Бихте ли направили всичко от любов?

Любовта е безусловна,  не търси отсрещната страна да направи нещо за теб/или да изиска ти да неправиш нещо, а се стреми да се изпълни. И това става като хората си говорят, обсъждат, премислят и взимат решение.

Почне ли да се изисквa от партньора да направи нещо си от няма ли да ми купиш цвете до няма ли да си смениш работата, за да изкарваш повече пари, нещата не са на вярната пътека.

Хайде пак.
Любовта си е съвсем условна, от началото до края.

Това е патопсихология. И такива хора са си така цял живот, нищожен процент се измъкват, нямат оправяне. Аз имам предвид здравите хора, не болните.

Именно. Здравите хора не правят "всичко" от любов, имат си някакви здравословни граници.


Колкото до условията, ако всичко беше наистина съвсем безусловно, вероятно щяхме да се влюбваме буквално във всеки срещнат. Обаче не става точно така. Следователно човекът трябва да отговаря на поне едно условие, за да му обърнем внимание изобщо. А после трябва да отговаря на редица други условия, за да създадем връзка с него и да останем в тази връзка.

Нещо не можем да се разберем. Аз давам  всичко най-хубаво и на мен самата, не правя други хора щастливи, унищожавайки себе си, така не мога да направя когото и да било щастлив. Моята личност с нищичко не е пострадала, само е станала по-щастлива, защото съм си сбъднала мечтата, в случая става въпрос за любовна връзка или семейство. Но и другите цели и мечти си ги постигам, ние не сме ограничени в успехи само в една посока.  Онова “ всичко”, за което вие говорите е в съвсем друга категория. Да имам мое семейство ми е една от сбъднатите ми мечти, аз самата съм я избрала, но не просто ей така да го имам, а да живеем адекватно - здрави, доста по-независими, щастливи. Всички. Аз правя всичко за тази цел и то с най-голямо удоволствие и се чувствам прекрасно, никой нищо не изисква от мен, пред никого нищо нямам нуждата да доказвам, просто живея така, както искам, другите от семейството - също. Здравите хора искат всичко най-хубаво, както за себе си, така и за хората, които обичат. Това, за което Вие говорите тръгва първо от неспособността на човек да обича и цени себе си, оттам вече той е неспособен да обича и другите и такъв човек реално не може да изгради нормални взаимоотношения с никого, защото той самият е неудовлетворен от себе си. Често такива хора са използвани, така е, оттам  започват да вредят на другите, защото стават и невротизирани, озлобени, завистливи, виждам го и аз това, за което говорите. Други пък, от групичката неспособни да обичат себе си, стават зависими към алкохол или нещо друго и те също не живеят реално. Човек трябва да се бори за всичко хубаво в живота, а ако не се предава, напълно е възможно и да го постигне.

Никой нищо по-различно не е твърдял. Доколкото виждам от мненията в темата, единодушни сме, че човек не бива да прави нищо по принуда, нищо, което ще му отнеме, но няма да му даде.

Аз разбирам темата не като изискване от партньор, а като изискване от обстоятелствата. Например, както жените на декабристите са тръгнали след мъжете си на заточение в Сибир, за да са заедно, без някой да го изисква от тях. Напускат удобен и охолен живот, напускат дори децата си, за да са духовна опора на мъжете си. В един филм по темата млада жена изоставяше невръстно бебе, питаха я дали и е жал, а тя казваше, че сърцето и се къса, но бебето ще е обградено от обич и грижа от близките си, а мъжът и ще е сам в несгоди те, затова ще го последва

Ако обстоятелствата наистина го изискват, и без партньор ще осъществиш промяна. И все пак може би авторът да се появи и да внесе някаква яснота за какво точно е темата? Иначе е съвсем естествено всеки да я тълкува различно.

Забравих да кажа ,че се омъжих за Мн а той го съдеха от застрахователя за 400 Хил за една катастрофа. Вярвах ,че няма да го осъдят да плаща, пее бил тинейджър като е катастрофирал. Е слава на Бога

Аз може и да бих направила много саможертви от любов, но който ме обича, няма да ги поиска от мен.
Ако става въпрос за външни обстоятелства - разбира се, че ще го направя и ще дам, без да е поискано.

Това ми напомня за един познат, който за да научи приятелката си да си прибира дрехите ги хвърлял в запалената камина, ако не са на мястото си. И тя не се научила, но се изнесла и той беше много обиден.
[/quote]


Оххххх, хем ми е смешно и се хиля в хола с глас, хем е леко тъжно.
Той, поне с времето осъзна ли действията си?

Предполагам, защото сега е щастливо женен. Може би тогава просто не му беше дошла сляпата неделя, все пресмяташе коя жена да избере, да е хубава, да е с добра професия, ако има възможности за допълнителни доходи например ренти още по-добре, да е добра домакиня, да готви вкусно и т.н. Просто си беше решил, че е крайно време да се жени и да има дете, но избираше само по разум, без никаква емоция. Но съдбата си знае работата и в крайна сметка той успя да създаде семейство чак десетина години по-късно със съвсем обикновено момиче, което на пръв поглед не отговаряше на изискванията му. Явно и той улегна или си намери майстора, защото изглеждат щастливи.

Картинката е от една фейс група, в която членувам. Отговарям с нея.

Да, бих. От един до два пъти и до определена възраст. Разбира се без престъпления и застрашаване на нечий живот. 😅😜🤭🤫

Да, всичко бих направила от любов. Като например да си го преместя от единия крачол в другия, само дето нямам какво да преместя. От любов бих преплувала океани на теория, но ако навън ръми, ще кажа на любимия, че няма да изляза с него, за да не си намокря мустака. Като цяло ако трябва да избирам дали да изляза на среща с мъж или да ям чипс вкъщи, докато гледам true crime stories, ще избера второто. А да се местя в друг град или държава само заради един х. - повече не, този филм сме го гледАли. Не завършва добре. Смятам, че в една връзка мъжът трябва да ходи по гайдата на една жена и да прави болшинството от компромисите. Ако иска. Ако не иска -  next one.