Юлчето прави първи стъпки и думички нови изговаря. Вече не е бебе. - Родени Юли 2022 - Тема 8

Бъбълз, благодаря за напомнянето. У нас датата на теста се отбелязва. Името Матей си го бяхме избрали още преди каката и аз без да знам, че на 16.11 Матей има имен ден баш на този ден по случайност наоравих тест и видях 2 черти. Та датата на теста и имения ден на човечето довело до високо до високо ЧХГ съвпадат.

Според мен също не е притеснително, че не ходят и говорят. Децата си минават по етапите и е въпрос на време да проходят. Има и по-плахи деца, които не се чувстват уверени да се пуснат веднага. И това ще стане. Марти също се пусна изведнъж.
За говореното не знам каква е нормата. По принцип не го сравнявам с другите деца, единствено с брат му. Той проговори много рано обаче, така че и с него не е ок да сравнявам. Вчера му четох дневника и на тази възраст е казвал повече думички, но това не ме притеснява и не мисля, че Марти изостава, защото знам, че Алекс  просто си проговори рано и е по-скоро изключение. Важното е, че виждам, че разбира всичко и си комуникираме. Толкова е сладък този период. Като каже "мама" и усещам прилив на любов.

Това за броя на зъбите не го бях чувала. Алекс по това време е имаше 5 зъба, като първият проби на 11м, а Марти в момента има 12.

Мирра, Марти и без ясла по цял ден е от беля на беля. Знае какво не позволяваме и точно това прави, смее се и нагло продължава. Днес си хапна от една солета навън, а колко обяснявах, че е мръсна и не може. Но на него му беше много забавно. Иначе бърка в контактите, драска с маркера, разхвърля нарочно и всякакви подобни.

Бъбълз, имах подобно притеснение с Алекс, само че той някакси си замяташе ръчичката и удряше по нещо. Период беше и отмина. Следи я и обсъди с педиатъра, ако продължи да те тревожи това.

Аз направих теста за бременност на 03.11:heart:


Ей, колко хубаво, че споменахте Коледа. Няма да си говоря сама. И аз вече я мисля. Поръчах разни неща от алиекспрес. Алекс още края на миналия месец започна да си пише писмото до дядо Коледа. Казвам започна, защото според мен за момента е отворено писмо и ще добавя още, ако се присети. Ние украсяваме края на ноември. Не знам как ще бъде тази година. Марти ми е много съмнителен. Алекс си взимаше по някоя играчка, но нищо притеснително. Ще украсяваме, няма да се лишим от това удоволствие, пък дано Марти се смили. Много ми е вълнуващо тази година, защото Марти вече е по-осъзнат и ще разбира повече. Подаръците още се обмислят..На Алекс на същата възраст му подарихме дървена кухня.
Имате ли идеи вече вие?

Здравейте, нямам много време да чета подробно, само за прохождането ще се включа. Алис имаше огроооомно желание да ходи и нон стоп искаше да и даваме ръка. Буквално припадаше по земята и изпадаше в истерия ако я пуснем за секунда. Та, трябваше спешно да взема мерки. Взех от приятелка колан за прохождане (по принцип не съм им фен и винаги ми напомнят на куче), нооооо съм впечатлена. Буквално за 3 дни научи да пази баланс и след седмица с колана вече се пусна. От 10 дни ходи активно сама и става все по-добра и утре смятам да правя прощъпулник. Та, ако държите да проходят по-бързо пробвайте с колан Ние сме добре, правихме огромен рожден ден на баткото в Капела в мола и всички са доволни. https://detskistoki.bg/product/kolan-za-prohozhdane-safety-sin/18550/bg

Благодаря, момичета! Да го видим кога ще закрачи смело, днес много сладко ходеше между гардероба и спалнята подпирайки се с разперени ръце, а доскоро се обръщаше фронтално към някоя от двете мебели и се придвижваше странично по нея.

Като каза Деси колан, в парка при нас има една мила майка с момиченце, техния колан горе е като закачалка.

Аз не бързам, виждам че е упорит като майка си да си прави сам нещата и не го насилвам. Макар че на моменти се притеснявам, че тази ми лежерност граничи с безотговорност 🫣 Но в други моменти се успокоявам, че всичко е ок. Ето, днес го преобличам сутринта, той както обикновено ми съдейства с мушкане на ръчичките, но ми направи впечатление следното - беше ми хванал телефона в едната ръка и го прехвърли в облечената вече ръка, за да мушне и другата. Досущ като голям човек вече, а преди пускаше настрани каквото държи.
Иначе се замислих, че не прави “ало,ало” защото с баща му рядко говорим по телефона 😂 или сме на слушалки, или си чатим с отсрещната страна. Та почнах да му показвам с телефона играчка 😄

Бъбълз, около 15-18м възраст, ако не бъркам, са типични такива прояви - удряне самички, въртене в кръг и прочее. Много майки се притесняват, че е сигнал за проблем в развитието, но стига да няма съществена регресия на умения и да се обръща по име, да те гледа в очите - тогава е по-скоро просто разучаване на какво могат.

Аз за това умишлено показах колана, защото масово са недоволни от такъв, който минава през чатала. Но явно си има своите фенове 😅

Моето имаше единични проблясъци с мама и дада, ама сме в затишие. Не говори и и той. Бърбори много, но да се опитва да каже думичките, тц. И животните не ги имитира, освен кря - кря. Обаче пък страшно много разбира. Постоянно ми сочи неща около и иска да му ги назовавам. Според мен иска да си затвърди "знанията" преди да започне да говори. Като папагал съм станала. В колата е едно постоянно "Колан, прозорец, колан, колан, врата, облегалка, колан, врата" и така до безкрай. 😄 Между другото забелязах една грешка, която правя, и която спомага за забавеното проговаряне. Не му оставям възможност да ми отговори. Примерно го питам дали иска вода. Вместо да изчакам за какъвто и да е отговор, аз направо му подавам чашката с вода. Та, имайте предвид и това.

Момичета, здравейте и от мен!

Стоян направи първите си крачки на връх 24-ти като чукна 16 месеца:) Разбирайте прави по една, две до три и тупва, но пада доста добре или на дупе, или на ръце се подпира. Голяма радост ни е събитието, защото знаете, че сме редовно на рехабилитатор от не знам колко месеца вече и той си вървеше със слаба мускулатура и въобще по-бавно се случват нещата. Нооо ето! Първи крачки преди да е направил 18 месеца - доволна съм:)

Като цяло е спокоен, но си има своите моменти на изблици, в които едвам издържам да не викам на равно с него. Определено съм забелязала, че аз не съм ли на кеф и той също по две обаче.

Като имам време ще пиша повече. Да знаете, че ви чета с интерес и нямам пропуснат прочетен пост:)
Благодаря най-вече на тези които често се разписват, много сте ми полезни.
Поздрави на всички:)

Къде сте всички, момичета ? Много ни замря темата

Каня се да пиша от няколко дни и не ми остават сили 😅

За последните 11-12 дни на Йоан му избиха и останалите три предни зъба.
С храненето има драми и извън пробиването. Хвърля храна по пода, маже. Сега го уча да ми дава или да слага настрани каквото не иска, защото това хвърляне ме изкарва извън релси.

За книжките където се притеснявах, сега разгръща с кеф, особено такива с плъзгащи и излизащи елементи, пеещи.

Кулата я харесва, ама на моменти на слизане се изхлузва и пада по дупе.

Лепенките за шкафове не работят вече, което е малко тегаво 😅

Приспиването е драма, но се оказа че рязко е удължил интервалите и 4,5 часа са малко будуване. Като ги удължа заспива по-лесно, ама понякога аз се уморявам преди него 😂

Разни дребни умения усвоява - махане с ръка, плезене, такива неща.

И аз като АА все се каня да пиша, но като имам време съм толкова изцедена, че все си казвам - утре.
Ох, АА, това с хвърлянето е ужасен период. При нас за щастие отмина. Е, хвърля от време на време, но не е каквото беше преди. Сега като не иска да яде - бута чинията или направо тръгва да става от столчето. Покрай смяната на часа му удължих уж временно интервалите, за да наглася да не става в 5, то пък взеха, че му паснаха идеално и вече нямам драма с късите дремки. Сега съответно е на 5.5ч и 6.5часа. На мен лично ми идват дълги 😄
Тук времето е отвратително, но го екипирах да излизаме и в дъжд и вятър, че не се издържа иначе. Много обича да подскача в локвите. Също така много обича да се протяга да взима плужеци и червеи. Аз като едно типично градско момиче направо истерясвам и почвам да пищя като не знам какво. Много обича да му чета книжки преди лягане, но не признава други освен историите за Пип и Поузи. Кои книжки харесват вашите дребосъци? Поръчала съм и една книжка "Римушки, игралки и залъгалки", която четох, че я препоръчват като помощ за проговаряне. Иначе е в етап, където много обича да си размества количките от едно място на друго. Качва ги на дивана, после от дивана на масата и т.н.

И аз все така се каня да пиша и съм труп накрая, а и се опитвам да не стоя много на телефона преди лягане.
Втората годинка си ми и любима. Със Зори си имаме рутина, и ако не я следваме става драма. Тук е много топло  и всеки ден съм в чуденка как да се обличаме. Вчера воля обилно и сефтосахме гумените ботуши и с кака ѝ цапаха в локвите. Хареса ѝ, но са ѝ големи и се умори бързо.
Мъчат я зъби очевидно, пак пие мляко през нощта, за да се успокоява +преди лягане. Хапва си добре, не се оплаквам, само дето като сме на масата иска да види във всяка чиния кой какво има, какво яде, сакън да не е прецакана + голямата, която все ме вдига за нещо едва хапвам 😅.
Иначе има много гуикане, глезена и мачкане, занимава се и често сама със сортери и книжки, но най-обича да бута моите неща (и двете обичат). Тараши се раницата ми, гримовете, гардероба, нищо не мога да си намеря.
Обогатява речника, определено се опитва да повтаря какво казваме, понякога успешно, понякога не. "пее" си песнички, имитира животните. Разбира всичко, момичета, ама всичко, направо и аз се изумявам понякога. Отиди вземи това, да направим онова, да отидем там и тук, разходка, баня. Днес иска да си ходим от площадката, казвам и вземи тати, хвани го за ръчичка и да си ходим и се върна за него е го хвана.
С количката имаме малко бойкот, но не се отказвам, не позволявам да излезем без нея, т.к. живеем до голяма улица, имаме широки тротоари, по които обаче летят колелета и пешлемета с ел тротинетки. Никак не ми е спокойно, а ако съм и с двете съвсем става мазало. Но в 90% от случаите се прибираме пеш за ръчичка или тя тика нещо. Поне знам чме се прибираме, не позволява да се отклоним никъде. Не мога много да се оплача, каката е станала много непослушна, та каквото и да направи Зори е невинно на нейния фон.

За книжки - има една поредица на "робертино" за най-малките, за различни животни и много си ги харесва, все и казвам да избере за кое животно да четем. Харесва и музикални и с капачета, в библиотеката имаме такива и успявам да разнообразя.

От опита ми с каката относно протоварянето - всичко в рими е супер, особено класиките Леда Милева, Веса Паспалеева, приказки незабравими в рими. "римушки, играли и залъгалки" е топ книжка, за скромните 5лв, голямата беше научила и стехчетата и движенията. Всичките изброени че е карала да ги чета по стопъти, сега на 4 и половина има супер богат речник и се изразява много добре и правилно. За съжаление вече е на възраст, в която има много външен контакт, който си оказва влиянието.


Стана дълго, споделих, оплаках се, ваш ред е. А и да се похваля, че вече и на човек започнах да приличам 😅 успявам да се гримирам, глася и торбите под очите не заемат цялото ми лице.

При нас каката беше отново болна , за втори път от септември, Вики и тя имаше сополи и лека кашлица, но при нея го отдадоха на зъбите. Те си излизат както им падне, тука има тука няма. Дано после не са много криви и няма проблеми. И Виктория разбира абсолютно всичко , няма нещо което да не хване 😁 Много неща учи и от кака си, но за съжаление учи и хубави и лоши. Сега е в период да се катери нон стоп по каквото види и скоро очаквам "полет". Каката пък е в режим "не чувам" и правя нон стоп на Пук. Уж го бяхме минали преди, сега пак е някакво чудо. Вики определено харесва повече нашата храна от тази в кухнята и не се отказва, докато не опита което е решила. Понякога много се изнервям, защото не всичко е подходящо, а при нея думата "не може" хич не важи. Много е трудно в дните, когато не излизаме заради лошото време. Стои на вратата с едни горнище и раницата и чака, тръшкайки се ... Не знам как ще оцелеем зимата, дано е топла и позволяваща разходки 😁😁

Здравейте,

Вкъщи е есен, да се чете - 2 седмици вече вади брутален сопол. То не беше гъст, то не беше като вода, накрая като дъвка, та чак днес почва да се вижда светлина в тунела. Оня ден очите му се зачервиха, единия ден едното, на следващия и другото. Докато умувахме къде да го водим и дали, те взеха, че вървят към подобрение. Ни секрети, ни сълзи, ни ги чеше, просто червени очи. За капак за тея 2 седмици болен, избиха 2 кътника и 3ти е на път. Плюса в цялата работа (щото нали трябва да търсим положителното) е, че се научи да си духа носа. Ама аз понеже хич не съм положително настроена, веднага отбелязвам и минуса - хич не се интересува дали държа кърпичка или не, като реши да го духа тоя нос, духа навсякъде, а ти се молиш да си достатъчно бърз да го обършеш преди да е отишъл в уста, коса, чаршаф и тн… Та да, сополива работа при нас, извинявам се за цветущите обяснения.

Щяхме прощъпулник да правим тоя уикенд, вече мина месец откакто проходи, ама се отказах. Предпочетох почивка пред правене на питка цял ден. Евентуално следващия. Още не се изправя сам, почнахме да правим гимнастика всяка сутрин - клекове. Много е смешен, хващаме си ръцете застанали един срещу друг и клякаме. Доста заякна покрай тях.

Със спането сме горе долу ок, като изключим тея 2 сополиви седмици, бая се буди от сополи, че и от зъби. Първия интервал все още го задържам някак на 5часа, но почва да се бунтува леко вече. Заспива сам, доста бързо, което си е плюс. Втория обаче… щото първия му е кратък, под 6:30 не пада и то с бая мъка. Не ще и да заспива сам за нощен, та си висим при него. Бърбори страшно много, най-вече преди заспиване, докато не си избърбори репертоара не заспива. По цял ден сочи неща и иска да му се назовават, някой преди беше писал как повтаря едни и същи неща постоянно - ми и ние сме така. Момченце, момиченце. Момченце, момиченце. Врата, прозорец, врата, прозорец… ясно ви е.

Махна вечерното мляко, вече не пие АМ, обаче през деня реве на всеки час за храна. Имам чувството, че целия ден само яде. А ако дадеш нещо, което му е некомфортно, почва една игра, едно мазане, пресипване от купичка на маса/земя, хвърляне… откачам и аз. Иначе яде предимно сам вече, но виличката му е трудна и се опитва да загребва с нея, не схваща, че трябва да боцка. Тестваме Фуристо тая седмица, че Тейсти лаб нещо ме изнервиха напоследък, да видим дали ще потръгне с нея.

С яслата нещата не вървят особено, ще видим сега като оздравее как ще е, но най-вероятно ще го спрем и излизам пак майчинство. Хич не съм впечатлена до момента, имат сериозна липса на персонал и най-малките като най-малобройни го отнасят, при все че те пък имат най-много нужда от грижа. Квото такова, не се ядосвам вече.

Пак роман написах, ама то вече ми стана навик. Звяра заспа, отивам да почивам!

Здравейте, и аз все се каня да пиша, защото ми липсва да си споделяме тук, но не остава време, защото знам, че ако почна ще стане дълго. И това го пиша от няколко дни.
Вкъщи сме болни. Първо аз, после Алекс и мъжа ми. Само Марти се държи засега, макар че леко му тече нослето от време на време. Аз вече 10 дена не мога да се оправя.

Марти сега е в ужасно мрънкащ период, същинското тръшкане започна. Когато трябва да го преоблека или сменя памперс настава някакъв ад. Започва да пищи и да се свлича на земята. Докато измисля с какво да му отвлека вниманието, за да не мисли за това, какво правя, е пищене до небесата. И се въргаля по земята, извива се назад. Ужас просто... Все неща, които сме правили винаги, но сега започна да показва характер и ни изпитва емоционалното състояние.

Като изключим това е едно сладко момченце, което по безброй много пъти ми пълни сърцето с любов всеки ден. Доста бърбори вече. Много е сладък как хваща по някоя сричка от думите, които му казваме и ги повтаря. Опитваме се да разбираме какво има предвид. Започнах да си записам думичките, защото бързо се забравят, още повече, когато стават все повече. Много сладко казва "пепе" на пицата. Топка е нещо между "кака" ама нв точно. В нас постоянно се търкалят някакви топки покрай брат му и често повтаря. На ключ ми е трудно да си извъртя езика, но е нещо като " туч". Толкова сладко го казва, че едни лиги се леят. По цял ден търси някакъв ключ да си го носи и играе.
Вкъщи продължава да е от беля на беля. Много разхвърля, рови и е като след война навсякъде. Любимо му е да изсипва моливите, химикалките и флумастрите на брат си. Рисува си, разнася ги напред-назад и после не мога да им намеря капачките. Изсипва ги, после започва да събира обратно, но в един момент пак ги изсипва.
Разнася дрехите за пране от пералнята в банята и обратно. Обикаля и мете, готви, вади книжките по земята...
Ремонтира с инструменти, но естествено по-интересни са инструментите на баща му. Носим си един винтоверт играчка навън и ремонтира по площадките. Както и резачката за дърва е с нас. Купихме му и нова, още по реалистчна. По цял ден обикаля с нея в ръка и бръмчи.
Много е впечатлен от багерите, много са му интересни и ги гледа с голямо любопитство. Показва как копаят дупки и изсипват пръста. Имаме книжа на фют с капачета, също му е много интересна.
Слушаме детски песнички. Целият подскача от кеф, когато започне някоя негова любима. Сега много харесва една за малкото прасенце. Иска да го гушкам и да пеем и танцуваме заедно. Радва се много на "Ние сме войници". Интересно му е, когато видим или говорим за войниците, които имат пушки и кончета.
Припявя си някои неща. А съвсем прясна му е "Роклята на мама". Много я харесва.
Сърце при мене не трае и упорито четем и разглеждаме книжки, но още няма това търпение да седи мирно. Обикновено по-интересно му е, когато си измислям по картинките, иначе бързо губи интерес и става да ми носи нова книжка. Вече четем и коледни. Нямам търпение, разказвам му за дядо Коледа, показвам му в книжките. Още малко и ще го карам да пишем писмо.
С яденето пак са драми на моменти. Каквото и да предложа за закуска все не го иска. Или хапне един, два пъти от тук и от там и то стане време за обяд. Обядът е пак горе долу. Следобедната закуска също стана трудна, не всеки път я иска. Вечер яде най-добре. Винаги бърка по нашите чинии. Много е сладък как си краде по някое картофче от чинията на Алекс. Протяга една малка ръчичка и бързо грабва картофче, което си набутва в устата. Нищо, че пред него също има, на бати са по-сладки. Щом види, че някой ще яде нещо е първа писта наредил се и иска.
Пречупих се да му дам солети. Не, че е много за хвалба, но ме беше страх по принцип. Яде по 1-2 само, но му давам, за да дъвче, защото си държи някои храни в устата и накрая ги плюе. Не мога да схвана как някои неща ги дъвче, други не иска.

Преди смяната на часа спеше до 9-9.30, сега става към 8-8.30. Ама е като залепен за мен, докато спи, защото иска да суче. Бибата вече категорично не я иска. Спи по веднъж на ден за 2-3 часа, случва се понякога и по-кратко.

Излизаме преди обяд и ако трябва да пазаруваме минаваме през магазина. Преди се задържаше в количката, като му дам нещо да си държи и разглежда, но вече иска да слиза и да обикаля, носи и подрежда в магазина. Съответно и пазаруването е приключение. После спираме на площадката да поиграе и се прибираме да обядва и спи. Следобяд взимаме Алекс от училище, оставаме за малко навън и се прибираме. После зависи от времето. Та горе долу накратко това е при нас.
Поздрави от един Бандитко...

Как сте вие? Подготвяте ли се за Коледа..хаха аз нямам търпение вече. Още малко и ще вадим елхата, пък дано оцелее.
Хайде спокойна нощ от нас!

Здравейте, момичета!

Ние биваме като цяло.
Абе, има какво да разкажа , но като остане време.

Засега само ще кажа, че вече украсихме елхата и съм почти готова с коледните подаръци. Даже ходихме и на фотосесия. Много исках тази година да изтегля всичко за този месец, за да мога, живот и здраве, декември да се насладя на празничния дух.
Миналата година, така специална, беше толкова пренатоварено всичко, че изобщо не успях, та затова сега така съм се задействала.

По-натам ще споделя и какви подаръци съм намислила за Никола и близките ни дечица.
Бих се радвала и вие да се включите с мнения и предложения. Мисля, че на всички ще ни е полезно.

И завършвам с въпрос - обзаведохте ли децата със зимни дрешки за навън? Какво, откъде?
Че изобщо не съм запозната.
Май космонавт ще трябва, за да щъкат, нали?

Благодаря и поздрави от нас