Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият първи модул на НВО успешно.

Bonikova, аз съм една от най-недобрите майки, които познавам 😄 А детето ми го мързи, та две не вижда. Точно това се опитвам да обясня - че за тези неща НЕ обвинявам системата. Това са си личностни и семейни особености, никой не ни е виновен за тях. А това, че повечето деца над 10-годишна възраст прекарват 60-70-80 процента от свободното си време пред екрана, е абсолютен факт. Но не само самото време е проблем, а това, че много се влияят от малоумщините, които гледат, попиват от речника на говорещия, който в повечето случаи е ниво 1 клас.
Но не твърдя, че това е единствения проблем. Казвам просто, че е една огромна част, може би половината.

То примера ти е много хубав, ама хайде сега да помислим колко голяма част от родителите могат да си позволят децата им да посещават частно учлище.

Освен това, все пак, всички ние плащаме данъци и е редно да получаваме накакъв продукт за тия данъци. Истината е, че българското образование се съсипва целенасочено. И ако в семесйтвото то не е ценност, забрави... Проблемът е, че за все по-малко семейства то е ценност. И твърдо не са само електронните устройства основното зло, а фактът, че самите родители са сякаш абдикирали от това да бъдат истински родители. И очакват друг да им свърши работата, ей това е. Учителите от своя страна (не всички, все още има и Учители), гледат да минат по-леко, да се снишат, ако трябва и по-висока оценка да напишат, за да не се карат и ей го какво е положението.

Колкото до супер майките - далеч не съм такава, нито пък децата ми са гениални. Но когато видях, че има опасност да изпусна положението, просто се намесих. Доволна съм от постигнатото, децата ми също.

slanchezara  абсолютно съм съгласна с твоя пост.

Редно е да получаваме качество, но е факт че не го получаваме.
Вярно е, че българското образование се съсипва целенасочено. И още по вярно е, че самите родители са сякаш абдикирали от това да бъдат истински родители и очакват друг да им свърши работата.

Когато човек търси проблема навън (учители, училище, системата, МОН), обикновено не води до нищо добро за самия него. Със сигурност системата не е идеална, но като няма кой да реши проблема, всеки си решава за детето си. Нагледах се на подобни примери до 4 клас - родители ходят, разправят се с класната, с директора, заплашват и пускат някакви жалби, защото златото не е оценено добре, някой му виновен, някой го разсеял, някой го спънал, някой нещо си....и затова той/тя не се представил добре. Еди си кой е виновен, но не и златото.

Факт е, че повечето деца ги мързи, вкл. и отличниците. То и нас като възрастни ни мързи за някои неща, та какво остава за тийнове......
Електронните устройства са интересни, забавни, не като уроците. То и за нас важи това. Повечето сме по компютрите или телефоните почти постоянно.
Но, докато ние сме възрастни и можем да си подредим приоритетите, за децата това е трудно/невъзможно. Тогава трябва да се намеси родител.

Не споделям тази гледна точка, защото правя разлика между преподаване на нов материал в клас и упражняване и затвърждаване у дома. Първото е работа на специалиста педагог, но второто съвсем спокойно се върши от родителите. И даже по-добре от професионалист, който ще действа по калъп, защото родителят си познава детето като силни и слаби страни, характер, как внимава, как запаметява... И това обучение започва още в първи клас с въвеждане на режим на учене и почивка, създаване на чувство за отговорност и тестване на различни прийоми.

Вече ако за семейството (от там и за детето) образованието не е ценност няма работещо решение.

От първи до четвърти клас повечето деца ходят на занималня - излизат сутрин в 7-7.30 часа и се прибират вечер към 6-6.30 часа. След което трябва да вечерят, да се измият и да лягат да спят. За тях затвърждаването на знанията и самоподготовката се случват в занималнята.

Лейди Рамкин, съвсем друго имах предвид под това родителите да се интересуват, но Черна станция и Soul Free вече са написали и моето мнение.

Мама Ру, преди много години, когато трябваше да бъде 1 клас, моите родители ме записаха в едно сравнително далечно училище, защото там имаше задължително занималня, а нямаше кой да ме гледа. Тази занималня от първи до трети клас ме научи как се учат уроците. Учебните часове започваха в 8 часа и приключваха във 12 или 12.30. После ни поемаше учителят от занималнята, пак само нашия си клас. Водеше ни на обяд в стола, после малко игра и в 14 започнахме да преговаряме взетото през деня и да си пишем домашните, но бяха учебни часове, същите като сутринта. В четвърти клас вече нямаше занималня, но аз си бях тренирана. Прибирам се, обядвам, почивка малко и сядам да уча. А и в първи клас учехме само на руски. Български започнахме да учим във втори клас.

В моето училище имаше занималня само една за три класа (към 100 деца). Тези, които ходеха казваха, че е лудница, никой не слуша учителя и не може да се учи. Майка ми мина на 4 часа, защото живеехме в къща с двор и се топлехме с нафтова печка. Да има кой да разрива и пали печката, майка мина на 4 часа спрямо моите смени, но ми е висяла на главата само в първи клас докато ми създаде навик. И ако нещо не й хареса - къса листи и ме кара да преписвам.

Нямам идея на каква възраст си, но от моите 40+ години ще кажа, че нещата към днешна дата са съвсем различни.
Голям брои деца трудно задържат за дълго време вниманието си. Повечето от тях от две годишни гелдат телевизия и телефон. Свикнали са всичко което привлича вниманието им да се сменя бързо и да се движи. Такива са и възките им в мозъка. Учителката нито подскача, нито се сменя атрактивно. И ако аз в края на първи клас съм успявала да седя на едно място почти час, малкото ми дете трудно докарваше до 20 минути. Само че аз гледах телевизия в събота и Пинко розовата пантера в неделя.
Децата ни имат много повече информация от нас. И ако за мен във втори клас устройството на тялото беше истински фурор, на същата възраст детето ми отдавана знаеше кой орган за какво служи та учителката нямаше как да го заинтригува.

Няма как да сравняваме отминали времена (и мен понякога ме гони носталгията)
Та създаването на навика и сега би трябвало да се случва у дома, само че отнема много повече време.

Хоуп, набор 72 съм. И двете ми деца минаха през занималня, но с различни учителки, а и самите те са много различни. Голямото и до сега има нужда от помощ, не е самостоятелно, но е ис обучителни затруденния. Малкото е супер самостоятелно и справящо се, завърши втори клас. Нея я спрях в трети клас, когато условията в занималнята се промениха. Той едва изкара първи клас на занималня и заплаши, че и ако втори го запиша няма да ходи на училище. В занималнята при него беше и шумно, и прашно и досадно. Дете, което се справя, но и не желае и грам допълнително усилие да положи и беше бесен на заместнички, което го караха да трие и преписва, ако не им хареса, едната не го беше пуснала да си купи храна до 15ч, виждайки, че няма нито кетъринг, нито от вкъщи (проблемно хранене имахме на вариант сам да си купува каквото реши, за да не стои гладен). С парите оправя от преди първи клас - цени, ресто - няма грешка. Давали му допълнително, за да не стои без работа, защото на фона на останалите нямаше какво толкова да пише - успявал е да направи почти всичко в час... В резултат получих едно изключително изнервено дете на ръба да намрази училището. И да, у дома може и да скучае, може и да играе на телефона, това си е негово решение. Целият втори клас сам си правеше график, сядал е да си пише сам, без подканяне, при необходимост от проверка на стихотворение или нещо е ходил да чете и декламира на баба си, докато аз съм на работа... Стегнат, отговорен към това, което трябва да свърши и икономичен откъм усилия на този етап. Изобщо не му е нужна занималнята. И все пак, децата са различни и нуждите им са различни.

Динчо, ти разказваш, че в училище са те научили как да учиш, а споделяш мнението, че вкъщи трябва да се погрижат да свикнеш да усвояваш училищния материал.  Тоест, личният ти опит противоречи на убеждението ти?

Не, не противоречи... Моето дете е моя грижа на първо място..не бих разчитала  на никого за това.
Отговорих на Мама Ру за занималнята.

Темата е за училището и резултатите от НВО и ДЗИ. И защо децата и учителите са все по-натоварени и прекарват все повече време в клас, а резултатите от изпитите са все по-слаби? По мое време имахме по 5 или 6 часа на ден и в малките класове много малко деца ходеха на занималня. Сега учениците имат по 7, че и по 8 часа на ден и масово ходят на занималня. На учителите им е трудно, защото трябва да преподават непрекъснато нови уроци, без да има време за затвърждаване, особено последните часове при малките деца, и отделно са затрупани с попълване на документи, подготовка вкъщи и повишаване на своята квалификация.

Светът стана друг и се появиха нови предмети в добавка към някогашните. Освен това някога всички знаехме, че след училище вкъщи се учи и се пишат домашни и това беше неоспорима истина. Днес родителите искат всичко да става в училище. Също така някога първият час почваше в 7:30, а сега някъде и в 9:00, защото на децата ранното ставане им било проблем.

Да не забравяме дисциплината. По мое време, влезеше ли учителят в стаята, ученическите гласове спираха. Сега моето дете, което е в най-елитното училище на града, ми разказва други неща. Учителите също се оплакват, че поне половината час заминава в разправии за тишина.