Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият първи модул на НВО успешно.

Пусни си "Стани богат" и ще видиш хора с претенции и самочувствието да застанат на стола там какви дупки имат в определени области на общата си култура. Всеки си има бели петна, хайде който е безгрешен пръв да хвърли камък

Сега се сещам за нещо, което забелязах в миналото си при общуването със западните колеги и партньори - ние (моето поколение) имахме широка обща култура, но те имаха тясна специализация. И хич не им пречеше, че нямат тази широка обща култура. Съвсем добре си напредваха в кариерата (и доходите) и със специфичните знания.
Даже и в специалните знания имаше разлика - ние знаехме в дълбочина теорията и математическите модели за автоматизацията, електротехниката и двигателите, а те знаеха как да програмират контролери (един пример само).  Ха познайте кое е по-полезно и кое изобщо не влиза в употреба в живота

Мнозинството учи, преписва или се справя по друг начин, за да извлече максимална изгода. Малцина учат за удоволствие.

Само като прочета, че според някоя майка "това никога няма да му потрябва, за какво го учи" и се убеждавам, че родителите понякога са сериозно препятствие пред образованието на децата си.
Наистина ли на зрели хора не е ясно, че знанията в училище обикновено са ценни не като запаметяване на информация, а като способност за обработване на информация, създаване на логически връзки и асоциации и т.н.?
Коментираше се Химията. И по мое време учебното съдържание беше доста натоварено (предполагам и сега е така). Цяла година се занимавахме с органична химия. На колко души ще им е необходимо да знаят формулата дори само на метана? На почти никого. А ние дълбаехме мнооого отвъд нея, тя сама по себе си не стигаше и за тройка. Да, но след няколко месеца дълбаене стигнахме до упражнения, в които вече можехме да прогнозираме кое е следващото съединение от съответната група, как ще изглежда формулата му, какви свойства ще има, в какви химични реакции ще участва и т.н.Та това е пример как на база конкретни знания започваш да хващаш закономерности, да формулираш обосновани хипотези, да правиш прогнози в рамките на аксиоматична система, т.е. чудесна гимнастика на мисълта. Въпросът дали сега помня как схематично се представя молекулата на пропан-бутана е ирелевантен. Очевидно е, че ако не съм химик, отдавна съм я забравила, но чисто логическите умения за разсъждение, забелязване на зависимости и връзки няма как да изчезнат и са ми били от полза в това, което съм следвала.
Ако съветваме децата си да не учат това или онова, защото "няма да им трябва", ги лишаваме от парчета от пъзела и те постепенно губят идея за общата картина, за причинно-следствените връзки и ученето наистина се обезсмисля. Когато са ми попадали разни "неразбираеми" учебници от сферата, в която съм компетентна, винаги съм се убеждавала, че причината някои неща да изглеждат сложни е точно в орязване на материала - пропускат се факти и обяснения, уж за да се облекчат децата. А всъщност те са ключови за изграждане на логическите мостове. Няма ли ги тях, няма и разбиране и остава само наизустяване.

Принципно си права, но има разлика дали се учи концепцията или се задълбава в детайли. А ако човек не знае концепцията, детайлите висят и се забравят. И обратното - ако се схваща идеята, тя е като скелет, на който после лесно се закачат детайлите.
Аз съм забравила доста детайли по физика, химия, математика, но още помня концепциите. И това именно е образование.

Дами, "общата култура" е термин на Френската образователна система и въобще не означава да знаеш от всичко по малко - 25 столици, 20 глагола, да рецитираш 20 стихотворения...
Значи, аз стигам до извода, че въпросът ми за гражданското образование е важен, защото точно то дава значението на тези термини. И тогава няма "всеки сам си преценя"... какво е това култура.

Първоначалното изграждане на концепцията изисква някакво количество детайли, иначе няма как да стане.
Тук важна е и ролята на учителите, които трябва да поставят акцентите на правилните места. Има си такива, които се заяждат за дреболии, но това е част от живота. И в университета, и в работата си можеш да срещнеш такива типажи и няма лошо още от училище да се научиш как да се справяш.
Но ми се струва, че много често проблемът не е в нагласата на учителя, а в армия от вечно недоволни родители, които почват да протестират още при първите уроци, които им се сторят трудни/ ненужни и т.н. А тези уроци могат да са части от пъзела и без тях да не може да се стигне до изграждането на концепция. Което без основа от конкретни знания (сами по себе си избледняващи с времето) не се постига.

Да, не може без БАЗОВИТЕ знания (досега защитавам тази теза), но под "детайли" разбирам друго, а именно прекаленото забиване в тънкости и подробности. 

Първите неща от физика и химия се поднасят в трети - четвърти клас от класния ръководител.
Крайно време е да има ясна концепция какво трябва да се учи в начален курс, какво е целта на този етап на образование и какви учители са нужни за качественото преподаване. Щото и аз мога да назубря урок по ЧП в трети клас, но не мога да го обясня на учениците по начин, по който може да го направи учител по предмета, който хем е специалист в областта си, хем може да слезе на ниво 9-10 годишни деца. И да не се вземат в някои училища часовете по ФВС или музика като часове по БЕЛ и математика.
На мен химията и физиката си ми останаха непонятни. Не е моето това или не съм случила на човек, който да ми го сведе разбираемо за мен. Или пък мозъкът ми не възприема тази информация. Защото едно е да запаметиш нещо, друго е да го разбереш и приложиш.
Сега в седмокласната тема не се набляга основно на БЕЛ и математика, а другото остава на заден план, защото поне в темата за 90% от децата балообразуващи ще са именно мат и БЕЛ? А като се изпусне основата на химията и физиката после в гимназията какво ще разберат? Не е ли по-добре в седми клас да има повече часове по БЕЛ и математика вместо толкова часове за биология, физика и химия? Трагедия ли ще е тяхното изучаване да се изтегли в 9-11 клас?
Когато говорим за образование  трябва да имаме предвид, че в училище влизат да учат най-различни деца и те на финала дори и при един учител ще имат различни резултати. Някога е имало класически гимназии и лицеи. Не пречи и днес да се въведат, ако има интерес към задълбаването в науките, ще има интерес и към тях. Аз не съм против и другото - децата в ПГ да задълбават по предметите, които са пряко свързани с професията им и са нужни за професионалното им образование, без значение дали става въпрос за химия и биология за някоя гимназия по обществено хранене или хранително-вкусова промишленост, козметика и т.н; математика, физика и география за геодезия например или рисуване и ИТ за графичен дизайн. Да, те си имат специалните предмети, но трябва ли да учат целия обем общообразователни предмети, който се учи в ЕГ например?

Така мислиш ти. Но има деца с интереси точно във физиката, химията, биологията. Редно ли е да бъдат лишени от тях в седми клас? Още повече, че някои от тях отиват в училища точно с такъв профил.

Нищо от това. Просто някои хора започнаха да обиждат, що за 13- годишно е, че да не знае столиците?

Хммм.....къде ги видя тези обиди?

Да не би да е твоя интерпретация?

Е, от други потребители, не от Вас.

Понеже чета темата и не помня подобни обиди....
Имаше пост, че всъщност столиците и глаголите не са особено голям обем за учене от седмокласник през уикенда, което си е точно така и в никакъв случай не е обидно.

Направо се изненадвам, това да не се учи , онова да не се учи.
Ми то до 7 клас са базови умения. Нищо сложно, непонятно и нищо което да затруднява средно статистическо дете.
Проблема е, че децата станаха глезени а родителите претенциозни.
В темата за 5 клас една майка обясняваше как ако домашното отнема повече от час то било много. Ще говори с учителката.
Изобщо не си дава сметка, че детето най-вероятно до 4 клас е било целодневно. Че няма знания и умения да учи само. Че може нещо да не е разбрало и може едно домашно за 30 минути на него да му отнеме 2 часа.
Пък после що не се справяли в 7 клас.

Значи ... аз не съм попадала на учебник, който да започва дадена тема с опитно, емпирично знание. След това да обобщи това знание и да стигне до понятието (концепта), формулата, теоремата, закон. Това е т.нар. индуктивен метод на познание, който си има правила. А за учители ... познавам един такъв учител по физика. В общия случай се тръгва от закона, който може и да се илюстрира с конкретен опит (дедуктивен метод на мислене).
А базови, т.е. устойчиви знания са знанията за всеобщия случай, за понятията, законите.
Според мен, да запомниш 40 столици наведнъж е невъзможно усилие, особено в съчетание с другите две задачи. Лаурентин, доказано е експериментално и то през 1959 г. В експеримента задават на участващите за запомняне на 3 букви - B, H, C. Веднага след това задачата е да броят в обратен ред през три, започвайки от случайно подбрано число. След малко броенето се прекратява  и се задава въпросът: "Кои бяха буквите?" Резултатът - никой не може да възпроизведе буквите. Оказва се, че паметта изтрива събитията, които непосредствено предхождат по време самото въздействие. Това е т.нар. кратковременна памет, при която обемът  на запомненото се движи в границите на 7 плюс/минус 2 единици. При условие, че от 40 столици учителят подбира за твоето дете 7 броя и оценява според броя на запомнените от 2 до 6, означава, че проверява и оценява паметта му. Което не може да бъде цел на образованието по география и икономика. В дълговременната памет се съхранява жизнения опит на детето, неговата история. Така че... ако детето не е било във Вадуц, не е гледало поне филмче за него, ако няма някаква история, с която да го запомни,..няма да стане.
Мдаам, и не става за продавачка, да ти кажа.