Зле съм

Съгласна с Файърче! И аз така ги виждам нещата!

Несериозно е, жена на 32г. да се кръсти на "малката". Е па колко да е малка на тез години? Разсъжденията й са като на под 18 годишна.

На мен ми направи впечатление, че като цяло той няма план да я дръпне при него.
"Ако не стане работата, ще се върна.
Ако стане, ще идвам веднъж седмично."
Докога ще идва по веднъж седмично? Ако е временна работа, не виждам драма. Ама мъжът май е с план за постоянна и не включва авторката в него. Още по-странно е поведението на авторката "без него ще съм, самичка ще съм", много несериозно.
Аз бих изчакала да видя как ще се развият нещата. В повечето случаи условията изобщо не са, каквото очакват и се връщат с подвити опашки след един месец.

Ас ме самнява, че темата е парзалка и някои ни гледа сейра.

Ако авторката и нейния приятел имаха хубава и здрава връзка, темата нямаше да съществува. Житейски обстоятелства има всякакви, много хора правят какви ли не комбинации - друг град, друга държава, виждане на още по-големи интервали. Но това се прави в името на някаква конкретна цел, и за ясен период от време. Повечето хора стисват зъби, минават през това, и продължават заедно напред. В случая приятелят се хвърля малко на сляпо, при това без да го е изговорил с авторката, без да имат ясен общ план и визия за бъдещето. Напуска работа, напуска си дома, отива да живее с други хора в тип работническа квартира. На мен ми изглежда, сякаш човекът бяга презглава да се спаси. От какво - не знам, само така ми изглежда
(Прочетох още веднъж всичко, написано от авторката. Ако не е пързалка, то жената явно е със сериозни здравословни дефицити. Но впечатлението ми, че мъжът иска да се спаси, си остава.)

Можи да почниш да четеш книги!Като види колко си умна,ша са върни!32 друг път-максимум 13 с тоя акъл...

Някой път се чудя, но изглежда само аз в този форум идвам от малко забутано градче.
В Родопите или в пък в Северозапада:)))
Айде може би и Кукумицинка.
Как се е случило така, не знам.

Но така де. Не ме изненадва нито правописа нито ситуацията. Изобщо.
В цялото ми детство семействата живееха така. И сега така си живеят повечето, но аз отдавна не съм там.

Обсъжда се, разбира се. И тази двойка са обсъдили, просто тя не умее хубаво да го опише. Нищо необичайно, много  хора са така.
Та в това малко градче/село - жените си  работят, някои примерно в шивашки цех, в чистотата, някой магазин. Има по-често работа за жените, но не достатъчно, че да напуска и после пак да търси. И почти никаква работа за мъжете.
Мъжете често отиват да работят в друг град, в строителство или земеделие, животновъдство. И да често живеят в една стая с друг мъж или даже в една стая с няколко мъже. Осигурена квартира от работодателя. Без договор или с твърде неясен, за да са сигурни, че работата ще е ок и изобщо ще вземат пари накрая. Защото вече достатъчно са ги лъгали и се е случвало.

Та ако не му се получи работата.
Той ще си се върне в града, ще поработва на парче каквото има или нищо, каквото и да е, но за малко пари.
Но поне тя ще има работа, а явно имат и жилище.
Много трудно, вероятно невъзможно би им било да плащат квартира за двамата, тя да си напусне работата, дори и неговата там да не се окаже измамна.

Вероятно да, хлъзва се по казина, вероятно да пийва си ракийка вечер, къде повече къде по-малко. Та затова и праща парите на нея. Много разумно.
Такова е образованието, възпитанието, капацитета, средата.
Това не значи, че са лоши хора, не значи, че непременно са и добри. Просто съществуват такива хора. Живеят, раждат деца, правят семейства, работят каквото има.

Това че е неграмотна, не значи, че не може да има семейство и че не може да се грижи за дете.

И съвсем последно, просто и е дотежало, че няма да го има мъжа и. Няма да го спре, сигурно и тя разбира каква е ситуацията. Просто си се оплака, но не на правилното място. Сигурно има подфорум на жени с отсъстващи мъже - тираджии, строителни работилници, земеделски работници в чужбина, моряци и т.н.

Наистина ли смятате, че всички живеят в (поне) средно голям град, еднакъв старт, но и капацитет имат и шанс за развитие.
И освен да се обидят друго няма да се случи със заръките за учене и четене.
Други хора просто не съществуват или минимум не бива да пишат по форуми:)))

Нямам иначе съвет за авторката, да много жени са така. На някои даже почва да им харесва. Просто търпение и дано е за добро.

Мен не би ме успокоило, че много жени са така, когато на мен не ми харесва аз да съм така.
Ето, комшийката ми на морето е женена за капитан далечно плаване. Живее си самичка, гледа децата. Той си идва с пари и подаръци, радват се един на друг като младоженци и си заминава. Тя казва, че е супер така, защото е напълно независима и се чуди как някой ден ще изтърпява той постоянно да си е вкъщи, когато се пенсионира.
Това не ме кара да поискам такъв живот. Затова и съм с мъж, който си стои основно у дома, работи от дома, заедно сме всеки ден, заедно си гледаме децата и т.н.
Обстоятелствата, колкото и да притискат хората, хората са тези, които могат да ги променят, когато не желаят да ги приемат.
Ако проблемът е само в трудния начин на живот в населеното мусто, то може да се смени. И за двамата.
Ако бяха от чак толкова малко и трудно за живеене място, там и манталитетът е друг и нямаше на 32 и 39 да са гаджета отскоро, а отдавна щяха да са се оженили и да са народили деца и той щеше отдавна да работи по други места, идвайки си понякога, вместо да започва чак на 40.

Аз съм от малък град и никога не ме е интетесувало кой какъв старт е имал.
Моят старт може да е бил няколко обиколки след хората от по-големия град, но съм бягала. (може и да не съм ги настигнала, но правя усилие за себе си, доволна съм и не гледам кой какво)
Да, всеки има възможност да се ограмоти поне, не да се образова. Образованието не е за всеки, но грамотността е задължителна, ако искаш по-добър живот.
И да не помисли някой, че съм изключение - голяма част от хората от малкия град отидоха да учат и да работят другаде, защото знаят, че там няма как да преживяват. Други, които останаха направиха усилие да си изградят живота - семеен бизнес, земеделие, работа в съседен град.
Не позмавам неграмотни хора там(поне аз, може и да има). Но познавам хора, които смятат, че някой е виновен, че те нямат равен старт. И чакат да дойде видовден и лежейки да им падне възможността.

Ох.
Работата е там, че сте имали изобр. И капацитета да го направите.
Изненадам се, че е нужно обяснение на изключително интелигентни жени (грам ирония не влагам), защо не е възможно всички да постигнат повече и дори всеки да е грамотен.
Обидите и квалификациите, изтъкването на себе си, няма да промени абс.нищо.

Грамотността не идва от населеното място-само да вметна!
До човек и неговите приоритети е!
Разбира се, друг е въпросът, че това не е темата на публикацията.

И аз мисля, че се пропуска момента, че битието определя съзнанието и капацитетът има доста ключова роля.
Не е нужно всички да са топ образовани, топ професионално реализирани и т.н. Мисля, че всички имаме поглед върху статистиките за социо-демографската структура в България.

Никой не обижда и не прави квалификации.
Избор има всеки, абсолютно съм сигурна в това.
Работила съм години по проекти с деца и семействата им, които имат различни проблеми и дефицити. Разбирайте неграмотни, със психични отклонения, насилие, с досиета и др. Не искам да коментирам всички фактори, които влияят върху начина на живот. Има ги, много дълга тема е.
Постигнали са нещо, тези, които са направили избор. Съответно, другите, които повтарят в транс, че нямат избор, са на същото ниво.
П. С. Във почти всеки малък град и село даже има библиотека. Картата е безплатна или 2-5лв.на година. За какъв достъп ми говорите до грамотност?
Има статии в интернет, сядаш, четеш. Интернет има, но достъп и възможност за грамотност няма. Хайде де...

Поне грамотността не е нещо непостижимо при желание. Дори и в най-затънтените села има книги, най-малкото в интернет. Особено пък за свободен човек.
Пък и неграмотен човек не означава човек, който не знае какво иска от едно партньорство.

Има страшно начетени и грамотни жени по малките градове и села.
Има страшно неграмотни в големите!:)