Бръмбарите в главите ни

Тези, които пазят единичните чорапи, овдовели по вина на Чорапеното чудовище, ще разпознаят и моя бръмбар: не изхвърлям здрава половинка от щипка с пружинка. Задължително  изчаквам да се намери еш от друга счупена и ги събирам. В краен случай дори допускам различни цветове.
Не е от икономия, просто сърце не ми дава да я метна в коша!

На закачалка.

Боже, аз съм толкова разхвърляна, за мен никога не е имало значение простирането, подреждането, и аз не знам колко точно пари имам, постоянно си намирам в разни якета пари, цигари, запалки, ластици и превръзки, които явно някога съм си взела за резерва. А ластици за какво са ми като никога не си връзвам косата, не знам. Първо, смятам, че съм много грозна на опашка, второ, веднага почва да ме боли главата, дори в жегите не мога да се търпя с вързана коса.
Изключително ми е досадно да си оправям косата след като съм си я измила, но няма начин, защото иначе прилича на метла. Винаги много съжалявам, ако ме е домързяло да я суша и изправям с четката и после 2-3 дни до следващото миене съм супер крива и като се погледна в огледало, направо се потрисам. Не знам вашите коси как са, но моята ако не я направя веднага след къпане, каквото и да правя примерно на другия ден, няма ефект. Мъжът ми твърди, че и в двата случая съм много красива и се кълне, че разлика не вижда 🙄😂 Но аз нали си знам.
Също, ако си облека дреха в цвят различен от черно, бяло и синьо, не се харесвам, няма никакво значение какво ми казват другите. Харесват ми други цветове, но на мен не ми отиват (според мен). И ако съм излязла така по случайност, нямам никакво настроение и винаги си мисля, че всички ме гледат и цъкат с език и си казват “тая нормална ли е?”
Досадни са ми всякакви празноглави разговори, например имала съм колеги и колежки, които по цял ден дрънкат някакви абсолютни безмислици от сорта на днес колко е топло, вече е почти уикенд (още в понеделник), не мога да търпя. Както и да се говорят очевидни неща, които няма смисъл да бъдат изговаряни и коментирани. Може би ме мислят за темерут 😁

Ред и логика има и при моето простиране, точно както е описано по-назад. Само цветовете на щипките още не съм усвоила, но този бръмбар при мен просто липсва.

 Вече писах за някои от моите бръмбари, но имам и такива,които палят от четвърт,когато някой им дава непоискани указания .

Аз щипките по цвят не съм се сещала да съчетая,обаче като простра дрехата трябва да ми е точно прегъната,абсурд да виси от едната страна,да е накриво простряна,да не е добре изпъната. Рокли,блузи,ризи ,якета и т.н. суша задължително на закачалка,за да не личи къде са били прегънати на простора или да имат следи от щипки.
Дразни ме безпорядък, трябва да ми е подредено,за да намирам бързо онова, което ми трябва.

Аз щипките не ги съчетавам според цвета на дрехите, а простирам на всеки ред с еднакви по цвят щипки. Имам от тези простори с дебелите пръчки, пет са пръчките на моя и простирам така: да кажем, на първия ред със зелени щипки, на втория цикламени, на третия сини т. н. Интересно, че ми се изпочупиха всички сини щипки, само сините, а почти всички с други цветове са си здрави.

да се допълня,че то простирането се оказва не само при мен голям бръмбар.
Освен, че трябва да ми е подредено по вид-кърпи,тениски,калъфки и т.н,тези са отпред,бельото подредено по вид отзад ,задължително всяка дреха си е с две щипки,боднати на еднакво разстояние от краищата им. Ако се случи да не ми стига място и да трябва да простирам захващайки едната дреха за другата с обща щипка хич не ми е хубаво.

Когато ми е много тъжно си купувам ножици.Събирам ги в чашки и ми е страшно чак да ги гледам.Много ножици и ножички и продължавам!

Славка, оглави класацията 😆, много нестандартен и интересен бръмбар.

Един голям бръмбър си имам аз - ставам да ям през нощта. Лошото е, че и мъжът ми прихвана този ми навик и редовно се засичаме край хладилника. В последно време аз сякаш намалих нощните хранения - веднъж, два пъти на седмица, той пък ги увеличи и сега е като пеленаче - през 2-3 часа.

   На мен и като ми е тъжно и като ми е хубаво, все парфюми си купувам . Но май не е бръмбар, ами чист гевезелък.

Тоя бръмбар с парфюмите и аз го имам, а ако съдим по парфюмната тема, въобще не е рядък. Аз се успокоявам, че съм колекционер на парфюми. (и обувки)

Мен ме разсейват бебешки игрички на телефона. Иначе за шопинга ясно, но не го считам за бръмбар.

Аз колекционирах чорапи. Много купувах ей. Тонове, само ми се караха.
Ама поспрях, че наистина няма място. Сега купувам, но се контролирам. Ето, това лято още не съм купила нови летни чорапки.
И химикалки купувам всеки месец.
Няколко вида, които си харесвам. Да ми пасва, да ми пише тънко, абе имам си чалъм. Даже ако не е хубава, пиша грозно. Не че не мога да пиша грозно с моите си, мога.
И запалки купувах много, вече спрях.

Ти поне купуваш по много, но такива за левчета и стотинки. Аз за това лято си купих 5 чифта сандали, при условие, че от минали години имам поне 8. Едните ги обух, другите не знам кога ще им дойде времето.
Обаче пак съм навряна в сайтове за обувки и зяпам сандали...