Юлчето прави първи стъпки и думички нови изговаря. Вече не е бебе. - Родени Юли 2022 - Тема 8

Здравейте,
появявам се след интензивни първи дни на работа. Ще се връщам да чета, сега само по последните теми.

Ваксината да, наистина може да отслаби имунитета. Но май не може да се презастрахова човек.

За яслата .... Знаете, че Мати ходи от 01.08. Само по себе си значи, че съм за. Аз не мога да си представя за мен и децата ми да стоим до 3 или 4г. Около нас има толкова много примери на деца, които тръгват чак на градина и няколко, които презкочиха всичко и тръгнаха на училище. Ами не ми изглежда добре положението. Една майка, моя близка приятелка, описва същото поведение при дъщеря си като това, което описва Деси. И причината според доста хора, включително майката, е че НЕ ходи на ясла. Та зависи от перспективата.

Аз не мога да сравня площадката с ясла/градина. Защото децата се държат и учат на правила, търсене и избор на място в група, отстояване на мнение и граници, игри, справяне със скуката, комуникация съвсем различно в присъствието на родител и без него. Не е само социализацията. И според мен е нужна от дега, но в друг вид, не така като в градината.

И при двете деца наблюдавам голям напредък след адаптация. С Мати адаптацията беше планувана за 4 седмици, но я завършихме след 2. Изпраща ме с въздушна целувка и усмивка и ме посреща с гуш, цун и усмивка. Сестра му също си харесва градината.

Освен това аз самата се чувствам пълноцена и спокойна на работа. Успях да направя хобито си работа и там преследвам мечти. Искам да дам пример личен и на дъщеря и на син. Като жена мога да съм мама и да не се отказвам от личното ми развитие. Вярвам, че когато мама е спокойна и щастлива, ще може да "зарази" и децата. Финансите бихме ги оправили и без моята заплата. Но за мен има голямо Но. Споделяме с ММ всичко, грижи се, поема. Аз обаче искам самостоятелност и абсолютна независимост. Така съм възпитана.

Аз им предлагам какви ли не занимавки. Но няма шанс да мога да покрия това, което получават там. Комбинацията от двете за мен е супер за развитието на детето.

А тук отварям скоба
Яслата е от 8:30 до 14:30. Общо са 8 деца и 2 учителки. Излизат всеки ден, никой не ги съблича пред другите и няма такова нещо като слагане на гърнета или изисквания да ядат сами и да махат памперси.

Градината на голямата ходят 1 път седмично на плуване и 1 път в библиотеката. Това са 2 предиобяда. В другите 3 се предлагат 8 различни занимания/проекти и всяко дете избира какво иска да прави (рисуване с пясък, тенис, музикални експерименти, състезание с букви, печене на хляб и тн. и тн). Някои проекти са самостоятелни, други в екип. Там са 15 деца и 2 учителки. Като дойде предучилищна има пак проекти, но не е задължително.

Преди да избера къде да ги запиша, седнахме и решихме какво ни е важно. Обиколихме много. Тук е абсолютно нормално детето да тръгне на 1 година. По-странно е да се започне на 3. Та така, супер щастлива съм с решението и като гледам у дома и другите са на това мнение.

И не на последно място. Моите деца са много самостоятелни и любопитни, на новото реагират с интерес.

И сега ще се върна да чета...

Радвам се, че тук има толкова много майки със сходно на моето мнение. И аз смятам, че яслите са измислени единствено заради икономическата страна на нещата, в което няма лошо - някои жени нямат избор, други нямат желание да стоят в дълго майчинство или кариерата им зависи от това. Но ако фокусът е единствено и само детето - моето лично мнение е, че до 3г то няма нужда от чак такава целодневна социализация, а основно от мама (и татко). Не мога да си представя на този етап преди 3-тата годинка да работя цял ден и накрая само 2-3 часа да сме заедно. Знам, че някои хора нямат избор и дано не се натъжат като ме четат, сигурна съм, че те ще намерят много начини да компенсират това, но аз ако мога със сигурност ще си я гледам до 3. Детските площадки и както каза АА някои и други допълнителни дейности са напълно достатъчни, за да започне да общува с хора и деца извън семейството, да се запознае с някои правила - изчакай своя ред, не се удряме, тук пазим тишина и т.н. Няма да му забавиш развитието ако не ходи на ясла, нито пък както някои казват "Не мога да му предлагам разнообразни дейности"- не разбирам какво значи това. Един ден ще рисувате с пръсти, на другия ще редите пъзел. То не е казано, че трябва 5 часа да вършите нещо. И 20мин са достатъчни, останалото е да помага с прането, с готвенето, да излезете, да четете книжки и денят е минал. Днес между другото малката за първи път ми помага с миялната, винаги идва като я отворя и все гледам да я държа на страна, но днес преди да я преместя започна да ми подава лъжиците и чиниите, много мило ми стана
Хоупче, в Пловдив също има доста дейности. Навремето нищо нямаше за деца под 5г, но в последно време се появиха - КиндиРу има в Кичука, Плуване за бебета в Смирненски, четене на книжки за бебета в детския отдел на библиотеката, театър за бебета в Кукления театър и монтесори почасови занимания видях, но бяха доста скъпи и не съм ги гледала детайлно. Нещо подобно на Литъл Джим няма за съжаление, би било добре за изразходване на енергия зимата. Аз съм хвърлила око на плуването и библиотеката, само големите да тръгнат на училище и ще ги пробваме.
Моите наблюдения са, че дори да не се занимаваш и целенасочено да учиш детето си на някои неща, те често успяват да ги научат сами в градината. Примерно малкия на 5 години четеше. Ами в първи клас едно 70% от децата можеха да четат. И какво стана - докато другите 30% се учеха, тези 70 успяха да се научат да четат много по-гладко. Като цяло напредваха по-бързо, но може би случихме на класна, която не забавяше темпото заради по-бавните деца, а успоредно учеше тях и даваше допълнителни занимания на по-напредналите, за да не тъпчат на едно място, а да вървят напред. Така че изобщо не съжалявам, много от нещата се учат във вече задължителната след 4 години детска градина. И супер много ме е яд, че системата е така несъгласувана между градина и училище. Реално градината е задължителна, там пишат ченгелчета, разиграват ситуации, смятат, правят проекти и после като тръгнат първи клас вършат същите неща. Ами може ли 7 годишно дете да учи за домашните и дивите животни, като това е говорено много пъти в градината. Или да пишат пак ченгелчета, защо ги писаха в предучилищната група? Изобщо ако имаше връзка между двете институции, децата щяха да започнат с летящ стар в първи клас и може би нямаше да им стане скучно в един момент. За щастие втори клас вече става малко по-интересен. И пак казвам, че това е моят опит и мнение. А малката изобщо няма да чака първи клас за някои неща, вече батковците започнаха да я учат на цветовете И много се ядосват като не ги разбере от първия път, обяснявам, че е много малка още, но кой ли те слуша.
Днес за първи път се задържа права сама без подкрепa, залисах я с рибката в аквариума и забрави да падне

Върнах се да чета, че пак бях изостанала.
По въпроса с обувките, купих Биомеханикс и ги върнах, много й стискаха на глезена, хич не ми харсеаха. Купих геокс и пак й бяха твърди и се отбелязваше около глезена. Купих зизу (водят се боси), ами личи си, че са супер удобни, пасват идеално на крачето, изобщо много ми харесват. Тя не ходи сама още, за ръчички само, но много обича и поне по 15 мин си ходи навън всеки ден. Следващите трябва да са затворени, но босите затворени не ми харесват, сандалите са ОК. Мислех за найк или примиджи. Тези дни ще огледам и поръчам, че рязко захладня.

Детето болно спи върху мен, и аз реших и аз да пиша посред нощите, моите разсъждения по принцип по тази тема, защото тя не е никак черно-бяла.

Всичко е много относително. Една колежка ме убеждаваше, че това че е пуснала децата си на 6-месечна възраст на ясла било най-доброто, което можело човек да направи, защото се социализирали по съвсем друг начин. Има и такива случаи, да. Не защото е била принудена финансоял - а така било по-добре за тях. Трудно ми е да повярвам в това, но нямаше как дя не забележа презрението в ъгълчето на окото и, докато попълвах молбата си за удължаване на майчинството с още една година.

Решението ми обаче беше взето много отдавна. Още преди да имам дете бях чела, че процесът по отделяне от мама продължава до 2-годишна, че и до 3-годишна възраст, не цигирам наизуст, но знаех че това е най-доброто за детето въз основа на препоръки на психолози.

Сега все по-често чувам други мнения, но обикновено аргументите са строго индивидуални и се базират оснояно на наблюдения и лично мнение. Истината е че няма как са направим тест с едно и също дете, за да видим как би се развило с и без ранно изпращане на ясла. Но като майка предпочитам да се доверя на експерти по психологическо развитие.

Разбира се, щястлива работеща майка със сигурност в по-добре от нещастна майка вкъщи. Както и има разлика дали е целодневно или за няколко часа. Споделям личните си размисли по този труден въпрос. Смятам, че за детето ми е важно все още да съм до него, и да го придружавам в процеса ня опознаване ня света. Искам да може да ми каже какво е правил в градината кято се върне. В известен смисъл няма нужда да се убеждаваме че едното или другото е по-добро, защото в избора малко или много се взимат индивидуални разлики като обкръжение, майката и нейните ценности възприятия, финансови възможности, очаквания на обществото и някъде там напасваме и кое би било най-добро за детето, което явно също е трудно измеримо. Нятискът на обществото е много силен аргумент, за който непрекъснато виждам примери - в Америка, къдвто майчинството често е броени седмици, когато някоя майка се оплаче, че тъгува за детето си, колкото я подкрепят, толкова я и хокат, че не се оплаква, при положение, че те още по-рано са се върнали на рябота без да се оплакват. Представете си същата дискусия в българското общество. В Германия пък е още по-различно, защото тям в по-голямя степен е застъпен моделът зя почасова работа. Години наред работя в Бг, такова нещо почти не съм виждяля, още по-малко при майки.

И мен не ме издържат, да не кажа че поемам и пояече разходи, имам спестявания които пазих ревниво, за да остан още една година с детето си. Що се отнася до незавивимост и лично развитие, смятам че всички малко или много сме в машината на капитализма, която подхранва тая нова и непривична ценност “кариерното” развитие, донякъде защото нямаме друг избор, ако не искаме да се чувстваме притиснати от всички страни, а все едно решението е наше. Освен ако не се касае за лично призвания или работа, която не се усеща като такава, а носи радост и удоволствие

Надявам се да не бъркам за своето дете, но това така или иначе, живот и здраве ще е единственият период в който ням дя работя до пенсия, да ми прости капиталистическото общество и така модерният кариеризъм, че няма да му козирувам за малко. Аз като мяйка силно цвня това време, което имям с него също и се опитвам да не изпадам в крайности относно това какви суперкачества трябва да развие. Смятам, че за една година повече с мен в спокойно темпо през живота няма да го ощети по никакъв начин. А ако психолозите вземат че излвзат прави, даже ще е добре за него.

Съзнавям обаче че средата ми спомага да взема това решение. Въпреки финансовите затруднения. Надявам се бългярските жени дя не започнят да се отказват масово от тази привилегия, която имат и да паднат в този капан. Виждам такива случаи ня стресиряни, изнервени майки, които бързят ея валидират избора си да пуснят детето рано на ясла и да ме нахокат че аз не съм сторила същото с моето, и съм сигурна че дълбоко в себе си не са убедени че това е било правилното, но и аз не мога да съм сигурна, но за всеки случай не мога да кажа на друга майка какво да направи и да и налагам моите виждания. Няма и никога да кажа “запомни едно - детето ми е много по-добре от детето Ти”, извинявам се за музикалного отклонение. Така съм възпитана и устроена, че винаги ще се надявам, че съм постъпила по най-добрия начин, но винаги ще има и капка стмнение в мен, че може и да съм сбъркала, и че е можело да постъпя по-добре, още повече че знам че резултатите от някои мои действия ще ми станат ясни след много години, а от някои въобще няма да ми станат ясни. Затова разбирам защо всяка майка ревностно би защитавала гледната си точка, защото всички знаем че е важно и не искаме да сбъркаме. Съжалявам, че говоря като някой Ошо, но напоследък си давам истински сметка, колко трудно е да понесеш цялта тази отговорност, особено ако си имал сам трудно детство и знаеш какво може да се обърка. Може да бъде съсипващо трудно.

Най-лошото за детето според мен обаче е да бъде неглижирано, независимо кой е поел грижата за него. От тази гледна точка, всичко е в зеленага зона, ако детето получава достатъчно грижи и внимание, ангажимент и любов, защото историята познава и други случаи. Ако като майка не издържам по някаква причина и имам нужда да се върна ня рябота за да съм ок със себе си и да функционирам по-добре като човек не бих се поколебала, ако това е единствената ми възможност.

Матея, вашият германски модел е много хубав, може би ако тук имаше повече баланс във времето с децата, плюс е и че се пада един човек за грижа на 4-8 деца според възрастта (а не на 15). Ако бяха по подобен начин уредени нещата у нас, вярвам че нямаше да ни звучи на болшинството толкова страшно да пуснеш детето рано на ясла.
И аз като Маги дебело подчертавам, че излагам личната си нагласа и това, което е правилно за мен, няма как да е правилно за всички, нали. Най-важното е майката да прави това, което счита за най-правилно като теглиш чертата (без да застрашава детето си, нали - чували сте случаи за родители вегани ограничаващи бебета, такива страхотии визирам).

Аз честно казано се изненадах, че има толкова момичета със сходно мислене, че сред приятелите ми ме гледаха странно - хора с добри финансови възможности, да не кажа сигурно по-добри от нашите обаче на принципа за градината “ама всички така правят” (друг довод не чух реално, иначе нямаше да го споменавам).

Много ме кефи че има хора като Матея превърнали хобито си в работа. Винаги съм изпитвала възхищение към такъв тип житейски успех. Аз нямам кариерни амбиции, никога не ме е привличало да гоня позиции, не съм силна в някое хоби, но по стечение на обстоятелствата съм управлявала фирма и знам колко е трудно да развиваш един бизнес. Понякога се прокрадват идеи за частен такъв, но има време за това, засега идеята е на етап зачеване.
За сметка на това ми харесва ролята на домакиня. Обаче отварям скоба - трудно ми е. Като дете на прехода съм отгледана с нормата, че родителите работят, жената е еманципирана, може да носи и 5 дини и т.н. Ами не ми харесва да съм еманципирана жена нонстоп под стрес. Но прехвърляйки се към битието на домакиня май подсъзнателно очаквах да е като безкрайна ваканция, а това ме сблъска челно със стреса отново, хаха. Тепърва започвам да приемам нещата, като основен проблем е, че нямах ясна представа в главата си какво очаквам и какви изисквания имам към себе си. Започнах да си поставям такива и удовлетворението нарасна многократно.
Естествено, трупах и вина към детето - не правя това, не правя онова. Не му чета примерно - спорадично е и още ме гризе. Говоря му ежедневно, ама като вземем книжка и почне да я мята и дърпа ме хваща яд. Иначе си обича неговите с твърди страници и си ги търси и разгръща сам.
Очакванията ми бяха погрешни - че ще седим сладко и ще чета 20-30 мин приказки. Ами, сега взимам малките книжки, дърпа, разгръща, но аз спокойно чета или доизмислям неща по картинките и 5 мин са ми успех.
Обичам на разходка навън да му говоря, да му показвам животни и дървета, да му разказвам за ситуациите.

Разбъбрих се и аз. Трябва да ходя да се оправям преди да са станали мъжете след няколко минути, та ще завърша с една хвалба - Йоан вчера направи първите си две самостоятелни крачки по собствено усмотрение и с голямо удоволствие и кикотене. После ги повтори и пред баща си. Сега остана да изникне някой зъб и ще съм безкрайно щастлива.

Хахаха АА с четенето описваш мен и Калин. Просто се побърквах как чуждите деца искат да им се чете постоянно, едно момиче от на Калин групата като ме види ми носи книжка да и чета, а в него нулев интерес. Имам над 100 книги ама всякакви за всякакви възрасти и т.н. ноо той просто не желае да му чета. Разглежда си ги сам, но тръгна ли да чета изчезва. А аз съм чела още в детската, в 1 клас бях спечелила състезание за най-бързо четене и до ден днешен обожавам да чета. Яд е точно това, което усещам всеки път като не иска да слуша.
Матея като четох как описваш градините при вас, чак на мен ми се доходи. При нас една учителка често гледа 20+ деца и изобщо не виждам дори как успява да ги научи на нещо честно! Например сина ми не обича да оцветява и те се занимават с децата, които обичат да оцветяват, а него го оставят да си драска нещо. Еми за мен не е ок и се надявам в трета група да се променят нещата. Дори говорих с учителката повече да го натиска и уж обеща. Та... спорно е колко му е забавно и какво научава на градината.
Маги ,бързо да се оправя детето! Алис е в някаква фаза, че пищи за всичко което не и се получава и за всичко, което иска и е нещо страшно в нас. Стискам зъби да минава по-бързо, обяснявам ама кой разбира нз.

Ох, много тежка тема са за мен детските градини, училищата й всичко свързано с образование. Учителка съм. А вече и като майка - съвсем трудно ми стана.

Със съпруга ми, без да се замислим, решихме да не пускаме Никола сега на ясла, а догодина като аз още преди да забременея дори, съм предупредила директорката, че е няма да се върна фул тайм първите години.
Последните няколко месеца обаче се чудя дали не допуснаха грешка като не се пробвахме за ясла, защото ми се струва, че на Никола щеше да му се отрази добре. Прокрадват ми се притеснения, че някои дни просто го отглеждам, не правим достатъчно разнообразни неща, не излизаме много, не се събираме с други хора и т.н., но в следващия момент виждам колко е чувствителен и привързан към нас, колко е плашлив в повечето ситуации и си казвам, че не сме сгрешили. После идва пак поради някаква причина колебание и така се лашкам в някакви безкрайни мисли, колебания и разсъждения и само се тормозя й си меня мнението ( да не говорим, че сега като ви чета се сетих, че и направо на детска на 3 сякаш не е лоша идея за Нико...) Дим ми излиза от главата като почна да мисля за нещо толкова важно.

Маги много добре го описа според мен колко е индивидуално, че нищо не е черно-бяло и че е нормално всяка да защитава собственото си решение, знаейки колко е важно и страхувайки се да не сгреши.
Абсолютно виждам гледните точки на всяка една от вас!

Но тук трябва да уточним, че в България за жалост системата няма нищо общо от тази в Германия и много други. Имам много преки наблюдения, защото имаме близки и в Германия, и в Норвегия и други и постоянно си говорим. Ами плаче ми се.
Матея вече описа основните разлики.
А, както АА каза - ако беше така и при нас, вероятно нямаше да водим този разговор. Аз поне не бих имала колебания да пусна Нико и на 1г. дори. Никакви!
Това е и причината, освен и че съм учителка в частна образователна институция и както се казва - знам някои неща от кухнята, плюс, че вече поти 10 години виждам разликите, говорила съм си със стотици родители и т.н. да взема решението, че Никола почти сигурно ще е на частна детска градина. Ще се лишим от каквото трябва. Имам колебания, разбира се- заради финансовата част основно. Имам всъщност и много други разсъждения по темата, но сега не мисля, че е момента да се разписвам. Темата е дълга и обширна.
Надявам се да не звуча като снобарка, подчертавам, че споделям при нас какво е положението. Не анатемосвам всичко държавно, дори както споменах, имам и аз колебания (не само финансови).

Иначе до скоро си признавам, че не разбирах, даже малко укорявах като чуех, че някоя майка не издържа и иска да се върне на работа, но и при мен са се прокрадвали такива мисли напоследък. Преумората е голяма при всички ни.

Аз даже се чудех дали да не кажа, че съм на разположение за индивидуални ученици или да замествам, ако ако се наложи, но после си дадох сметка, че сме напълно сами с ММ в отглеждането на детето и няма как да стане. Колкото и да ми липсва работата, колегите и децата (да, наистина), моето съкровище в момента е най-важно и когато се чувствам зле, защото не се справям с всичко и съм изтощена...когато си мисля, че не съм най-добрата майка, камо ли съпруга, а на работа съм доказала се, уважавана и ценена, ( и знам какво правя хахаха) си повтарям, че сега е най-важно да съм до моето момченце и да дам най-доброто от себе си за него и че е привилегия да мога да се насладя на 2, че и 3 години евентуално майчинство!

Затова смятам, че най-важното е ние като майки да се чувстваме достатъчно добре, за да бъдем добри майки и съпруги и съм виждала от близки, че е наистина по-добре да прекарваш няколко ползотворни часа със семейството си отколкото цял ден да си токсичен. Говоря наистина за такава крайност, защото то е ясно, че всяка от нас яхва метлата и си изпуска нервите от време на време.

Деси, съчувствам ти и те разбирам, защото от скоро и Никола започна да пищи, когато нещо му се отказва, а много го иска или не му се получава нещо.
Особено откакто се върнахме от морето - момичета, само ме води към банята или даже иска да пускам мивката в кухнята, само и само да се мокри. Напълно съзнателно си взема някоя кофичка,а днес понеже ги скрих, си взе канчето от ваничката и ме води към мивката. Пускам му чешмата за малко да си поиграе и като го дръпна, изпада в истерия. Надявам се скоро да мине!

Хубав ден на всички!

Освен Матея, аз май съм единствената тук, която ще пуска детето на ясла. Всичко, което сте написали е много резонно, но моето решение е продиктувано от чист егоизъм. Кариеристка съм, амбициозна съм, работата ми е интересна, донякъде и хоби. Или поне следва интересите ми. Изчаках да достигна определено ниво в работата преди да забременея. Имам още развитие нагоре. Да съм домакиня не е за мен, въпреки че очаквах да ми харесва повече. Нямам търпение да се върна, не се харесвам сега - губя себе си в детето, потъвам дълбоко в рутината, зарязвам интересите си. Не, не ги зарязвам - губя ги, нямам желание да следя, чета, проучвам. Гони ме яка апатия.

Не знам какво ще е в яслата, още повече, че е държавна. Не знам той как ще я приеме, дали бързо ще свикне и как ще му се отрази. Ако имаше вариант да е на половин ден и аз да съм на 4 часа, щеше да е идеално. Но няма такава опция поне в текущата фирма.

Хубавото е, че ако не ни хареса и на двамата, веднага мога да го отпиша и да изляза майчинство пак. Ако градината не ни допадне, а той се чувства ок, можем да пробваме в друга. Частни бол, някои с добри мнения, други не толкова. Пробваме, с добра нагласа съм, пък той вече ще си покаже. Колкото и да ми е егоистично решението, ако той не се чувства добре там го спирам от раз.

Най-голямата ми вина по пускането е, че времето, което ще прекарваме заедно е доста малка част от целия му ден. От друга страна пък 2 часа прекарани качествено, са много по-добре от 10, в които само присъстваш тялом. И другото ми донякъде смешно притеснение - знаете като почнат да бърборят децата, как никой не ги разбира освен хората, с които са по цял ден. Ми като почне да говори как ще го разбирам? 😀 А другите първи неща, които ще се случват там, а аз няма да ги видя?

Да, не е лесно решение, но както казах - ако не сме ок, спираме и подновявам майчинството.

Искрено пожелавам и на Мати, и на Тони лека адаптация, много приятелчета и само позитивни емоции в яслата.

Да се включа за тръшкането - при нас е основно рев. Сега рева задето му взех вигантола от ръцете да го прибера. В повечето случай гледам да го залъжа нещо “дай ми това пък виж какво ще ти дам”, но си мисля че за някои предмети държа да го науча, че не са играчка.
От снощи тряска шкафовете в кухнята - обезопасени са с колани-лепки и те дават някакъв луфт та едно тряскане пада…
Да се храня нормално пък е абсурд - все дай ми от твоето (или по негово му “ъъъъъъ”). В момента ми яде краставицата….

Хубава тема се заформи 🙂 Затова и споделих, че темата за градина и ясла е много сложна и сива, няма правилно и грешно, ами всеки трябва да постъпи правилно за себе си. Но обикновено и тук почва едно мерене и даване на акъл...

И аз не съм кариеристка. На първо място винаги съм искала да създам семейство и да имам деца. Живот и здраве се надявам да живея дълго и мисля че тепърва мога да открия какво да градя като кариера и да ме удовлетворява. Въпреки, че досега каквото и да съм работила не ми е тежало прекалено, важно ми е било да бъда обградена от хора, с които се разбирам, защото според мен когато не се разбираш с колегите най-много тежи.

Мис не искам да ме разберете погрешно за това, което споделих за децата, които са по-напред от другите, аз в никакъв случай не искам да спирам и двете ми, особено като проявяват интерес към нещо. Просто не се бях замисляла от тази гледна точка какво може да се случи, когато детето е по-напред от другите. И въпреки това няма да спра да им показвам и да ги уча особено щом имат интерес, особено голямата. Тя ми помага във всичко у дома. Зори също има голям интерес към съдомиялната и вчера тя ми подава приборите от кошницата 😁

Някой пита за времето - разхлади, обаче има нечовешки вятър. И въпреки това, аз съм магаре и пак съм навън с децата. Просто не мога, мисля че мен не ме свърта повече от тях.
Какво става с това време, полудя, с голямата не си спомням да съм имала проблеми с жеги, дъжд и прочие.

Аз бях дете, което беше по-напред от другитв, на 5 години четях, смятах, пишех. Бях прочела много книжни до седмага си година. Като почнах училище бях изключително щастлива, защото ми беше много интересно, а и напредвах бързо. Но определено другите деца ми бяха скучни. Честно казано, мисля че проблемът не е бил в мен, може би трябваше да стм в друго училище или да имам извънкласни занимания с други по-напреднали деца и с по-големи. По-късно в израстването си установих че има такива деца, с които е можело да се разбирам отлично, но на други места. Някои хора откриват такъв колектив чак в университета. Единствено ми тежеше че непрекъснато трябваше да се снишавам, за да не се дразнят другите от постиженията ми и това остана така чак до края на училищните ми години. Като влязох в университета осъзнах че цялостното ни ниво е било ниско и че е трябвяло да уча много повече, че имам сериозни дупки в общата културя, а завърших примерно шеста във випуска в немска гимназия. Висшето си образование обаче завърших в Германия и там хората учеха по съвсем различен начин, стегнато, мотивирано и самоорганизирано. Кой ти е учил в Бг самоорганизирано, като учителите ни се държаха ту като родители, ту като пъдари. От опити да съм като останалите в училище и от погрешното самочуствие, че съм много умна и превъзхождма друготе ( неща, които отчасти ми се казяваха в прав текст), накрая загубих интерес, станах мързелива и демотивирана да учя заради самото учене. Разбира се и пубертетът играе роля. А сега много се говори зя тов, че трябвя дя се поощряват усилията, а не качествата.  Аз лично ще се старая да се водя по темпото на детето доколкото е възможно, като не спирам да му предлагам нови възможности да учи неща, но няма и да го натискам да става вундеркинд. Рано или късно се оказва, че това да знаеш и можеш повече всъщност е голям плюс, стига да не спираш да се развиваш.

Аз бях отличничка в училище, с богата обща култура и уж все вървях напред, имахме и страхотен учителски колектив винаги с малки изключения. В университета пълен крах първите два курса, това да се юркам сама не ми се получи, при мен беше тотална липса на самочувствие и вяра в себе си, съпътства ме това от дете. ММ пък никога не е попадал на добри учители.

Подписвам се с две ръце под казаното от теб, Маги - нито оценките, нито качествата са важни, ако не знаем къде и как да ги приложим; ако не знаем защо полагаме усилия и какво гоним също. Мисля че нашето поколение, поне мислещата част от него ще спомогне много на децата си да търсят своя път в живота понеже си даваме сметка за много минуси, с които сме се сблъскали лично.

Мале, сега ще потретя, но в училище и аз бях така - ученолюбива, защото обичах да уча, не зубъп и страшно не на място се чувствах на моменти. Наскоро прочетох Хари Потър (на зрели години, не знам как съм пропуснала в детството си) и направо ми се дорева, като четях за Хърмаяни, защото бях абс като нея - и аз щях да рева че съм взела 10 от 11 СОВИ (изпита), а не 11 от 11 😅 може би щях да се почувствам по-добре като дете, ако бях прочела герой като мен.
В университета се почувствах на място, с приятелки и група с която взаимно се мотивирахме да учим заедно и никой за момент не ти се е подигравал, че имаш желание и изкарваш отлични оценки.
Но пак е нямало кой да ме насочи в живота, е това смятам да го поправя с моите деца. Не да ги юркам, но явно трябва да имаш никаква представа за пътя си, пък ако ще и после да го промениш. Иначе пък се гордея че нашите са ми дали много добра обща култура, като гледам приятелките ми как се сблъскват тепърва с житейски неволи като товарен влак - семейни финанси, кредити, деца, ремонт и майстори.

Стана малко лирическо отклонение, извинявам се 😁

Здравейте, момичета!
Докато напиша денят мина, но ви черпя виртуално за годишнината ни. Днес празнуваме 17 години, от както сме заедно с любимото ми момче.
Много си я обичам тази дата:heart:
 
Беше ми интересно да ви прочета.
И аз бях добра и прилежна ученичка, с изключение на един кратък период, ама пубертетски истории. После се стегнах. С времето в университета разбрах, че това не е моето нещо и не бих искала да се занимавам с това в бъдеще. Просто моята нежна душа не е създадена за това. Не съм кариеристка, нямам и кариерни амбиции.
Винаги съм мечтала да имам здраво и щастливо семейство. Приоритет номер едно.
 Един ден ще трябва отново да търся своето "кариерно призвание".

Деска, аз не съм се засегнала или обидила по някакъв начин от написаното от теб. И аз не съм се замисляла много, но пък, ако се замислиш и този вариант го има. Скоро ще разберем.

И аз винаги съм тъгувала, че ще дойде едно време, в което ще имам едва няколко часа, които ще прекарвам с децата и не ми се мисли за това от сега. Важно ми е да присъствам в живота им точно в тези първи години. Да съм до тях при всяко първо нещо. Всеки път си мисля какво ли му е на мъжа ми, когато само му съобщавам за първата думичка, първото зъбче, първите крачки...но мъжете може би не преживяват чак толкова емоционално тези неща. Та аз искам да съм до децата, докато опознават света точно сега.
Няма правилно и грешно, както се вижда,  всеки е прав за себе си.

Деси, и аз в училище печелих състезание за бързо четене. Много обичам да чета. Научих се преди да тръгна на училище. Спомням си как се затварях в стаята си и четях Ян Бибиян. Любовта ми към книгите си остана в годините и днес това е нещото, което обожавам. Когато мина покрай книжарница цялата се изпълвам с любов хаха и искам да вляза и с часове да не изляза от там. Винаги съм искала и децата си да заразя с тази любов към четенето. Купуваме всякакви книжки. Когато Алекс беше малък си избираше какво да му чета. Когато беше на 3-4 не знам по колко пъти на ден четяхме за човешкото тяло и пак и пак .... Вече чете сам от миналото лято и го водя сам да си избира книгите, за да му е интересно. Не е задължително да обичат да четат децата, макар всички много да искаме. Не е хубаво и да ги караме насила. По-скоро да ги поощряваме, да ги заведем и сами да си изберат и да се надяваме, че един ден сами ще проявят желание за четене. Но личният пример е важен.
Марти обича книжките. Но да ги разглежда, да показваме. Ако седна да чета няма това търпение все още. Вчера ми донесе една книжка, прочетох три думи и отиде да ми донесе друга, после трета, четвърта и т.н. Надявам се един ден да четем. Брат му седнал и си чете неговата книга и нищо, че сме заринати с книги, Марти иска и дърпа точно неговата.

Съгласна съм с това, което Маги написа, че се водя по детето и неговото темпо. Никога не съм го насилвала, нямам такива амбиции, но се старая да удовлетворявам желанията му за нови знания. Умно и будно дете трябва да се развива иначе целият потенциал отива.... Много пъти съм се чувствала неудобно, когато го хвалят, защото не искам да излиза, че е нещо повече от другите деца. Ама и не мога да скрия, че се гордея с него, което е напълно нормално.

Спирам дотук, че стана дълго и моето (не, че е за първи път).
Лека нощ ...и да спите!

И тази тема като много други покрай майчинството и децата има хиляди мнения и възможности. Няма общовалидно добро решение за всеки. Нито може да се твърди, че за всички деца най-добре е да са с мама до 3 или 4, нито че най-добре е да ходят на ясла. Трябва да съобразят детето, условия в семейството и условията в ясла/градина. Строго индивидуално е, кое е добре и кое не. Ето защо не налагам мнението и решенията си, излагам ги и описвам и условията в ясла/градина.
Когато каката беше бебе четох много и прпведох доста разговори с колегите психолози. Така намерих път за нас. Индивидуалния подход е супер важен.

Аз пък съвсем съзнателно не искам да присъствам на всяко опознаване на света, особено при каката. Без да искаме дори, когато сме там си даваме своите 5 стотинки за нещата и така можем да повлияем виждания или мнения. Обожавам да слушам разказите и за деня и случки от нейна перспектива. При тях в градината никой не е принуден да оцветява или да прави, нещо което не иска. Кое дете кой проект ще избере днес не се решава от родители или учители, а от децата. Сега гледам вкарали и проекти с различна продължителност. Може за ден да се завърши, за седмица или месец. Казаха, че така искат да ги научат на усет за време от една страна и постоянство от друда страна. Поемат и отговорности, забавляват се.

Мати пък вчера ги водили в био супермаркет да изберат продукти за закуската следващите дни. Всяко дете трябвало да избере по 2 вида плодове и да сложи в количката от тях. Мати избрал круши и грозде ... Нищо чудно, обожава ги. И днес преди закуска е негова задача да откъсне гроздчетата и да сложи в купички. Естествено учителките помагат. Но всичко това за детското развитие е страхотно. Самочувствието е на 100 като ида да ги взема и ги похвалят.

А аз ... не гоня позиции, бонуси или друго. Призвание и мечта е моето. В публичния сектор съм и с огромбото предимство да си избирам всеки ден работно време. Ако реша, че времето е хубаео и искам да ги заведа на плажа, обаждам се и тръгваме. Работя тогава вечер. Ако ми домъчнее за децата ставам, заключвам и отивам да ги взема. Седмично имам по 2-4 часа, които са ми твърди, но и тях сама планувам.

За книгите .... Ако и Мати е като сестра си ще се разорим... Тя не минава покрай книжарница без да влезе. Избира си книги, намира къде да седне и започва да разглежда книга след книга. Ако и хареса някоя четем част. На ден се чете минимум 30 мин, понякога и по 2 часа. В момента много харесва Магьосникът от Оз, Пипи и Петсън и Финдъс. Карти има за всички библиотеки около нас. Направихме и карта в България като бяхме и там през ден се ходеше. Ковачница посетихме и влязохме в старата библиотека от 1800 и коя година беше. Имаше детски книжки и там открихме поредицата за Божана.

Учи се да чете сама и на български и на немски. Има ли желание за нещо, не я спирам. И всичко започна със спагети... Един ден ми донесе в хола 3 сурови спагетчета, нареди ги и каза "Мамо, виж, това е буква А". Сърце не ми дава да и кажа добре, ама ти си на 4 и да не ти е скучно после няма да учиш букви. Взех спагетите и и показах как с тях може да направи и Н и И. Та така... И сега е време за работа.

Лек и весел ден на всички.

Докато ви чета осъзнах колко хубаво пишете всички, без правописни и пунктуационни грешки, грамотно. ..как това в наши дни е рядкост. Много хубаво ми стана 

И ние четем много. Единият ми син прочете 23 книги това лято, другият не ги брои. Някои са тънки, но повечето са над 200-300 страници. Много държах да са четящи деца, затова използвах няколко трика и поне в нашето семейство подействаха : 1. Използвах Дръндьо и подобен тип глуповати книжки, за да се отприщят да четат, но после ги скрих, за да не тъпчат все на тях. 2. В 21ч трябва да са в леглото. Или спят, или четат до 22ч ако са на училище, неограничено време ако не са. Реално и до след полунощ са оставали. 3. В тоалетната не се влиза с телефон, само с книга.  4.Личния пример - следобед сядаме да четем заедно, аз с капучино, те с мляко с какао или зрънчо или сладолед....идеята е да е нещо приятно, което носи положителна асоциация. И така...колекцията книги е огромна, от библиотеката също взимаме. Скоро подреждах книгите и отделих 3 кашона за малката. Тя е все още на твърдите страници и както пишете е по същия начин - носи книжка, прочитам 3 думи и носи друга... май се забавлява повече да разгръща страниците от колкото да слуша Но всичко с времето си