Зле съм

Била съм в много подобна ситуация преди 17 години. И не беше някаква съвсем неквалифицирана работа -първият обект беше изграждане на цифрови централи, вторият -в строителството, но електрифициране на нови сгради. Моят мъж тогава беше без работа, а тази работа по обекти беше доста по-добре платена от работата на пълен работен ден, която той би си намерил в нашия край. Подкрепих, както и той винаги ме е подкрепял да пробва, първия обект беше за около месец и половина, но преди втория седнахме и си поговорихме. Казах му, че в момента на мен ми е приоритет да имам дете, а да печелим колкото се може повече пари(пробвахме от няколко месеца и не ставаше), бях на 31, а той на 39. И той да си помисли какви са неговите приоритети. Отиде за 1 седмица и се върна и започна на постоянната работа с работно време от 8 до 16:30, която му предлагаха в нашия град. Но той също много искаше дете, повече и от мен. Към днешна дата не съжалявам, успях да забременея едва на 34, родих на 35. Авторката бих посъветвала, нека да го подкрепи да опита, но след 1-2 месеца като се види на къде вървят нещата с работата да си поговори с него. Да много семейства живеят разделени, но за хора на тези години, които искат дете не е оправдано според мен да си губят времето. Да Наоми Кембъл роди 2 деца след 50, но аз съм на 48 и не мога да си представя чисто физически да се справя 24 часа с бебе или малко дете, пък особено и ако е някое палаво момченце. Имам и хронични заболявания и като гледам повечето ми връстници и жени и мъже също не са съвсем здрави и не стават за млади родители.

Трябва да поговорите с него и да решите какво да правите.В краен случай какво да правиш.
Била съм в подобна ситуация, но съпруга ми трябваше да замине за чужбина. Той не искаше да отиде сам. Аз не исках да ходя в страна като Пакистан. Почти се беше отказал, но знаех, че това е важно за кариерното му развитие.
В крайна сметка отидохме. Не исках да се събуди след години и да съжалява, че не е отишъл.

Авторке, разбирам, че мъжът ти ще ти липсва.
Но все пак е само временно.
Нека той да види какво ще излезе от тази негова работа, а ти си стой в твоя град. Така поне единият има сигурен доход.
И да, много хора са така. Не точно в същата ситуация, но пак разделени за някакво време. В крайна сметка, така се проверяват чувствата, колкото и да ви е тегаво и на двамата в момента.

Това те съветвам: имай малко търпение. Изчакай няколко месеца. Не свършва светът с няколкомесечна раздяла, макар че е трудно.

Малката, какво става с вас? Мъжът ти замина ли? Ти как си?

Ами да няма ли опция да се преместиш и ти в този град, не сте ли обсъждали и този вариант?