Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият първи модул на НВО успешно.

"Уволнете учителите! Те са излишни! Аз съм учител и го казвам. Казвам го, защото трябва да ме уволните. Защото цяла година разправям на учениците си, как, ако не седнат да си научат нещата, ще ги оставя на изпити. А какво стана?
Напук на дългия списък с по 6-7 двойки по моя предмет, смело написах необходимия брой оценки, за да закръгля до заветното „3“ за втория срок. И това беше за всички ученици от всички класове, които бяха заплашени от повтаряне.
Обаче си научих урока от миналата година. Когато оставих на изпити сума ти и народ. Е, спуках се да пиша документация. Освен това беше голямата стъкмистика. Защото имах неявили се ученици, а трябваше да оправяме бройките за класовете на есен. Даже на единия ученик, който беше тотално неграмотен и се бях зарекъл, че няма да го пусна и да му дам диплома, в крайна сметка му я връчих.
Обаче какво стана всъщност. Целият учителски колектив, който в края на предишната учебна година се кълнеше, че няма да го пусне съответния ученик, започна да пее друга песен.
Полека-полека всички скалъпиха нещата така, че той да има тройка на изпита. Комисията се подписа. И по моя предмет се случи същото. А ученикът все още не беше стъпвал в училище. И така и си получи дипломата.
Опитвайки се да си върша работата, се оказа, че е невъзможно. Материално отговорното лице (МОЛ) на училището, наречено директор, дойде и каза, че трябва да се оправят нещата. Е, оправихме ги. Неграмотните ученици след „усилено учене цяло лято“ се ограмотиха и успешно продължиха в следващата образователна степен. Успешно взеха тежките си изпити, даже и без да присъстват на тях.
Образователната система кипеше от трескава подготовка за следващата учебна година. С размах се обработваше документацията, за да може при евентуална проверка от инспектората в началото на учебната година всичко да е наред. Когато инспекторите дойдоха пак, те целенасочено търсеха добри резултати и ги намериха. За пореден път дори не посетиха нито една класна стая. Защото документацията беше наред.
Защото документацията е важна. Тя е всичко. В докладите на инспекторатите много често ще срещнете коментари от сорта, че ниските резултати са причинени от социалната среда извън училище или пък от проблемни деца. Но не и от образователната система. Защото системата работи, та чак пушек се вдига. Документация, документация, документация… Изрядна, изрядна, та чак толкова е изпъната, че даже не се и запитваш дали има някаква връзка с реалността.
Е, няма, защото миналата година видях великолепно облечен млад човек на около 19, който ме помоли за помощ, защото не можеше да се справи с електронното табло с услуги, от което трябваше да получи своя номер за обслужване. Защото можеше да чете, но не можеше да осмисли написаното. И да, говорим за българче, защото някой ще опонира, че това е бил човек от малцинствата. Е, това е грамотният млад човек. Майка му и баща му дават своя принос към годишния БВП на държавата. А неграмотният млад човек получава дипломата си, въпреки че често дори не може да чете, нито дори да събира. И пак е по-грамотен от майка си и баща си, които пък дългогодишно ползват от БВП-то на същата държава.
Защото на държавата така ѝ е изгодно. Издава закони и плаща пари, за да изкарва неграмотни хора, които са неспособни да правят абсолютно нищо полезно, освен да ползват смартфоните си, да се „тагват“ във Фейсбук и да харчат парите на родителите си. И това се случва с любезното участие на делегирания бюджет и закона, позволяващ на учениците от първи, втори, трети и четвърти клас да преминават в следващия клас, без да са изобщо грамотни. После щафетата поема делегираният бюджет. Всички сме го чували, но никой не знае как изглежда и защо е толкова актуален.
Делегираният бюджет е все едно да развъждаш пиленца и като направят 2-3 месеца, да ги продадеш на пазара. Пиленцата на всяка цена трябва да бъдат гледани качествено и да не се допусне загубата на нито едно, защото е важна бройката. Както е важна бройката и в университетите, които вече приемат и с 2, че и даже на изпити по време на семестър минаваш само с присъствие (справка – един известен български университет от недалечната изминала седмица). Но бройката в българското училище вече придобива нови измерения. Тя е движещата сила на образователната система. Всеки ученик дава на бюджета на училището си сума от порядъка на 900-1500 лв. Това означава, че никое училище няма да изключи ученик за нищо на света, защото това е все едно да си намалиш печалбата. А оцеляването на други училища зависи от бройката на учениците.
Но да се върна на предложението си за собственото ми уволнение. Искам добре да го обоснова, защо е нужно. Но не само моето, а и на всички учители.
Защото българският учител вече е ненужен. Той товари системата с присъствието си. Защото е поставен в ситуация „цуг-цванг“. Или казано на разговорен език – каквото и да направи, все е грешно. Ако учителят си върши съвестно работата – пише нужните оценки, води коректно дневника с присъствия и отсъствия, ще се получи ситуация, в която огромен брой ученици ще отпадат от училище. А това е вредно за делегирания бюджет. И съответно за финансовото състояние на българското училище.
Българският учител е принуден да търпи подигравките и униженията от учениците си. Много родители са обяснили на децата си ролята на българския ученик в българското училище. Резултатът е хиперарогантно поведение в училище. Ако не дай си боже някой учител дръзне да се опълчи на такъв ученик, следва тормоз от директора, родители, медии и колеги. Защото пиленцата са важни.
Българският учител е принуден да търпи унижение и от директора си. Без значение какво и как работи, когато директорът (МОЛ) каже – нещата трябва да се случат. И понеже не ми се спори с радиото, тази година бях от послушните учители. Спестих си унизителни разговори с МОЛ-а. Но мои колеги нямаха моята съобразителност. Емоцията, която учител изпитва, когато вижда как МОЛ-ът на училището вписва собственоръчно оценки на ученици по неговия предмет, е неповторима. Или пък, когато си привикан, за да бъдеш „обработван“ в дирекцията, защото родителите на съответен ученик са „важни клечки“. Или пък, когато разбереш, че квесторите са подсказвали на учениците ти и затова те са изкарали повече точки от свои съученици, които са оставени да си правят изпита според правилата.
Уволнете ги тия учители! Защото истинските виновници, които трябва да си отидат, нямат нито морала, нито интереса да си тръгнат. Затова уволнете учителите! И мен."

"Уволнете учителите! Те са излишни! Аз съм учител и го казвам. Казвам го, защото трябва да ме уволните. Защото цяла година разправям на учениците си, как, ако не седнат да си научат нещата, ще ги оставя на изпити. А какво стана?
Напук на дългия списък с по 6-7 двойки по моя предмет, смело написах необходимия брой оценки, за да закръгля до заветното „3“ за втория срок. И това беше за всички ученици от всички класове, които бяха заплашени от повтаряне.
Обаче си научих урока от миналата година. Когато оставих на изпити сума ти и народ. Е, спуках се да пиша документация. Освен това беше голямата стъкмистика. Защото имах неявили се ученици, а трябваше да оправяме бройките за класовете на есен. Даже на единия ученик, който беше тотално неграмотен и се бях зарекъл, че няма да го пусна и да му дам диплома, в крайна сметка му я връчих.
Обаче какво стана всъщност. Целият учителски колектив, който в края на предишната учебна година се кълнеше, че няма да го пусне съответния ученик, започна да пее друга песен.
Полека-полека всички скалъпиха нещата така, че той да има тройка на изпита. Комисията се подписа. И по моя предмет се случи същото. А ученикът все още не беше стъпвал в училище. И така и си получи дипломата.
Опитвайки се да си върша работата, се оказа, че е невъзможно. Материално отговорното лице (МОЛ) на училището, наречено директор, дойде и каза, че трябва да се оправят нещата. Е, оправихме ги. Неграмотните ученици след „усилено учене цяло лято“ се ограмотиха и успешно продължиха в следващата образователна степен. Успешно взеха тежките си изпити, даже и без да присъстват на тях.
Образователната система кипеше от трескава подготовка за следващата учебна година. С размах се обработваше документацията, за да може при евентуална проверка от инспектората в началото на учебната година всичко да е наред. Когато инспекторите дойдоха пак, те целенасочено търсеха добри резултати и ги намериха. За пореден път дори не посетиха нито една класна стая. Защото документацията беше наред.
Защото документацията е важна. Тя е всичко. В докладите на инспекторатите много често ще срещнете коментари от сорта, че ниските резултати са причинени от социалната среда извън училище или пък от проблемни деца. Но не и от образователната система. Защото системата работи, та чак пушек се вдига. Документация, документация, документация… Изрядна, изрядна, та чак толкова е изпъната, че даже не се и запитваш дали има някаква връзка с реалността.
Е, няма, защото миналата година видях великолепно облечен млад човек на около 19, който ме помоли за помощ, защото не можеше да се справи с електронното табло с услуги, от което трябваше да получи своя номер за обслужване. Защото можеше да чете, но не можеше да осмисли написаното. И да, говорим за българче, защото някой ще опонира, че това е бил човек от малцинствата. Е, това е грамотният млад човек. Майка му и баща му дават своя принос към годишния БВП на държавата. А неграмотният млад човек получава дипломата си, въпреки че често дори не може да чете, нито дори да събира. И пак е по-грамотен от майка си и баща си, които пък дългогодишно ползват от БВП-то на същата държава.
Защото на държавата така ѝ е изгодно. Издава закони и плаща пари, за да изкарва неграмотни хора, които са неспособни да правят абсолютно нищо полезно, освен да ползват смартфоните си, да се „тагват“ във Фейсбук и да харчат парите на родителите си. И това се случва с любезното участие на делегирания бюджет и закона, позволяващ на учениците от първи, втори, трети и четвърти клас да преминават в следващия клас, без да са изобщо грамотни. После щафетата поема делегираният бюджет. Всички сме го чували, но никой не знае как изглежда и защо е толкова актуален.
Делегираният бюджет е все едно да развъждаш пиленца и като направят 2-3 месеца, да ги продадеш на пазара. Пиленцата на всяка цена трябва да бъдат гледани качествено и да не се допусне загубата на нито едно, защото е важна бройката. Както е важна бройката и в университетите, които вече приемат и с 2, че и даже на изпити по време на семестър минаваш само с присъствие (справка – един известен български университет от недалечната изминала седмица). Но бройката в българското училище вече придобива нови измерения. Тя е движещата сила на образователната система. Всеки ученик дава на бюджета на училището си сума от порядъка на 900-1500 лв. Това означава, че никое училище няма да изключи ученик за нищо на света, защото това е все едно да си намалиш печалбата. А оцеляването на други училища зависи от бройката на учениците.
Но да се върна на предложението си за собственото ми уволнение. Искам добре да го обоснова, защо е нужно. Но не само моето, а и на всички учители.
Защото българският учител вече е ненужен. Той товари системата с присъствието си. Защото е поставен в ситуация „цуг-цванг“. Или казано на разговорен език – каквото и да направи, все е грешно. Ако учителят си върши съвестно работата – пише нужните оценки, води коректно дневника с присъствия и отсъствия, ще се получи ситуация, в която огромен брой ученици ще отпадат от училище. А това е вредно за делегирания бюджет. И съответно за финансовото състояние на българското училище.
Българският учител е принуден да търпи подигравките и униженията от учениците си. Много родители са обяснили на децата си ролята на българския ученик в българското училище. Резултатът е хиперарогантно поведение в училище. Ако не дай си боже някой учител дръзне да се опълчи на такъв ученик, следва тормоз от директора, родители, медии и колеги. Защото пиленцата са важни.
Българският учител е принуден да търпи унижение и от директора си. Без значение какво и как работи, когато директорът (МОЛ) каже – нещата трябва да се случат. И понеже не ми се спори с радиото, тази година бях от послушните учители. Спестих си унизителни разговори с МОЛ-а. Но мои колеги нямаха моята съобразителност. Емоцията, която учител изпитва, когато вижда как МОЛ-ът на училището вписва собственоръчно оценки на ученици по неговия предмет, е неповторима. Или пък, когато си привикан, за да бъдеш „обработван“ в дирекцията, защото родителите на съответен ученик са „важни клечки“. Или пък, когато разбереш, че квесторите са подсказвали на учениците ти и затова те са изкарали повече точки от свои съученици, които са оставени да си правят изпита според правилата.
Уволнете ги тия учители! Защото истинските виновници, които трябва да си отидат, нямат нито морала, нито интереса да си тръгнат. Затова уволнете учителите! И мен."