Относно въпроса за заплатата никога не ми се е случвало нито някой да ме пита колко получавам, нито аз съм запозната с доходите на близки приятели и семейство. Лични неща са това. Ако някой случайно реши да любопитства, бих отвърнала: "Съжалявам, за мен това е лична информация и нямам желание да я обсъждам".
Гости се държат винаги културно - идват след обаждане по телефона и след покана (не неканени), разбират от намек да си тръгнат, като стане късно и разговорът замре в един момент. Лично аз не виждам какъв е проблемът при застояване да кажеш по-директно дори "Страшно ми беше приятно, че ни уважихте, но утре имаме работа". Човек, ако с приятелите си не може да комуникира свободно, то с кого?
Когато аз съм била поканена някъде, съм оставала шокирана от отношение и съобразяване с мен, което въобще не съм очаквала. Специално са ми звъняли колеги преди рождения им ден, за да ме попитат към какво точно имам непоносимост, та да го вземат под внимание.
Не съм съгласна изобщо с нагласата "Когато в Рим, прави като римляните", когато това означава напасване към груба и невъзпитана среда. По-скоро изобщо не би посетила Рим на първо място.