Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият първи модул на НВО успешно.

Някои неща се разбират, други се зубрят (трябва да се запаметят), не може само едното.

Динчо, никога не поправяме малкото дете. Ако детето казва "дай уда", ти му казваш "ето вода, мамо". А не му казваш "ще ти дам, когато кажеш "вода"". И няма възрастен човек, който да е запаметил думата неправилно.
Същото важи и за глаголните времена, в началото децата говорят без предлози, не съгласуват по род и число.

Същите правила важат и за чуждия език. Колкото повече говорят децата, толкова по-добри стават. Няма вариант да се автоматизира грешно някоя конструкция, защото неминуемо я чуваш правилно от отсрещната страна. Най-важната стъпка е да се говори, правилното глаголно време и произношение са много след това.

Съгласна. Но най-полезното нещо, което се зубри са думите и правилата в чуждите езици. Защото те имат приложение, ако човекът ползва езика. Стихотворенията с времето се забравят, факти и години от историята - също, както и някои формули и задачи от математика, физика, химия, които не използваме професионално или ежедневно и, които при нужда можем лесно да намерим... Но урокът по история не е само назубрени дати и имена, нали? За да е усвоен, то трябва да се разберат причините и връзките.
Детето, което трябва да запамети за 1-2 дни 20 неправилни глагола и 49 столици (примерно) може да е с дислексия или лоша работна памет като моето дете. Тогава този подход се обезсмисля. Аз бих насочила усилията му към чуждия език, но пък на него може да му трябва оценката по география като балообразуваща след 7 клас. Не всяко дете разчита на 80+ точки на НВО и отлични оценки. За тези, които не са отличници всяка точка може да е фатална, също както за отличниците в София за някои училища бал 480 може да те остави извън класиране. Но пък знанието на всички столици не е най-важното нещо, нали?

Защо намесваш дете с дислексия? Програмата е съобразена с масата, не с децата с отклонения.
Иначе се сещам за таблицата на Менделеев. Ако човек е схванал принципите в нея и умее да я чете тя може да му разкаже много неща, които не е нужно да помни. Но все пак трябва да запомни имената и обозначенията на стотина елементи, както и кое от другите неща в квадратчето какво значи. Трябва да знае и какво значи понятията, които може да прочете от таблицата.

Кети В, "ето вода, мамо" за мен също е вид поправяне. Ти произнасяш думата правилно. До каква възраст важи тази теория за говоренето.
Аз имах съученичка, чиято майка беше рускиня и в тях се говореше само на руски. Баща й беше доста строг и един ден тя каза "Баща ми ще ми прави забележки за оценки, като той повече от 20 години живее с майка ми и бърка падежите." На моя въпрос "А вие поправяте ли го" отговорът беше "Не, не ни се занимава". Този човек след 20 години слушане и говорене не беше усвоил правилно падежите.

Защото в масовото училище се обучават и децата с дислексия, дисграфия, дискалкулия. И те съвсем не са малко, нито са интелектуално ощетени. Те учат това, което и децата без дислексия учат, учат го при същите учители, по същите учебници и се борят за същите училища, за които и другите се борят. А програмата и учебниците са съставени на база слабите им страни, а не силните им. Дори учебниците като формат са срещу тях - бяла бляскава хартия, която затруднява четенето, раздробена и разхвърляна информация, шарения, която разсейва и обърква...
Затова трябва да учим децата да четат историческите и географските карти и как да използват периодичната система. Трябва да ги учим да анализират и да правят изводи, да преразказват. И това не става с 1-2-3 урока на срок. Това е дълъг, бавен, методичен процес.
Когато говорим за проблемите в образованието не трябва да изключваме, че в системата на българското образование учат:
- деца с добър интелектуален потенциал и с подкрепящи родители
- деца с добър потенциал, но от семейства с нисък образователен ценз, непълни семейства, бедни семейства
- деца с ограничени възможности, но подкрепящи родители
- деца с ограничени възможности и без подкрепящи родители
- деца, настанени в институция / лишени от родителска грижа
- деца с обучителни затруднения като дислексия, дисграфия, дискалкулия, хиперактивност, високо функциониращ или атипичен аутизъм и т.н.
- деца, чийто майчин език не е български, но живеят в голям град
- деца, чийто майчин език не е български и живеят в малко населено място, където използват български само в училище
- деца от гетото
- деца в областен град
- деца в малък град
- деца в селата
На теория всички имат равен достъп до образование, но нямат равен старт, нямат еднакви възможности и достъп до подкрепа.

Животът не е справедлив. Факт!

Ми нямат, такъв е животът.  И пак да кажа - ощетени са не само децата с проблеми, но и децата с голям потенциал. На едните им е трудно, на другите им е скучно и им се струва, че тъпчат на едно място. Но няма как да е различно в една реална система. Тя е насочена към масата, а изоставащите и избързващите се налага да се спасяват самостоятелно.

Животът е несправедлив понякога,но пък има и разделение на труда...

Така е, но точно масовите резултати са сравнително ниски и незадоволителни. Добрият работник също трябва да има добро образование в професията си. И придобити знания и умения. В противен случай го лъжат.

Динчо, не мисля, че има възрастова граница.
В проговарянето, без значение дали майчин език или чужд, трябва да се премине през всички стъпки. Точно както във физическото развитие - дете не може да проходи, ако първо не се е научило да седи, така и в чуждия език - никой няма да съгласува глаголното време, ако преди това не може да каже поне пет изречения сам. И няма значение на колко години е.

Да кажеш думата правилно, не е точно поправяне. Ако говориш с чужденец и той ти говори на развален български, ти си казваш думите правилно, но не го поправяш.

Има. От една страна, защото децата нямат знания. Но от друга може би, защото нивото е по-високо, отколкото е нужно за масите. А това е така, защото същото НВО е и състезание, на което трябва да премерят сили най-добрите. Това е все едно на една и съща стена за спортно катерене да пускаме и шампиони, и начинаещи. Тогава има следните варианти:
- много лесна стена, подходяща за начинаещите, но 100% от шампионите стигат върха и не може да се каже кой е по-добър.
- много трудна стена, която добре разслоява шампионите, но начинаещите падат на третия метър и това се отчита като провал.
- някакъв измъчен опит да се комбинират лесно и трудно, от което обаче страдат и двете групи. А е толкова просто - две различни стени с различна трудност.

В рамките на сегашния формат би следвало масата ученици да могат да се справят на ниво 60-70 точки. Това ще значи, че са достатъчно грамотни и, че могат да преразкажат текст. Българската граматика е трудна, но нали се стремим към грамотни хора? Въпросът е количеството допускани грешки да не е прекалено много. Относно математиката средно ниво 35 точки е прекалено малко. 50-60 звучи доста по-добре. Втори модул спокойно може да предложи по-висока степен на трудност и да отсее учениците за елитните гимназии. Не е нужно всички да решават успешно задачите от втори модул, достатъчно е да могат да се справят с първи. По БЕЛ обаче всички трябва да могат поне да преразкажат текст. Това е ниска топка, нали все пак трябва да си разказват и уроците, и да отговарят на отворени въпроси в гимназията, и да правят коментари по даден въпрос.
Не е въпросът и непрекъснато да се сваля летвата в тестовете, а да премисли какво учат, какво искаме да знае средно статистическия ученик и тестовете да са съобразени с това. Нито всички ще станат филолози, нито всички ще станат математици.

Имаше опити миналата година точно за това, обаче е остана глас в пустиня. Дори тук имаше изказвания, че така щял да се ограничи достъпа на деца от "обикновени" училища в МГ.

Кети В, в примера, който дадох, мъжът общуваше вкъщи с родноговарящи, говореше с тях на този език ежедневно, но така и не научи падежите . Ако непознат човек ми говори на развален български, няма да го поправям. Детето си съм поправяла, когато е казвал нещо грешно.