Мнение за стиснатите хора

Тъй като темата се поизмести за градския транспорт, ще споделя наскоро разиграла се случка.  Синът ми (10г) беше болен, цял ден по лекари, той така и не яде заради изследванията, пребледнял, едва се държеше на крака. Прибираме се капнали от умора, аз гушнах малкият в мен и седнах на единична седалка за майка с дете/, инвалид/възрастен, големият ми син седна до някакъв младеж на нормална двойна седалка. Беше голяма бутаница, изведнъж виждам детето право, а на седалката седнала жена около 50те. Питам го защо е станал, ами тя го била вдигнала. Питам госпожата защо е вдигнала детето ми и че няма право да го вдига от мястото му, тя не ме поглежда. Продължавам да се обяснявам, че детето ми не  седи на приоритетна седалка, предназначена за възрастен/инвалид/майка, че самото е болно в момента и едва се държи на краката си. Жената продължава да не ме поглежда, хората си мълчат, а младежът до госпожата ми се разкрещя, че съм нахална и като е болно детето ми да съм му отстъпела аз моето място. Е, аз гушкам малкия, който не спря да реве и да рита с крака и да пищи, и да придържам торбата с багажа, очевидно съм на предназначеното за мен място. Толкова безпомощна и унизена се почувствах. А всички ме гледаха злобно заради ревящото дете в скута ми. Беше кошмарно. Мразех целия свят в тоя миг и ненадейно един мъж се проближи и даде шоколадово яйце на малкия. Повече щях да се зарадвам, ако някой беше защитил правото на сина ми да седи…

Мисля, че жената е вдигнала детето, мислейки, че той е сам и не е имала куража да вдигне някой младеж.
Брат ми взе да ми философства, че жената е в правото си да седне и доброто възпитание изисквало младия да отстъпва и млад човек не бивало да сяда, ако имало правостоящи по-възрастни.
Е по тая логика, кога за бога имаш право да седнеш, като навършиш 70-80г ли?
ПП. По някое време се качи немлада жена с две патерици, някой веднага ѝ предложи място, но жената отказа да седне.

Много възпитателно е злобно отношение от възрастни към невръстни деца...чудно. Евала на традициите..

Отговарям на въпроса от първа страница. Темата сигурно вече е завила в чудни посоки, но искам да дам и друга гледна точка.
Описаното е крайност, но аз съм забелязала един критерий за по- стиснатите хора. И това са живелите в чужбина. Парите там не растат по дърветата и като млад човек е много трудно да се справиш сам. Изисква финансова култура и лишения понякога.

Тази свидливост, която е и към себе си в описаните случаи, съм я виждала в такива хора. Стиснатостта я определям като да не даваш на другите. Другото залита към аскетизъм.

На какво точно викаш заможен? Това, че някой е останал да живее в чужбина не виждам как го прави такъв. Парите никъде не растат по дърветата, но каквото ти се вижда повече може след по-високите разходи за живот да е дори по-малко. Не са толкова черно-бели нещата с чужбинските доходи.