документи, отколкото да намеря тези в нас. Е как да не се нервирам, особено като знам, че аз сама съм си виновна. Интересно обаче как, в момента вече като го пиша, емоцията вече не ми докарва такъв craving. Аз седя и се самонаблюдавам общо взето.
Относно по-големият ми опит - миналия път като бях бременна аз бях свикнала с идеята, че спирам да пуша, имах си много сериозна мотивация (че не искам да си тровя бебето) и честно, нямам никакъв спомен да съм имала такива желания, такива тръшкания и изобщо да са ми липсвали толкова много цигарите.
При първото ми спиране преди години (за 2-3 месеца), имах такива моменти и имах няколко fail-a - като излизах вечер по дискотеки и съответно пиех алкохол. И в един момент - изнервяне + алкохол = няколко цигари, пропуших отново.
Та тези опити очевидно са били тотален провал, щом съм тук в тази тема 😊, ама се надявам с времето да ми стане някак по-лесно.