Разбрах, че майка ми е изоставила дете

  • 8 879
  • 181
# 15
Това не е ваша работа и не се бъркайте!Майка ви е в правото си да взема решения за живота си.Най-много да създадете дрязги в семейството.
Виж целия пост
# 16
Всъщност мен би ме интересувало дали имам сестра. Майка ви вероятно не изпитва сантимент към това "дете", вече възрастен, иначе би го търсила или разказвала за съществуването. Вероятно е срам от миналото, който иска да остане там. Реално баща ви какво да се разтройва толкова, няма да получи пеленаче, за което да се грижи и майка ви да е в изневяра. Вероятно историята е далеч преди да се познават и няма каквито и да е грижи по евентуалното съществуване на това "дете".
В подобна ситуация, аз лично бих издирила тази жена и бих си направила тест дали ми е сестра. Майка ми няма да я замесвам, тя си е направила избора.
Виж целия пост
# 17
Ако приемем, че е оставила дете и е била непълнолетна по това време, решението може да не е било нейно. Моя приятелка намери биологичната си майка след 35г, чрез съда, и помня, че на скрито дело, викат майката и я питат дали желае контакт с детето. Тя е отказала в съда, но моята приятелка успя да разбере коя е. И случая я бил точно такъв, непълнолетна майка, чиито родители са я принудили да  си даде детето за осиновяване. Не знам какво да посъветвам.
Виж целия пост
# 18
Всъщност мен би ме интересувало дали имам сестра.
Скрит текст:
Майка ви вероятно не изпитва сантимент към това "дете", вече възрастен, иначе би го търсила или разказвала за съществуването. Вероятно е срам от миналото, който иска да остане там. Реално баща ви какво да се разтройва толкова, няма да получи пеленаче, за което да се грижи и майка ви да е в изневяра. Вероятно историята е далеч преди да се познават и няма каквито и да е грижи по евентуалното съществуване на това "дете".
В подобна ситуация, аз лично бих издирила тази жена и бих си направила тест дали ми е сестра. Майка ми няма да я замесвам, тя си е направила избора.
Аз също бих постъпила така.
Нейна работа си е, защо да не е нейна, евентуално някъде там има полусестра. Майката, като не иска да бъде намерена, си е нейна работа.
Виж целия пост
# 19
И вие смятате,че като се видят с една съвършенно непозната жена,ще плеснат с ръце и ще се прегърнат?Но щом я влече,нека опита.Майката не иска да я замесват.
Виж целия пост
# 20
То пък става така да се запозна със сестра си и сетне да не дудне на майка си. Коя пък е тая дето ще успее да уважи решението на майка си...как става на практика всички знаем. Някой беше казал, че нищо нямало да му стане на баща й, то не било изневяра, ама ако го приеме навътре, че е бил лъган цял живот, може и да ги разведе на стари години. Бе, хипотези много, то и нищо не е ясно, де.
Виж целия пост
# 21
Пука му на някой 60+ годишен мъж, че преди 40 години жена му зарязала дете. И ей сега ще се метне да си остави рахата да му готвят и чистят и ще се разведе, дрън, дрън. Да не е латино драма това?! А и всъщност той може да знае, аз ако бях оставила, дете щях да споделя с мъжа ми.
И да, сестри са, евентуално, само по кръвна връзка. Едва ли ще се метнат на врата една на друга, но защо пък да не се познават? 40 години не могат да се изтрият с гумичка, но не пречи да познаваш човека.
Виж целия пост
# 22
Сериозно ли няма да му пука, наистина ли считаш, че мъжете гледат на жените си като на прислужници?  Подценяваш ги, най-малко, егото им. За другото си права, възможно е да знае, АКО се е случило. Обаче даваме на авторката различни гледни точки
Виж целия пост
# 23
Здравейте,

Някак си преди няколко седмици се добрах до информация, която не е на 100% сигурна от моя страна, но всички "улики" водят до това, че  майка ми когато е била много малка е изоставила дете, което дете в момента я търси.

1во моята майка отрече, отговорът и беше много странен, реакцията и супер нетипична за нея, отрече и отсече

2ро дори и да е станало нещо, ще знае само тя и може би някоя нейна приятелка, аз няма как да разбера тъй като всички са починали от страна на майка ми

3то дори и да е така, незнам дали баща ми знае, представете си че на дърти години докарам някой инфаркт на някой от семейството, няма да си го простя

4то незнам дали да "дълбая" в случая, незнам дали имам право изобщо да се меся, все пак това е бил нейн избор, и със сигурност е имало причина

5то  все едно съм стъписана, не мога да взема страна, бих разбрала и я разбирам майка ми, но представете си тази вече жена, т.е. нейното дете я търси. Може би и двете цял живот тая някакви чувства в тях самите и това ме ужасява.


Вие на какво мнение сте?
Благодаря ви
Ако я била.под 18 годишна не е имала избор - родителите й са подписали вместо нея. Това е травма, вероятно й е втълпено, че е срамно и никой не трябва да знае. Най-вероятно и баща Ви не знае. Явно се страхува, приела е да е нейна тайна. Вероятно се страхува от скандал, ако стане достояние. От осъждане, от развод дори. От друга страна, изоставеното дете иска просто да се запознае с биологичната си роднини, да разбере откъде идва на този свят. То няма права и не може да има претенции за наследство на пример, законово връзката е прекъсната, но само, ако е било осиновео. Няма такова нещо като отказ от родителски права, има само подписване на декларация, че биологичният родител/ родители е съгласен детето да бъде дадено за осиновяване. Но родителските права се прекъсват само след отнемане в съда или при осиновяване.
Виж целия пост
# 24
Фактът, че някъде там имаш полусестра, и любопитството, и неизвестността, и въпросите, които си задаваш, хората ги възприемат по различен начин. Някои ще отметнат с ръка и ще се помъчат да забравят, за да не си създават ядове в семейството, други сън няма да спят. Авторката да реши сама за себе си. Но да не насилва майката, безмислено е и само ще навреди.
Виж целия пост
# 25
Авторката да се срещне с момичето/ жената и да се убеди, че информацията е достоверна - ЕГН на майката например или ДНК тест между двете полусестри ще покаже дали наистина са такива. След като се убеди, аз поне, бих казала на майката, че детето, което е дала за осиновяване иска среща с нея. От там нататък да си решава, насила никой не може да я накара да се срещнат.
Виж целия пост
# 26
Сериозно ли няма да му пука, наистина ли считаш, че мъжете гледат на жените си като на прислужници?  Подценяваш ги, най-малко, егото им. За другото си права, възможно е да знае, АКО се е случило. Обаче даваме на авторката различни гледни точки
Не мъжете като цяло, а онова поколение 60+. Точно си имаше мъжка и женска работа и да на жената се гледа като на домакинята, която държи дома. На приятелка тъст е такъв ярък представител на онова време, че сам и в чинията не може да си сипе и не знае как се топли храната. За пране и подобни да не говорим. Времена и нрави.
Виж целия пост
# 27
Аз също изобщо не мога да си представя да разбера, че може би имам сестра и да не се свържа.
Няма и да се колебая дори.
Не бих карала нищо на сила майка ми. Но аз определено не мога да продължа да живея се едно нищо не е станало.
Ще се запозная, ще проверим дали е истина и даже ще положа усилия да се сближим. Ако не стане, добре, ако стане супер!
Добре най-вероятно малолетната майка не е виновна, бащата може би не знае и не е виновен, не искаме да им разваляме жиовта. Но! Това пък изоставеното дете с абс.нищо не е виновно, че се  е родило на тая земя, явно търси, явно е неспокойна, явно има нужда да знае, как ще я оставя така!
Виж целия пост
# 28
Ако сега, на тези години разбера, че имам брат/сестра, честно казано най-вероятно нямаше изобщо да ровя, защото нямаше да ме интересува. А хем съм си доста любопитна по принцип.
Виж целия пост
# 29
Ако сега, на тези години разбера, че имам брат/сестра, честно казано най-вероятно нямаше изобщо да ровя, защото нямаше да ме интересува. А хем съм си доста любопитна по принцип.

Подкрепям напълно. Никога не съм търсила БР, да мислила съм дали имам братя и сестри, но това е било много отдавна, когато  ми е било любопитно. В този момент нито желая да търся, нито някой да търси мен!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия