Бихте ли направили всичко от любов?

  • 5 593
  • 147
# 120
maiathebee, хахха, все едно за моя мъж говориш. И аз направих компромис за стола. За къща до града не направих. Последно обещах като се пенсионираме.
Виж целия пост
# 121
Добре, тук  няколко дни се отчитаме кой до къде би стигнал от любов.
А къде е авторката, защо не пише?
Метна темата и изчезна. Дано е от любов....
Виж целия пост
# 122
Знам, че съм голям пън, но всъщност гледам на баницата мекото и на живота лекото (от мързел) и да ви кажа любов не ми липсва.
Може би аз съм нечий компромис, ама никой още не се е оплакал.
В другото ми амплоа съм страхотна жена със страхотна енергия. Може би там ми е баланса.
Виж целия пост
# 123
Моят бивш съпруг пък беше против да се развивам и да сменям професията. Направих го два пъти и той никога не беше съгласен. Той искаше да работя в кварталния магазин за хранителни стоки, амбициите и стремежите ми за него бяха глупости. Искала съм да уча в тоя университет според него, защото там имам любовник. Болезнена ревност, съчетана може би с комплекси и наранено его. Познайте дали го послушах... Когато го напусках, му казах, че постигнах всичко не благодарение на него, а въпреки него. Бях му казвала многократно, че няма право да ми се бърка за работата ми и за външния ми вид.
Виж целия пост
# 124
Хората вече не са на 18-20 и т.н. години, че да хвърлят клетви и гръмки думи за правенето на всичко от любов. Кой каквото е направил, направил..  Аз пак много неща бих направила за моя мъж, ама не му викам компромис и всичкоправене, а съвместно решение.
Виж целия пост
# 125
Моят бивш съпруг пък беше против да се развивам и да сменям професията. Направих го два пъти и той никога не беше съгласен. Той искаше да работя в кварталния магазин за хранителни стоки, амбициите и стремежите ми за него бяха глупости. Искала съм да уча в тоя университет според него, защото там имам любовник. Болезнена ревност, съчетана може би с комплекси и наранено его. Познайте дали го послушах... Когато го напусках, му казах, че постигнах всичко не благодарение на него, а въпреки него. Бях му казвала многократно, че няма право да ми се бърка за работата ми и за външния ми вид.
А такъв мъж, който те спира да се развиваш и работиш, изобщо не си го представям до мен.
Моят цял живот стои сам по празници, по няколко нощи в седмица , гледал е децата от малки и никога не е изказал и дума възражение или недоволство, от факта, че работя такава работа.
По интересно е, че никога не го е приемал, като вид компромис.
Виж целия пост
# 126
О, за мен не виждаха нужно да работя.
“И, трябва да ти давам пари да ходиш на работа ли?”. Казах да, даже с кеф ще го правиш, за моето щастие става на въпрос и никога повече няма да го правиш на въпрос.
С кеф го прави колкото е нужно.
Виж целия пост
# 127
От обич бих направила всичко.
От влюбване - вече отдавна не бих
Виж целия пост
# 128
Обичай себе си, бих ти казала. Това, че си сменила град, професия, а за това кой какво би казал, приел връзката въобще няма да коментирам.  Смяната на нещата са част от живота с мъжа или без него. Като прекрачваш границите си и правиш насила компромиси губиш себе си и тогава няма любов.
Виж целия пост
# 129
А като казвате, че всичко бихте направили за детето, това "всичко" какво включва? Ако детето ви, например, иска да започне бизнес, но с неясни резултати, бихте ли си ипотекирали жилището? Аз-не.
Или ако е криминален престъпник и трябва да го прикриеш пред закона. Съжалявам, но не! Аз не съм го възпитала да е такъв.
Виж целия пост
# 130
а за това кой какво би казал, приел връзката въобще няма да коментирам
Не е точно така. Ами ако близките са прави да не одобряват тази връзка? Може те отстрани да виждат нещо, което ти не можеш. Ако този партньор те кара да избираш между тях и него, ако се опитва да те изолира от досегашното ти обкръжение и заради това иска да смениш средата и начина на живот?
Виж целия пост
# 131
И бившият, и сегашният ми съпруг много са ме подкрепяли, всеки по негов начин, да се развивам професионално. Иначе не бих останала в семейство без подкрепа.
Виж целия пост
# 132
Е моят уж ме подкрепяше. На думи, беше ок да правя всичко. На дела, аз наистина трябваше да правя всичко - да гледам деца, къща, да работя и да уча. Винаги чаках 15 септември, за да се наместя с работата ми според децата! Той - вечните командировки и много работа.
И аз от любов, нали, си носех всички на гърба като мравка.
Виж целия пост
# 133
Не, не бих направила всичко от любов. Любовта е специфичен вид връзка между двама души, които равнопоставено следва да инвестират своето време, ресурси, енергия в нея. Ако правя компромис след компромис със себе си, то аз се променям, възможна е появата на диспропорция, а от там и връзката се променя, често към по-лошо. За да се развива връзката, трябва и двамата участници да се развиват и да гледат в една посока. При всеки един от вариантите, обаче се стремя да обогатя и остана себе си, защото в началото и в края на любовта, пак ще имам само себе си. (Може и деца, които разчитат на мен)
Виж целия пост
# 134
а за това кой какво би казал, приел връзката въобще няма да коментирам
Не е точно така. Ами ако близките са прави да не одобряват тази връзка? Може те отстрани да виждат нещо, което ти не можеш. Ако този партньор те кара да избираш между тях и него, ако се опитва да те изолира от досегашното ти обкръжение и заради това иска да смениш средата и начина на живот?

Знаеш ли колко живота и съдби за разрушени от "грижовени" родители, знаещи кое е най-добро за детето им, което всъщност е вече възрастен. Идва момент в който  всеки си поема живота и отговорностите с решенията си. Не можеш да удовлетворяваш очакванията на родителите ти, какъв партньор ще имаш. Да не говорим за токсични родители, роднини които винаги са недоволни и нехаресващи.  И няма такъв филм някой да те изолира....и т.н. ние правим доброволен и осъзнат избор, ако ти не искаш, не го правиш и не угаждаш на партньора си. Иначе какво угаждай на родителите ти, на партньора, на всички, кой харесвал, не харесвал, най-важното е какво ние искаме и харесваме. Като се замисля за моя живот, винаги когато нещо в годините ми е налагало от родителите  ми,
защото те считат, че така е правилно, знаят повече е било грешно решение. Преди време се налажиха над едно мое финансово  решение, за което безкрайно много съжалявам, беше си чиста манипулация от "авторитети", освен, че ми костваше много нерви, загубих и пари, пък незнам какво са виждали в тази ситуация и защо въобще бях сподели. за дилемата в която съм. Затова психолозите ясно го казват, уважение, но сепарация от родителите след определена възраст.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия