Зле съм

  • 6 813
  • 109
# 90
Не приемам възрастен човек да е неграмотен.
Виж целия пост
# 91
Четенето на книги и ограмотяването рядко възникват спонтанно и често са резултат от стимулираща среда вкъщи. Вратите на библиотеката денонощно да стоят отворени, ако ти си израснал с гледане на клипчета в Тик-ток, няма значение, че картата е 2 лв.

П.П. В моя квартал, столичен, централен, трети ден звучат бясни маанета. Полиция идва, прави забележка, заминава и се продължава. Скарите пушат, а между бутилките по тротоарите притичват деца от всякакви възрасти. Предполагам, че към кварталното читалище са се запътили, което също е безплатно и отворено.
Виж целия пост
# 92
Абсолютно.
Но на възраст пълнолетен и нагоре, осъзнаваш, че имаш проблем, опитваш се да го решиш. Семейството вече не играе.
Имам такива познати и от голям град, от що годе образовани семейства. "Еййй изпуснах идеалната работа, всичко е по моя профил, но нямам курс/език", питам "А защо не запишеш този курс/език, следващия път да имаш избор".
Отговорът е: Не ми се занимава!
Виж целия пост
# 93
Не всички хора имат такива амбиции и има хора с  добре платени професии, които не изискват повече от базова грамотност.  Отделно, че в случая майчиният език може да не е точно български.

Така че не ми се вижда особено релевантно да се дават съвети на хора, които най-вероятно са с  професия от вида на строител и магазинерка,   "образовайте се, идете в големия град и станете ай ти в международна компания".  
Авторката се оплаква единствено от това, че мъжът и няма да си е всяка вечер в къщи, въпреки, че родителите и са съвсем наблизо.
Мен постовете не ме навеждат на неграмотност, която има нужда от посещение на читалище, а някакви други проблеми, които правят перспективата да е сама през седмицата - което, за работещи хора не е кой знае какво - толкова плашеща.
Виж целия пост
# 94
Никой не ги кара да си сменят попрището, а само да си подредят приоритетите във връзката.
Виж целия пост
# 95
Или пък ще последва най-разумното, до което авторката и сама е стигнала.


Осигуряват му квартира и е с още едно момче.Двамата ще тръгнат двамата ще се върнат заедно ще работят аз немогат да отида да живея с тях.Ще трябва да свикна да живея сама.Явно не съм само аз единствената жена която мъжа не е при нея и работи друг град.
Виж целия пост
# 96
Мен постовете не ме навеждат на неграмотност, която има нужда от посещение на читалище, а някакви други проблеми, които правят перспективата да е сама през седмицата - което, за работещи хора не е кой знае какво - толкова плашеща.

Затова споменах в поста си, че според мен става въпрос за някакви физически или ментални дефицити. Още повече, авторката е на 32, и според културните особености на тези най-най-малки населени места, населени с хора, на които майчиният език не е български, тя отдавна е преминала възрастта за женене и раждане на първо дете. Така че явно проблемите са съвсем различни.
Виж целия пост
# 97
Ох.
Работата е там, че сте имали изобр. И капацитета да го направите.
Изненадам се, че е нужно обяснение на изключително интелигентни жени (грам ирония не влагам), защо не е възможно всички да постигнат повече и дори всеки да е грамотен.
Обидите и квалификациите, изтъкването на себе си, няма да промени абс.нищо.

Да, аз съм от малък град, работила съм в община, която обслужва и съседните села, работила съм и администрацията на производство, та много добре те разбирам за какви хора говориш, познавам ги такива хора, голяма част от тях са доста работливи всъщност, и пак едва свързват двата края. Защото, макар и родено в същото населено място, едно дете от семейство на образовани и пр. хора, не е със същия начален старт като дете, което даже и го спират от училище, като трябва да помага в полската работа. Ние се връщаме от училище, почиваме си, учим, четем, но имаше деца, които веднага, като се приберат от училище, ги емвата с къщна работа, градинки, животни и то не им остава време да учат и да пишат домашни. Ако примерно има много тютюн, който не могат да оберат и намират само със съботно-неделната и следучилищната помощ от децата, направо ги спират от училище, докато оберат тютюна, независимо дали изпускат контролни, класни, тестове и уроците.
Виж целия пост
# 98
Въпрос на приоритети
Виж целия пост
# 99
Не всеки има равен старт, еднакъв капацитет и равни възможности, но това не е оправдание човек да е неграмотен.
Виж целия пост
# 100
Да добавя че в някои групи ( малцинствени или не ), разделянето по някакъв повод ( дори и много наложителен ), е съвсем неприемливо нещо.
И затова примерно, такива хора ( основно мъже от тези таргетни групи ), се стараят, каквото и да става, каквото и да работят, да е през деня, без значение от разстоянието, и след това да се прибират задължително у тях си. Има и изключения, или кратки периоди на раздяла, но след това се съгласуват нещата семейството да е заедно на всяка цена.
Такива са си хората, такива са си им разбиранията.
Виж целия пост
# 101
Не всеки има равен старт, еднакъв капацитет и равни възможности, но това не е оправдание човек да е неграмотен.

Аз съм съгласна, файър, но до една степен има и истина в думите на кукумицинка. Моя позната беше по програма учителка в едно селско училище в забутано село. Децата бяха малцинствени, българският не им беше майчин. Едва говореха български, да не говорим за писане. В семейството никаква подкрепяща среда. Цел е било и въшките да им чистят в училище. Като цяло трудно е било да се обучават такива деца и да се възпитават също. Там в този регион има поминък със специфично земеделие. Започне ли да се прибира реколтата, децата спират да ходят на училище. Ако в семейството се роди дете, пак спират да ходят, за да помагат вкъщи за отглеждането на по-малките братя и сестри. Сложна ситуация.
Въпреки това, авторката на 32 (ако е така наистина) е имала време да се образова и ограмоти, ако е искала. А и не се вписва в картинката нещо… хем е на 32, хем изглежда като от малцинство по начина на писане и разсъждение. А ако беше от малцинство на32 щеше да е с няколко деца…
Виж целия пост
# 102
Явно човекът има някои цели и амбиции за бъдещето, щом "за вас го прави". На 32 и 37 - седнете и поговорете доколко тези цели и амбиции съвпадат, така че да имате представа какво се случва сега и план за какво работите за в бъдеще, или съответно да не си губите взаимно времето.
Виж целия пост
# 103
Имам аналогична ситуация, само че съм с дете и аз заминавам, не той. Изборът ми е, съгласуван с него, да, няма да му е приятно, но за няколко месеца не е болка за умиране. Потърпи някой месец и прецени, ако искаш да си с него, напускаш работа и отиваш, ако ще чакаш да се върне - да се връща.
Но всичко това сядате на масата и го обсъждате. Аз имах предложението за друга държава декември месец, седнахме обсъдихме и заедно избрахме кое тримесечие на годината ще се случи. И да, и аз ще се връщам за уикенда.
Виж целия пост
# 104
Тя остава в тяхното жилище, може и негово да е, купено или наследствено, но е факт, че живеят двамата там, та очевидно няма индикации, поне за момента, че е хванал пътя, за да се отърве от нея и пр.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия