Здравейте, за първи път се обръщам към форум и комуникация с непознати, много ми е неудобно, но наистина не знам и не намирам сили да продължа напред, сълзите просто не спират. Моля ви, споделете как преживяхте тази загуба, как спряхте да се обвинявате и да търсите причина и изобщо става ли по-леко с времето..
На 24г. съм и преди 4 дни преживях така наречения мисед аборт, трябваше да съм точно в 10г.с, но се оказа, че плода е спрял развитието си в 9г.с и няма сърдечни тонове, бях в 2 болници при 4 лекаря за да съм сигурна, че не е просто грешка, но уви..първа желана бременност, уж без никакви проблеми, на последния преглед ми казаха, че си имам здраво бебенце и...
Също така все още се налага да посещавам болницата в която разбрах, почти всеки ден заради задържана кръв в матката и ми е адски тежко всеки път когато седна в кабинета в който чух "съжаляваме, няма сърдечна дейност". Сещам се за всички спомени около бременността, за всички планове които имах, дори име мислехме и само броях дните да хвана малката му ръчичка..
Изчетох всички теми които намерих и мисля, че само тук намирам някакво разбиране защото всички сме минали през тази болка по някакъв начин. Говорих и с психолог, но няма никакъв ефект, близките казват все едно и също..мъжа до мен ми е огромна подкрепа, но всичко което може да каже е, че всичко ще се оправи, знам го, знам, че е така, но адски много боли и всяка вечер записвам с момента в който ми го съобщиха на прегледа. От друга страна, искам да се хвана за това, че ще опитаме отново, че след няколко месеца ще си имам здраво бебче, но него сякаш го е страх и не желае да говорим за нови опити и само казва, че е рано, но да бъда честна и аз изпитвам страх и не мисля, че бих могла да преживея още един път подобно нещо. Как събрахте смелост да започнете отново, как се върнахте към живота отново..
Предварително се извинявам за романа и за това, че пускам нова тема, но имам чувството, че никой около мен не разбира тази огромна болка и имам нужда да споделя.
Виж целия пост
На 24г. съм и преди 4 дни преживях така наречения мисед аборт, трябваше да съм точно в 10г.с, но се оказа, че плода е спрял развитието си в 9г.с и няма сърдечни тонове, бях в 2 болници при 4 лекаря за да съм сигурна, че не е просто грешка, но уви..първа желана бременност, уж без никакви проблеми, на последния преглед ми казаха, че си имам здраво бебенце и...
Също така все още се налага да посещавам болницата в която разбрах, почти всеки ден заради задържана кръв в матката и ми е адски тежко всеки път когато седна в кабинета в който чух "съжаляваме, няма сърдечна дейност". Сещам се за всички спомени около бременността, за всички планове които имах, дори име мислехме и само броях дните да хвана малката му ръчичка..
Изчетох всички теми които намерих и мисля, че само тук намирам някакво разбиране защото всички сме минали през тази болка по някакъв начин. Говорих и с психолог, но няма никакъв ефект, близките казват все едно и също..мъжа до мен ми е огромна подкрепа, но всичко което може да каже е, че всичко ще се оправи, знам го, знам, че е така, но адски много боли и всяка вечер записвам с момента в който ми го съобщиха на прегледа. От друга страна, искам да се хвана за това, че ще опитаме отново, че след няколко месеца ще си имам здраво бебче, но него сякаш го е страх и не желае да говорим за нови опити и само казва, че е рано, но да бъда честна и аз изпитвам страх и не мисля, че бих могла да преживея още един път подобно нещо. Как събрахте смелост да започнете отново, как се върнахте към живота отново..
Предварително се извинявам за романа и за това, че пускам нова тема, но имам чувството, че никой около мен не разбира тази огромна болка и имам нужда да споделя.
