Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият първи модул на НВО успешно.

Кой е този цял свят? Аз лично съм обяснявала задачи по математика на племеничките ми, които са родени и живеят в САЩ. Не съм ги обучавала, помагала съм им. Синът ми им помагаше по физика. Това сигурно, защото сме побъркано семейство, което си помага.

Разбирам го с прагматичния си мозък, но романтичната ми душа отказва да го приеме. Все пак на 12-14 някак не ми се струва редно да се определя целия живот на едно дете. Още си спомням от романа на Ерих Кестнер "Когато бях малко момче" как след първите няколко години му се е наложило да се запише в училище, което не позволява да се следва след това, защото родителите му са бедни. Евентуален компромис да имаш възможност да се явиш на изпити и все пак да получиш право на следване ми се струва най-разумен.

Ама то и сега има регламентирана възможност с допълнителен държавен план прием в гимназиите след завършен първи гимназиален етап или след т.нар. обединени училища. Не съм наясно точно как се случва практически, но има изменение в Наредба №10 в тази връзка. Така че няма нищо фатално, децата на 17-18 год. вече ще са много по-наясно дали искат да продължават да учат и имат и тази възможност.
А при липса на друг адекватен и обективен критерий естествено, че оценките са тези, които да определят кой къде и колко да продължи да учи. Дали НВО или друг вид изпит, просто не трябва да е с една единствена възможност за явяване.

Познавам студентка в София, която работи във фирма, която дава частни уроци по математика на американчета. Пък нека си ги учат в техните училища.

Чудесно, значи освен износ на дентални и др. услуги, България може да предлага и износ на образователни услуги. Уча се е на няколко езика вече доколкото знам.

Всички шаблонни приказки, които вкарват учителите в групата на неудачниците, защото някакви диванета отказвали да учат, после пак шаблонни приказки за изтичане на мозъци очертават двете крайности, а истината винаги е по средата.

Няма истина по средата! Има три общопризнати критерия за истинно твърдение в наукознанието. И в трите истината има съдържание, което може да бъде описано.
За средина може да се говори единствено в етиката по отношение на добродетелите на човешкия характер. Например, щедростта е средина (мяра) между скъперничеството и прахосничеството. За това говори Аристотел през Античността и причината за тази средина е, че в изграждането на добродетели участва както разумът, така и емоциите на човек.

Допускате една стара грешка. Бъркате истини и факти. Божията заповед "Не кради" е истина. Факт е че всички хора крадат.

Божиите заповеди са истинни, ако приемем, че Бог е абсолютната истина (ИСТИНАТА, ПЪТЯТ, ЖИВОТЪТ) и че има абсолютна истина. Ние с Вас не сме Бог, така че трябва да познаваме това, което науката е открила и използва като ориентир за едно или друго твърдение. А твърдението, че "всички хора крадат не е истинно" и като така - не е факт. Вие не крадете, нали?
И тук говорим за системата ни за образование, не го забравяйте. Бог няма да ни помогне, трябва ние да си помогнем.

Можем да философстваме колкото си искаме,(тоест да се замеряме с истини),но е факт че някои училища "произвеждат" високо качествени хора,а други го карат през просото.

Факт е че всички крадем. Всеки човек се е возил без билет в градския транспорт или е откраднал ябълка от двора на съседа,или е получил по-голяма заплата,отколкото му се полага и т.н.

Къде другаде да философстваме, ако не във форум, в който сме анонимни.

За да се разбере колко качествени хора се "произвеждат" трябва да се сравняват резултатите на децата на входа и на изхода, а не да се сравняват училищата едно с друго.

Не, не всеки човек!
А философстването не съм го започнала аз и няма нищо лошо в това нещо конкретно да се погледне в контекста на цялото (в случая - обществото), стига да се знае как се философства.

Да се оцени училище може по това какви хора е "произвело",но за тази оценка е нужно време. Едва след като учениците завършат училището и навлязат с двата крака в живота,и успеят или се провалят. Например,в моята гимназия (18-та в София) са учили известни и успели хора като актьора Ицко Финци,Чочо Попйорданов,също така Иван Костов,а от миналото – Христо Смирнениски,Веселин Андреев поета,даже и Тодор Живков е завършил като частен ученик.

Може и по този критерий, но не само и единствено. Защото от времето, което илюстрирате чрез посочените имена, бая вода е изтекла. А и имената показват някакви успехи в конкретна област. По-достоверна картина дава мястото на училището в класацията на резултатите от ДЗИ от 2015 г. насам. Но и това не е достатъчно. Въобще, процесите в образованието са динамични и си искат съответно научен подход, за да се ориентираме. А МОН нещо не обича системните анализи на тези резултати, както и обясненията на причините - общо и в конкретика.

Да де, ама СМГ какво получава на входа или едно средно селско училище какво получава на входа. Лесно е да се произведат качествени деца когато работиш с качествени деца (да се разбира умини, ученолюбиви, амбициозни и мотивирзани, приемащи доброто образование за ценност). Ако опитаме да запишем няколко ромчета почти не говорещи български в СМГ, ей така за идеята, изобщо не съм сигурна с какви резултати ще излязат.

Така че нека все пак отчитаме и факта, че училище като СМГ и 1 НЕГ в София, Математическата гимназия в Русе, Математическата гимназия в Бургас, Математическата гимназия в Плевен и т.н. работят с най-подбраните деца, защото нека да не се лъжем - НВО-то във формата, в който е създадено, не е никак прост изпит. А и нека да не се лъжем - всички деца са различно умни и повече или по-малко мързеливи. А това е сериозна предпоставка как трябва да се работи с тези деца. Няма как за всички да е еднакво, макар и по право да им се полага еднакво, защото няма как да работиш по един и същи начин с хуманитарно дете, което трябва просто да изкара някаква оценка по математика, за да завърши и матеметик, който е талантлив, мисли нестандартно за решаване на математическите проблеми и така.
Качествени деца могат да попаднат навсякъде (има невероятно умни деца с ужасна изпитна писхика), които дори и попаднали в най-изпадналото училище на света, пак ще си бутат и ще се развиват. Именно те не бива да бъдат лишавани от възможността да учат в университет. А може просто да са деца на родители без възможности, които нямат възможност да плащат нито частни уроци, нито могат да си позволят да издържат детето в града да учи (ако е от село, например), затова по чисто прозаични причини се налага да учат в селското училище. Свят широк, хора и ситуации разни. България не е София.

Крайностите се изключват от обективното наблюдение. В това беше акцентът. Да, отбелязват се, но не са определящи.

В едно общество успелите хора винаги ще са по-малкият процент. Образованието има определени цели в зависимост от потребностите на целевата група, а не на конкретна представителна извадка. Винаги напредналите са били ощетявани за сметка на изоставащите, защото който учи, ще учи и сам, ние да видим как да направим живота лесен на неучещите и да дадем спокойствие на родителите им, че са си свършили работата. И така се стигна до профанизирането, което вече си е част от играта - въпросите за четене с разбиране на НВО изместиха "сухата фактология" и учениците пак не щат. Не им се учат дефиниции, които няма да ползват в живота, ама стигнахме до там, че и да четат с разбиране е голям проблем (четенето с разбиране преди 15 години беше критерий за успех при второкласници). Колкото по-постижими стават критериите, толкова повече спада и успеваемостта.