Сама или сам около 40те години

Всеки може да си иска каквото реши и му душа сака. Дали е Брад Пит или Дани де Вито, дали е Пенчо от Костанденец, не е важно. Въпросът е да е адекватен и да си преценява какви са шансовете му и доколко е постижимо.
Демек, адекватна самооценка.
А и има хора идеалисти / платонично настроени и така нататък. Ако ги устройва това, лошо няма, може да си изкарат така цял живот в блянове и мечти без реални отношения.
//
Бъркат се сам и самотен.
Обожавам да съм сама. Никога не ми е скучно или самотно.
Самотен можеш да си и със семество, близки, мъж / жена. Това се обуславя от вътрешното състояние на удовлетвореност, а не от външни фактори.

Ще ви дам и малко по - различен поглед На 40години съм, от 6 месеца живея сама с детето си. В процес на развод съм. Защо се развеждам - защото ми омръзна да бъда сама - физически, психически, финансово. Като ще съм сама, поне никой да няма право на претенции, а и разведена може би ще имам шанс да срещна някого.

Едно е да си разведен/а, с деца или без деца, съвсем друго е да не си имал дори сериозна връзка на 40 години.

Бих казала в пъти по-добре.
Аз нямам претенции за външен вид чак толкова, защото осъзнавам, че сме на възраст и не сме фотомодели.
Виж обаче за интелектуален багаж и реализираност в живота, да.
Не мога да съм до човек, с който един нормален разговор не можем да проведем, който не работи,  или работи, но гледа на мен като спестовна касичка.
И да, битовизмите са важни. Сега в момента изпълнявам по неволя и женски, и мъжки функции.
За да заживея с някого на мой терен трябва да му прехвърля поне мъжките функции и то без скатавка.
Т.е. когато има нещо за оправяне, то е нужно да се оправи веднага, не след 1, 2, 3, 10 месеца или никога.
Като плащам на майстор той идва и свършва работата веднага. И си отива. Не остава да спи у нас и да очаква, че ще го дондуря цял живот без той нищо да допринася.

Много си щедра и благосклонна, само мъжките функции да му прехвърляш, така като каже някой се чудя всеки ден ли ви се чупи нещо? За последните 9 години съм имала нужда от майстор един-единствен път. Директно му се прехвърля половината домакинство, бих казала аз. Без деца освен ако човек не е някакъв мърляч или не живее в огромен имот/има градина за поддържане това въобще не в много, че да тръгна да съжалявам някой мъж дали няма да се скърши.

Някакси от предишното ти мнение не лъха "добрето" (основно с частта как мъжете се плашели от теб ), ама щом казваш.

Инак забелязвам, че самотата при жените се изразява в едно озлобяване към мъжете, което съще не ми се струва да говори за особено щастие (тук вече не говоря лично за теб ).

Джеръми, аз наистина живея добре. Изкарвам много пари, здрава съм, хубава съм, имам висок стандарт и мога да си купя каквото си поискам преведено на прост език. Така че живея много добре, даже отлично, няма какво да се мъчиш да ме иронизираш.

Повечето мъже изкарват по-малко от мен, съответно могат да си позволят по-малко. Това не ги радва както и сам вероятно се досещаш. На мен не ми трябва комплексиран мъж, който не може да си позволи това, което мога да си позволя аз. Аз много държа мъжа да изглежда добре, защото аз самата изглеждам отлично. Преведено на прост език - аз имам плочки на корема, няма да тръгна с мъж дето шкембето му се влачи по земята.

Критериите ми са високи и претенциите ми са много, защото знам какво аз слагам на масата. Ако няма подходящ по моите критерии мъж, съм готова да си стоя сама. Както вече казах, на мен сама ми е много добре.

Няма на света нито един ?  При толкова много мъже.  Интересно ми стана какви са критериите ?

Осъзнаваш, че колкото повече годините напредват, толкова по-трудно ще е да намериш мъжа отговарящ на тези критерии, които са по-скоро материални, от колкото такива свързани с някакви комлекси. Сама спомена, че голяма част от твоите мераклии са 10-15 години по-млади. Но те предлагат може би единствено плочките. Мъже в диапазона 40-50, много добре материално, и много добре като физика са рядкост. А свободни - още по-голяма рядкост. И ако все пак такъв мъж съществува, той не рзсъждава като теб вероятно. Богатите необвързани мъже не искат да се състезават с бъдещата жена до себе си по доходи. Те поглеждат в диапазона 25-35. Добра външност, добри маниери и възпитание са може би достатъчни. Такава жена могат да я впечатлят с подарък кола или апартамент, и тя ще ги гледа в очите като кошута. При теб не могат. Затова 90 процента от тях няма даже да опитат. Хубавото е, че си готова и не се притесняваш да си сама. Макар, че някъде може да съществува някой електротехник или автомеханик примерно, който си кара тойотата или хондата, и с който би се разбирала чудесно.

Aми, да. Живея в голяма къща с двор и басейн. Е, не се чупи всеки ден нещо, но си има постоянно нещо за пристягане и поддръжка. Лятото трябва да се коси трева поне 1 път седмично. Когато вали дъжд понякога и 2. Кастрят се храсти и дървета. Басейнът трябва да се поддържа чист. Зимата: Аз имам компания, която ми снегопочиства драйвуея, но това не включва няколко метра към входната врата и бетонови стълби. И колата да се кара на сервис отвреме-навреме. Не е нито малко, нито много, но в никакъв случай не струва месечен наем, чиято база в Монреал удари 1200$. Т.е. не смятам, че това което изисквам е от озлобление. Чисто прагматично, живеейки у нас той ще си ги спестява тези пари. Това го казвам по повод на един хубустник-съфорумник, който се изцепи, че работел за пари. Не изключвам също и финансов принос за храна. Аз ям по една салата на ден. Един мъж яде мноого повече. Другото мога да си го купувам и сама. Мерси.Тц! Аз опитах вече. Не я съветвам. Беше тъп като гьон.

Елтехник или автомонтьор?

Шофьор към Федекс, ама твърдеше, че в неговата страна навремето работел като автомонтьор.
Като го попитах, защо тук не е продължил като такъв ми беше отговорено, че не искал да се цапа.
Moже би това произтича от факта, че и аз ги избирам малко на случаен принцип и по външен вид.
Казах, че не търся мууви стар, нито манекен, ама и аз като Бабри не мога да се прежаля някакси за шкембелия или плешивец. А с твърде млад не знам, какво да правя. Имам чувството, че твърде млади се лепят само заради финансовата изгода. А аз от това бягам като дявол от тамян.

Няма какво да осъзнава. Тя има голям син, отдавна е сама и знае как стоят нещата на пазара на плътта в Канада. Доколкото съм я чела, никога не е искала силно изключителна връзка с мъж и не е човек със семейна или партньорска насоченост. Не съм сигурна, че би искала да живее с мъж или нещо различно от лежерни флиртове.

Ти разсъждаваш като мъж. При жените хормоналните нива почват да падат след 40г и след менопауза нямаме нужда от чест секс. Babri писа, че пари изкарва достатъчно. За какво ще и е 50 годишния със същия доход?

Забелязах, че повечето жени вдигаме летвата като останем сами, но вече имаме дете. Стара мома може да е склонна на компромиси ако е квачески тип и иска обезателно дете, но с мъж. За вече реализирала желанието дете е различно. Жената с дете не е сама. Тя, ще или не ще, трябва да прави компромиси заради детето. В тази връзка компромис с мъж би направила само и единствено ако връзката я облагодетелства значително или за задоволяване на някаква нужда.

Невена добре ме е разбрала. Аз не търся в никакъв случай мъж да живея с него и да му пера гащите. Търся компания за излизания, вечери, пътувания, секс. За леки, лежерни, приятни моменти. Това отвреме-навреме, не да ми виси на главата денонощно.

Мъже не издържам и нищо не плащам, но на мен не ми се е случвало да искат или да намекват, включително и 26-28-годишните, които ме свалят.
Не са ми материално насочени претенциите, но мъжете сами се комплексират още като ми видят колата. Това аз не мога да го контролирам.
С монтьори и шофьори не мога да се занимавам, защото интелектуално не сме на едно ниво и аз нямам за какво да говоря с тях. Като преценявам мъж аз го преценявам така - мога ли да го представя на семейството си и на сина си. Досега в 100% от случаите отговорът е не.

Не казвам, че няма подходящи мъже, такива които имат много повече от мен, пътували, говорещи езици, с кариера, интелигентни, с всичката си коса на главата и в добра физическа форма, но аз все пак гледам и да са свободни.

А, другият ми критерий, който ми е много важен е да нямат малки деца. Като чуя, че имат по едно-две-три деца на възраст под 20 години, които били целият им свят, бягам като дявол от тамян. Също, да не са излезли скоро от брак или дълга връзка. При мен няма никакви драми, не желая да си привнасям проблеми отвън с озлобени бивши, които са жадни за мъст.

И така нататък, но аз не изисквам абсолютно нищо, което аз самата не предлагам. Не виждам защо трябва да се задоволявам с нещо посредствено. Как беше - по-добре сама, отколкото зле придружена.
Ако нямах деца, може би щях да мисля по друг начин, въпреки, че доколкото се познавам едва ли, защото да имам деца никога не ми е било цел в живота, а и аз съм човек, който много рядко прави компромиси и после съжалява за тях.

което значи , че все пак те са избрали други жени. Може пък да са им по-подходящи ? Не знам аз  
Може много да се коментира по мненията на Babri , но понеже има всички възможноти които описа - да иде да си плати за това . Във форума самотерапия чрез споделяне ... ок, но съфорумска ... в граници.