Юлчето прави първи стъпки и думички нови изговаря. Вече не е бебе. - Родени Юли 2022 - Тема 8

Кураж, Хоупче! Аз за себе си установих, че нагласата на родителя е най-важна. Ако аз съм изнервена, той се изнервя дваж повече с период на дискомфорт. След едни неприятни ескалации на нервите за мен седнах и реших, че просто в тези периоди ще го обгрижвам повече - зарязвам готвене, чистене и подреждане и стоя с него. Понякога буквално е стоене - не иска да е сам ама и да не му се мешам какво прави (бута ми ръцете примерно), просто да съм на една ръка разстояние или пък се обляга на мен. Гъвкавостта също е важна, а на мен ми беше трудно да не следвам план (сега ще излизаме, сега ще четем, сега ще играем на това и т.н).

Последвах и тези профили в ИГ, които ме приземяват като съм на ръба:
https://instagram.com/milidumi?igshid=MzRlODBiNWFlZA==
https://instagram.com/dobro.nachalo?igshid=MzRlODBiNWFlZA==
https://instagram.com/nurturedfirst?igshid=MzRlODBiNWFlZA==

Здравейте, момичета. Какви ги вършите? Вече застудя и се надявам да се включвате по-често.

На мен ми е мъчно, че лятото си отиде. Денят се скъси, стъмва се рано и не можем да седим до късно. Хич не обичам студа и докато се климатизирам ще дойде пролетта.

Марти много обича да излиза. Преди обяд ходим да пазаруваме и на връщане се отбиваме на площадката. Там се върти покрай пързалката, люлките, обикаля си.
Ако видя дете в яслено-градинска възраст и особено пък, ако е с някоя баба или дядо ми е ясно каква е работата. И днес имаше 2-3 болни деца. Но трябва да си лиша детето да ходи там, където иска, за да може болните да се подвизават. Никога няма да се оправи тази работа, ама както и да е.
Много се впечатлява от рязането на дърва и когато чуе отнякъде бърза да ходим да видим от къде е. Обикаля с една детска резачка и вкъщи и навън. Много е сладък как бръмчи.

Много бърбори малкото човече. Толкова сладко казва бе-бе, че ми идва да го смачкам от целувки. По цял ден повтаря и та-та и е голяма драма, когато тръгва на работа или не е покрай него. И мен по цял ден ме преследва. Само да изляза от стаята започва да вика ма-ма, ма-ма след мен. Постоянно трябва да съм му пред очите.
С Алекс си играят, борят се, стрелят се, голямо викане пада. Язди брат си, целува го, потупва го. Много са ми милички. Ако правя нещо в кухнята идва да ме извика да отида при тях да гледам как си играят.
Ляга по гръб и иска Алекс да му прави гимнастика с ръцете "раз-два", като той казва "даа" (два) и "кара кара колело" с крачетата.
Кара ме да седна на килима и се настанява в мен да разглеждаме книжки.
Тършува в раницата на брат си. Вади му всичко от несесерите, изсипва моливи, рисува. По пода постоянно са изсипани всякакви неща, но колкото и да ги събирам, минава след мен и ги изсипва отново. Често си ходи нарисуван по лицето и ръцете. Рисува и по плочките и хладилника и когато го попитам кой го е направил казва тата и се смее.

Много харесва да слушаме детски песнички. Любими са му "пет малки патета", "арам зам зам", "кучето бинго", "колелата на автобуса"... Целият подскача от щастие, танцува и си припява някакви срички. Пълни ми сърцето с любов, докато го гледам.

Големи драми са най-вече, когато трябва да сменя памперс и преоблека. Също така, когато трябва да се качим в колата, да го сложа в количката, ако не му дам нещо, което не е безопасно за него, но много го иска, когато го вадим от ваната...и както вече споменах за баща си. Там винаги е рев и рев, защото когато баща му е с нас иска само него и нищо друго.
 
През деня трудно мога да свърша нещо. Ако се опитам да измия чиниите се лепва за мен и плаче, докато не го взема. Каквото и да прави, изляза ли от стаята тръгва след мен и повтаря мама, мама. Научила съм се да правя много неща, докато ми е в ръцете. Но се примирявам, че има такива периоди. Просто напоследък все повече мисля за това как времето ни заедно минава толкова бързо и след миг ще са вече големи, и няма да сме им толкова необходими. Гледам и Алекс сега колко по-самостоятелен е вече и си има неговите интереси. Просто...до мен е, но и вече не е толкова зависим. Опитвам се да се наслаждавам на това време, което имаме сега, но и знам колко е трудно на моменти.

Хоупче, кураж! Ще мине и замине. Трудно е, особено, когато имаме някакви очаквания, план за деня и дейностите, но не става, както сме си наумили. Забелязала съм, че мен това ме натоварва, когато се опитвам да организирам деня, но не се получи и го преживявам тежко. В крайна сметка не е на живот и смърт дали ще легне малко по-късно или че е пропуснал закуската, защото нищо не иска, но на момента си го изживявам и не мисля така.

Кухня не взимам втора седмица, защото изобщо не я иска. Храни се доста избирателно. Иска нещо, държи си го в устата и после го плюе. Иначе, каквото види, всичко иска.

Хубав и слънчев да е денят ви! И се разписвайте по-често!

Здравейте, всеки ден влизам да проверявам за новости, радвам се че се раздвижихме 😁 При нас нас новото е, че вече ходи официално и в неделя уж ще правим питка, че все нещо изскача и я отлагаме. Каката ни вече изкара първия градински вирус и 2 седмици си е вкъщи, от понеделник уж ще ходи. И Вики е в някакъв мрънкащ и ревящ период, който май много се задържа 😁 Всичко отдавам на зъбите ама ... С тях бавно напредваме . Имаше 2 отдолу досега, отскоро пробиха и горните 2. Най-интересното е, че има и по един пробил кътник горе и долу от дясната страна, а преди тях са липсващи. Много странно ги вади, кака и беше по учебник, но ... Да излизат лесно пък както искат 😁 И на мен ми липсва лятото особено като се затворим вкъщи и текнат едни сополи като реки ... Като си спомня миналия декември какъв ужас и болести беше ми се изправя косата. От няколко дни съм на ранна коледна вълна и се чудя как ще имаме елха и украса с това малко, ходещо чудовище 😁

Привет и от нас!

Мис, много е сладък Марти колко целенасочено държи триона и пръчката само!

Хоуп, кураж и от мен!
Аз в такива моменти също зарязвам всички задачи и ми помага да помисля за голямата картинка така да се каже - че сме здрави, имаме финанси и покрив над главата си, не сме във война (с оглед на нашумелите събития) и че малкият човек нещо не се чувства добре и затова е такъв и в този момент разчита и има само мен.

И аз нещо не се адаптирам много добре към застудяването
Иначе ние днес взехме последния прием на антибиотика за бактерия в урината, която много ме напрегна и изтощи, след докато почти два месеца, най-накрая получихме два еднакви резултата. Голяма сага беше, момичета.
Стискайте ни палци, моля ви, да сме я изчистили, че така както нямаше през цялото време никакви симптоми, изведнъж 24 часа с кръв в урината. Много беше странно, защото рязко се появи  и също толкова рязко спря. Дано сме я излекували

А, междувременно в събота вечерта ходихме до спешното, защото Никола получи някакъв обрив на дупето брутално болезнен и заключението беше " неуточнена алергия". И това беше много странно. Не е от антибиотика, няколко мнения получих, но още не е напълно минало. Много странно ми е всичко, искам просто да мине!

Иначе Никола е в добър период, да не чува Дявола.
Най-накрая и той вече попрояде. Много далеч сме като количество от порциите на кухнята, но изобщо не ми пука. Много съм щастлива, че изобщо яде!

Последните зъби ( кучешките) не ги усетих направо.

В момента любимата му игра е с тиган или тенджера и всякакви шпатули и лъжици. Пълни ми душата как навсякъде си ги разнася, слага си някакви неща, бърка си ги
Музикалните книжки с класическа музика продължават да са му любими. Споделяла съм преди за Моята първа книжка за оркестъра на ФЮТ. Наскоро ни подариха и няколко на ЕМАС, които са по композитори разделени. Обожава ги!

Засега това е от нас.
Изпращаме ви сили и пожелания за здраве и прекрасни дни!!!

Привет момичета! Досега все се допитвам до вас, когато нещо ме тревожи и винаги съм намирала подкрепа, та е сега ще ви питам.
Моят младеж още не е проходил. Скоро ще стане на година и три месеца. Движи се по ръба на дивана, изправя се да претършува масата по периферията, ходи, когато го придържаме за ръце, но това е всичко. Знаете ли как мога да му помогна и изобщо трябва ли да правя нещо, което пропускам? Има пълна свобода да пълзи навсякъде и се старая да прекарва повечето будно време на пода. В стол го слагам само да се нахрани, а в кошарата за игра е по 15-20мин. ако трябва да свърша нещо или да си взема въздух за малко.

И Йоан още не е. До 18месеца е нормата. Днес се изправи сам 20 пъти на спалнята без опора и накрая направи 3 самостоятелни крачки за пръв път. В момента е на 15,5 месеца.
Не се впрягай

И аз мисля, че няма основание за притеснение.

На наши близки момиченцето проходи на 1г4 м и страшно бързо премина от няколко крачки към уверено и свободно ходене.

Здравейте, момичета! Аз не се включвам много в групата, но винаги като имам някакви притеснения откликвате на въпросите ми 😁. Моето момиче проходи навреме и доста добре се справя, но пък няма все още осъзнати думи като мама и тата. С доста упоритост успях да я науча как правят повечето животни, но тя си е малко своенравна. Разбира се, когато я попитам за някое животно в повечето случаи не иска да ми каже, но има периоди си ги казва, предполагам съм и досадна. От време на враме маха с пръст и казва не-не, в повечето случаи като не и давам нещо да пипа, казва ало и държи телефона. Дава пет и боц, когато тя иска, общо взето тя си решава, в повечето случаи не дава😁. Но се чудя вече не е ли време да казва поне мама, тата, баба или пове едно от трите?

Извинявам си предварително за поста, но аз все се притеснявам. Наясно съм, че децата се развиват различно, но имам чувството че вече на 1г. и 3 месеца, само моето дете не казва мама. 🫣

А, споко. Тате е тате, мама е тате у нас, всеки човек на снимка (не на живо) е тате…
Мама чувам веднъж месечно като писне, разстроен от нещо… Баба е всичко друго - котките, колите, гълъбите и т.н. С изключение на тате за баща му (асоциира думата баща и казва тате от отдавна) и бау-бау за куче, друго не казва осъзнато, макар че и мен ме човъркаше доскоро (имаше едно “пате” преди 2 месеца ама сега не го казва, само посочва играчката пате). За сметка на това демонстрира завидно разбиране в ежедневната комуникация за различни действия и предмети (донеси Х, дай Y, затвори Z, и т.н) така че съм убедена че трупа речников запас и в някакъв момент ще се отприщи. Онзи ден с ММ ни се стори че повтори “пампа” за лампа след баща си, примерно.
Не на последно място за проговарянето е важно колко зъби има детето (за артикулиране на звуците) и колко му е силна мускулатурата на челюстта - това се случва, ако дъвче добре.

Всяко бебче се развива в собствена посока и темпо. Свеки ми разказа за внучката на нейна приятелка, тя е една седмица по-голяма от Йоан и вече доста бърбори, също е проходила на годинката някъде. Ама за разлика от него не може да се храни сама (Йоан само кисело мляко и понякога плодово пюре ми дава да го храня, за всичко останало държи да се храни сам и протестира, ако му давам аз) и дори бисквита не си взима сама, а чака да й я държат пред устата. Той пък не ходи и бърбори още. Така че всяко дете ще си следва собствения ритъм. Особено за проговарянето даже 24 месеца е границата, само за повтарянето на срички (не като осъзнати думи) се следи по-рано.

Здравейте и от мен,

Нева, Тони проходи на година и 3м (да се разбира - преди 2-3 седмици), също ходеше много дълго време по мебели. Накрая почна да ходи за ръце, две, почнахме да го караме за една. Не му беше любимо, но ходеше. Струваше ми се, че е още далеч от пускане, но той ме изненада. Това, което помогна при нас - ходене за една ръка, ритане на топка - къде докато е по мебели, къде, докато го държим; и това с най-голям успех, защото така си направи първите крачки - сядаме с ММ един срещу друг на близко разстояние, той между нас, ходи от единия към другия и обратно придружено с много викане, пляскане и радване. “Ходенето” дълго време беше като придържахме под мишниците, но един ден хвана две ролки тоалетна хартия и тръгна сам. Та - ако са готови общо взето следва “лъгането” на детето да се пусне. Аз не очаквах, той ме изненада. Клатушка се като пиян морков, не се изправя сам още, но тук имаме вина ние, щото все му даваме ръце да се изправи.

Happymomm, не мисля, че има място за притеснения, поне аз не съм се притеснила още, а той също не е от приказливите. Казва мама, но е със значение на ам-ам, повтаря па-па, а понякога ако е ентусиазиран ба-ба и всички животни правят така с различна интонация. Тва бау, тати, бебе, или нещо друго е напълно липсващо. Имат време да се отприщят. Тея дни бърбори нещо, което звучи като ньом-ньом (сещате се примляскващия звук като ядеш нещо вкусно), но е абсолютно без смисъл или поне аз не откривам такъв.

Иначе при нас новото е, че яслата почна. Засега върви горе-долу добре, от следващата седмица, ако се задържи здрав, ще го оставяме до обяд. Сега седи по 2 часа. Милите дечица, днес ми стана много тъжно като го взех - чуваше се тишина от вътре, никой не ревеше, а като звъннах на звънеца… всички в един тон почнаха да реват, скупчиха се на вратата, плачат и крещят мама, гледат ме с един тъжен поглед. Много жално ми стана, но… какво да правиш.

Дали покрай яслата или поредния скок, тея дни е ужасен! Ужасен ужасон казвам ви - прави всичко забранено, всичко което знае, че не може. Бърника в контакта и ме гледа с една нагла усмивка, едвам си сдържам нервите. Не знам дали ми прави някакъв бойкот заради яслата, или тества граници, или кой знае какво, но е… доста трудно. Хвърля храна, плюе, маже, яде всичко по улицата, абе… знаете как е.

Пак е гладник, по цял ден иска да яде, без да преувеличавам (това ме навежда на мисълта, че може и да е скок). За пример оня ден яде пилешка супа за вечеря, богата гъста пилешка супа, след няма и 1 час ми спретна истеричен рев за храна. Днес закуси доста обилно, след 15 минути, повтарям - 15 мин! почна да ме води към стола за хранене и да ми вика мама. Някак успях да го отложа за цееееели 45 мин… 😐

Тези кътници избиват мнооооооого бавно, един се показва от доста време насам, а има оше бая докато излезе, ръцете са в устата, лигите са бая. На друг пък венеца беше посинял страшно много, викам си сега ще избие… тцъ - синьото изчезна, зъб йок.

Стана дълго, пък най-основното го казах - лека и спокойна нощ пожелавам!

Да, с храната моето дете от както съм я родила е скарана. Беше основно на мляко до деветия месец, поетапно започнах да и замествам храненията, като от всичките ми опити стигнахме до това да яде 2 3 неща, но поне ги хапва. За жалост продължавам да и пасирам, защото яде една хапка непасирано и до там не иска повече. Сама яде картофи, нещо тестяно, много солети, дори и кебабче 😅. Тях няма проблем да си дъвче. За сега ако искам да хапне някакво количество храна 220грама, трябва да и пасирам това, което и сготвя. Пробвам я постоянно да дъвче от нашата храна , но за сега удрям на греда. Иначе има 11зъба, като последните 3 са кътници и все още не са излезли и си я болят, затова не я насилвам. Не знам в това ли е проблема, побеля ми косата с нейното проблемно хранене, тя плодове и зеленчуци в ръчичка не яде така с ръка, не и харесва, прави физиономии дори и на банан. С киселото мляко е още по скарана.. Може да я кара на солети и хляб. Няма желание сама да се храни все още, иначе има прибори но и показвам от скоро какво да прави, за сега няма интерес.

Всичко с времето си ще дойде 🤗 търпение,  често даване на възможности и така

Здравейте и от нас,

определено всички са много различни и за думи и ходене още няма нужда от притеснение. Затази възраст би трябвало да има срички, интерес към комуникация (не вербална), интерес и целенасочени опити за движение без значение дали лазене, ходене или друго. Характера на детето и степента на развитие на мускулатурата са важни.

И Матей се храни напълно сам. Всякакви бебешки неща обаче отрича. Държи да му се сервира в нормална купичка или чинийка като нашите и получи като нашите прибори.
Любими занимавки са гледане, сортиране и разнасяне на книги и игри с вода. Обожава да готвим заедно. Аз беля и режа картофи, той слага парче след парче в съд и бърка. Рисува по половин час на ден... Вече и фулмасерите на сестра си откри и знае как да си отвори капачката. Аз настоявам на неговите моливи и едни огромни листа от стари семинари мои, че А4 лист е малък. В яслата бяха рисували с бои за пръстчета и моя мъник казаха, че страшно се забавлявал. Донесе така и първото си творение и вкъщи го нагласихме на видно място.
Най обичам да ги гледам как играят и се смеят заедно. Имам чувството, че сърцето ми е бучка масло оставена до горяща камина....

Тук вече е страшен студ, със зимни дрехи сме, но минимум по 1 час сме вън. Аз пък бързо свиквам на студ и го предпочитам пред жегата.

Честити първи крачки на Йоанчо, АА!

Дарина много хубаво казва мамУ и тати. Обаче...и аз съм тати понякога, а понякога тати е мамУ?! В смисъл, ако се отдалеча в магазина, примерно, почва да реве, да гледа към мен и да казва "Татиии!" Ако ѝ покажа снимка, правилно сочи кой кой е.

Иначе и според мен е рано да се тревожите, ако децата ви не говорят много или не ходят. Съвсем в нормалния диапазон са нещата.

Аз не съм от най-притеснителните майки, но и аз си намерих нещо. Хайде за сега не ме тревожи много, но ми прави впечателние: започна да се удря по главата, директно в лицето с две ръце. Няма откъде да го е видяла като поведение, прави го и на случаен принцип, т.е не е само когато е преуморена или нещо друго определено. Малко ми прилича на тик. Странното е, че се разстройва, заболява я, но пак го повтаря. Дали пък не е свързано с това, че започна да хвърля силно неща и не преценява добре какво прави? Гледам я внимателно и може да е забелязала, че тогава ѝ обръщам внимание веднага...

Аз пък толкова се кефя, че приключи това лято! Вече си тананикам Jingle bells и Зън, зън, кой е вън
и се надявам на пухкав сняг тази година! Чудех се даже тази година елхата дали ще оживее? Как да я опазя? Да се опитвам ли изобщо? Дали да не сложа украсата още на първи Декември? Дали Дарина ще стои на шейна? Дали ще изяде всички стикери на дядо Коледа? Чак като ги пиша тези неща, почвам да подскачам от ентусиазъм!

Преди 2 години по това време разбрах, че съм бременна. Толкова топло на душата ми става като се сетя, та затова споделям, да се върнете и вие към онзи хубав момент!

Благодаря ви, ще гледам да не се притеснявам много. Тя иначе много бърбори на бебешки, от както е навършила 8 месеца, обеснява ми се, но аз нищо не и разбирам 😁.Но да кажа и на мен ми е предколедно и се чудя първо елхата къде ще я слагам (кошовете с играчки са на всеки свободен ъгъл) и дали въобще ще оцелее 😆.