Какво мислите за мъжете, които въпреки високи заплати не искат да похарчат нищичко за нищо, предпочитат да имат по-тежък и неприятен живот, лишават се от елементарни удоволствия в живота, само и само да спестят някой лев тук и там ? Гледате ли на тях като на добри потенциални партньори, защото показва колко могат да пестят и поне знаете, че няма да опукат парите за глупости, или виждате в това някакъв по-дълбоко вкоренен проблем, който би създал друг род проблеми?
Като съм наясно разбира се, че "елементарни удоволствия" и "неприятен живот" са субективни понятия, всеки от своята камбанария.. но все пак. Например спокойно може да дава относително малък % от заплатата си за самостоятелна квартира, но вместо това с години дели квартира с още 5 човека в кофти квартал. Или не купува никога храна освен ако не е на намаление, защото изтича срокът на годност. Ясно е, че така се събират пари за жилище, но дали след като се постингне тази цел ще продължи да е така човекът?
ПП: Има и такива дето нямат нищо спестено, защото си опукват парите до стотинката и живеят месец за месец, това е съвсем друга крайност (и тема). Ясно е, че и това не е добре, но търсим някакъв баланс в крайна сметка.